Стридите са смятани за класически афродизиак.
Вероятно на места по света, където идеята да погълнеш сурово, лигаво мекотело не води до подсъзнателно свиване на стомаха.
Има редица култури, за които стридите с шампанско или бяло вино са върхът на лукса, но за вкусовете, с които ние сме свикнали, в суровите морски дарове няма нищо секси. Точно обратното.
След този доста показателен пример нека обърнем внимание на по-общия въпрос - действат ли наистина определени храни като афродизиаци и кои? Или - ако имат изобщо някакъв ефект неща като вино, шоколад или ягоди, той е чисто и просто плацебо?
Кои храни се смятат за афродизиаци и защо
Дори тук отговорът не е еднозначен. Прието е, че това са тъмният шоколад, ягодите, стридите, медът, лютите чушки, аспержите, трюфелите, смокини и дори диня.
Под афродизиаци се разбират храни, които влияят или на либидото, или на потентността, или на сексуалното удоволствие. Всъщност, назад във времето, за афродизиаци са се приемали далеч повече храни - както скъпите и редки като хайвер или гъши дроб, така и тези с форма на гениталии - като стриди, аспержи, кореноплодни, или дори самите гениталии като тестиси.
Днес например приемаме афродизиаците като продукти, свързани с либидото, страстта или романтиката, но през XVII век те са били смятани за храни, които да увеличат фертилните и репродуктивни способности, обяснява пред "Би Би Си" Дженифър Еванс, преподавател по история в Университета на Хартфордшир.
Тогава за афродизиаци са се смятали какви ли не продукти - от гълъби през бадеми до пащърнак, и са били препоръчвани на женени двойки почти като лекарства.
А ако се върнем още по-назад, към еволюцията и физиологията, всяка храна може да се счита за афродизиак по простата причина, че системният глад е враг на сексуалното влечение.
Желанието за секс е резултат от естествената необходимост за възпроизводство, а това става при наличие на достатъчно храна - и за да може да се износи бременност, и за да се отгледа поколението.
Неслучайно в дълги периоди в миналото идеалът за красота са били по-пълните жени - наличието на повечко мазнини се е свързвало с по-добри репродуктивни способности.
Какво казва науката
"При някои храни е доказано клинично, че имат влияние върху еректилната дисфункция", казва диетологът Джулия Зумпано пред сайта на американската Кливланд Клиник - една от водещите болници в САЩ.
Тоест, има храни, които влияят на съдовете и могат да подобрят кръвоснабдяването на гениталиите.
На циркулацията на кръвта - благодарение на специфична аминокиселина - помагат например тиквата, телешкото месо и ядките. Същото важи и за храни, богати на Омега-3 мастни киселини като рибата и авокадото.
Флавноидът кверцетин, който действа противовъзпалително, има подобен ефект и се съдържа в редица растителни храни, включително червен лук, чесън, горски плодове и грозде.
Всичко това обаче влияе на сексуалната функция и то само на хора, които имат проблем с циркулацията на кръвта.
Тези храни обаче нямат връзка със сексуалното желание.
При шоколада, подарък номер едно за Св. Валентин и смятан за една от най-секси храните, е доказана една-единствена връзка с евентуалното подобряване на сексуалното желание. Какаото съдържа химикала фенилеталамин, който е лек стимулант и подобрява настроението, а оттам и евентуалното желание за секс.
Проучвания обаче не показват пряка връзка между шоколада и секса - напротив - анкети сред жени, които ядат повече шоколад, сочат, че при тях сексуалното желание е по-ниско. Едно от обясненията е, че всъщност шоколадът замества секса, като стимулира производството на същите хормони на щастието - допамин и серотонин.
Диетологът Зампано е категорична - няма достатъчно доказателства за евентуално благотворно въздействие върху либидото при едни от най-често смятаните за афродизиаци храни като лютите чушки, стридите, ягодите, смокините или меда.
Плацебо ефектът
"Само защото дадена храна няма научни свойства, които да я посочат за полезна за либидото, не значи, че тя не допринася с нещо за него", казва Зампано по повод плацебо ефекта, при който самата вяра, че получаваш лечение ти помага, без реално да приемаш активно вещество.
Освен това всичко зависи от контекста, допълва историкът Дженифър Еванс. Ако например опиташ стрида на крак насред претъпкан рибен пазар, няма да мислиш за нея като за афродизиак, но може да я приемеш като стимулант, ако си на романтична вечеря със свещи и вино.
Тоест, ако вярваме, че нещо помага - то е по-вероятно наистина да помогне.
