Публикуван наскоро материал - и по-скоро коментарите към него - ме накараха да се замисля какво е храненето и приготвянето на храна за повечето хора.
Ядем просто защото трябва, или се храним, опитвайки се това да е още едно от удоволствията в живота ни.
Мисля, че за повечето българи храненето и особено приготвянето на храна е досадно задължение, което тежи - дали поради липса на време - дали поради липса на умения, но е факт.
Много хора не разбират колко важна част от живота ни е храната и нейното приготвяне. Самото ядене е вид култура, а готвенето е удоволствие, което много хора все още на са изпитали. То може се се сравни с хубавия секс - и това е самата истина.
И тук има прелюдия, която понякога е доста дълга - без нея крайният резултат може и да е пълен провал. Има същинска част - която изисква усилия, но сама по себе си е много приятна.
И накрая идва кулминацията, която е истински екстаз, ако първите две части са изпълнени добре.
Готвенето изисква време. Когато готвите, правете само това - съвет особено към жените - а не се опитвайте да правите шест неща едновременно. Спрете телевизора, не прескачайте до компютъра, за да цъкнете нещо, и оставете книгата която четете в момента.
Отделете си достатъчно време, съставете план на менюто и се насладете на процеса.
Естествено, първо е пазаруването. Направете го умно и със списък - ужасно е неприятно в последния момент да откриеш, че ти липсва важна съставка. От големите вериги купувайте трайни продукти, месо и вина. Избягвайте купуването на замразени продукти, освен когато е неизбежно. Зеленчуците и плодовете задължително купете от пазара.
Не се оставяйте продавачите да ви манипулират - задължително сами изберете продуктите. Това е предпазна мярка, срещу разочарования след като се приберете у дома. На всеки се е случвало да се прибере и да открие, че веселата лелка на пазара му е пробутала 4-5 скапани чушки. Полудявам като видя такова нещо.
Гответе само с качествени продукти. Няма как от продукт с ниско качество да получите шедьовър като краен резултат.
Дори най-простата храна трябва да носи наслада. Важното е да опитвате. Няма как да знаете дали умеете да готвите, ако не пробвате - а и в повечето случаи нещата опират до практика.
Не гответе само неща които си знаете от едно време, опитайте нещо различно, дори да ви изглежда сложно.
Гответе различни неща - може пет поредни дни да готвите неща, които опитвате за първи път. Или просто направете хляб. Няма по-хубаво нещо от прясно изпечен хляб с хрупкава коричка и мека шуплеста среда. А повярвайте ми, приготвянето на хляб не е никак сложно, дори и никога да не сте пипали тесто. Купете си кубче мая и хубаво брашно, добавете зехтин, сол (може и да не е хималайска), оставете да втаса достатъчно време и няма как да сбъркате.
Ако не стане първия път, пробвайте пак.
И преди да реагирате остро, не казвам, че хубавият обяд или вечеря са само тези, които струват 113,50 за двама. Можете да се нахраните чудесно и да ви е много вкусно и с 3 розови домата, 200 г бяло саламурено сирене, маслинена паста, която сте приготвили сами, посочения по-горе хляб намазан хубаво с масло и чаша хубаво вино. Не е нито сложно, нито скъпо.
Почти несравнимо е усещането, когато след първата хапка, хората за които сте готвили ви поглеждат с блеснали очи, в които се чете изумление, усмивка и доволство.
Едно вкусно блюдо може да ви накара да забравите за всички ежедневни проблеми - колежката от офиса, която ви вдига кръвното всеки ден, задръстванията по пътя за вкъщи или майка ви, която звъни през 2 часа „просто да ви чуе".
Дори само за това си заслужава да се потрудите. От личен опит знам, че когато готвите без желание, набързо и не сте 100 % отдадени, резултатът е просто храна.
Всяко нещо приготвено с любов и търпение и поднесено красиво може да бъде храна достойна за заведение със звезда Мишлен.
Очаквам младите и не толкова млади анорексички да ме нападнат сега, да обяснят как не може да се говори така за някаква си храна и колко е тъпо, но знам че ще има хора, които ще се вслушат в това.
Нека храненето е култура, а готвенето да не е само за жени на средна възраст, които просто трябва да готвят, защото мъжът и децата трябва да ядат нещо.
В днешното забързано ежедневие, борейки се за по-добър живот, хубавата храна може да ни направи малко по-щастливи, по-доволни и по-добри.
Винаги съм се изумявала, когато чуя, че готвенето е някаква тотална досада и едва ли не е слугинска работа, недостойна за принцеския статут на някои дами, които иначе живеят в тесни и мръсни панелки За мен готвенето е забавление, начин за зареждане с положителна енергия, сплотяване на семейството, ако щете. Вкъщи не консумираме храна, приготвена предния ден, защото няма нищо по-вкусно от свежи топли ястия, споделени с приятели
Да бе.....я питайте Сапунова дали храненето е като секса
много важна тема. не разбрах от жена ли е писана. според мен жените в повеèто слуàи готвят по принуда, а мъжете с удоволствие...
Добре написано. Във всяко нещо има кеф. Та дори в болката. Въпрос на сетива и нагласи е да го доловиш.
Абсолютно вярно и яденето и секса трябва да имат вкус! Когато яденето не е вкусно не ядеш или ядеш неохотно. Когато е престояло, просто търсиш прясно сготвено! Когато спреш да правиш секс с някой с който си правил, защото тя или(той) вече не са ти вкусни !
Пета, истински вкусните храни са калорични, сиреч обратното на диетични. Останало е от животинския ни период. Бе то и животинския секс не е за изпускане. Но храната ако не е мазничка или сладичка си трябва усилие на волята и щипка лицемерие за да я докараме до вкусна. Иначе за подобието на воплите на масата и в леглото, права си. Много си приличат
Това досега не ми се беше случвало да го сравнявам..... в днешно време , може би бих предпочел яденето.... в секса все попадам на няк'ви пълни дърва , и се чувствам след секс все едно съм орал на нивата не цял ден а цяла седмица ...
Естествено, готвенето е досадно, но само за тези, които ги мързи!!! И нека не се лъжем Българина е мързеливо мрънкащо същество, което му пречи всичко!!! Аз съм мъж на 28 години, от известно време живея в Дания, мога да кажа, че преди обичах да готвя, сега удоволствието е още по-голямо! Не заради безвкусната храна тук, но заради точно този момент, в който някой друг, дори главния готвач в заведението в което работиш, опита твое ястие и оцени това, което си приготвил, дори да не е добро ще каже благодаря и ще подчертае грешките ти! За щастие, аз обичам да готвя, но не обичам да правя грешки А когато влезна в кухнята имам чуството, че ако не бях станал барман, щях да съм готвач! Може би защото двете професии са взаимно свързани! Но и двете ми носят огромно удоволствие! Наслаждавайте се на нещата, които правите!
Аз намеря ли хубаво, интелигентно момиче което може да готви я взимам. xD А, ако се питате: ",че и ти трябва да предложиш нещо", е аз ще съм консуматор на любовта и.