Нещо като плод, нещо като цвете...

Който е опитвал истински хубав (блендиран) чай, би му придал магическа сила дори и само гледайки цвета му. Пасторалният полъх на тази възприемана почти за скучна напитка у нас (най-консумирана в света, ако не броим чистата вода) може да има толкова енергизиращ ефект, че все едно те пощипват пръски лимонов сок, нар, жасмин...

Вероятно така се е почувствала Весела Дъбова, мениджър на My Gourmet World, преди 2-3 години, когато, решавайки да внася чая на един от най-добрите производители в света, отива на дегустация. "Дотогава като повечето хора въприемах чая за нещо, което се пие по-скоро, когато си болен... Там имаше около 15 чаши с течности с различни консистенции, аромати и цветове - от шампанско, през няколко нюанса на зеленото, до червеното на ройбоса или черното на "Английска закуска".

Ако до този момент си пил по-посредствен чай (или билкови отвари като лайка), няма начин да не усетиш разликата. Дискретният чар на това питие, разбира се, не позволява да го обявиш по презумция за великолепно - оценката зависи от субективността на сетивата ти (въпреки че дегустацията на чай може да се сравнява с тази на виното и кафето).

Копринената торбичка, в която киснат листата на гурме чая е много важна, тъй като се смята, че само коприната не му придава остатъчен вкус след като е запарен в гореща вода. Формата й е пирамидална, защото японците, които са я измислили, смятат, че по този начин налягането, което водата оказва на съдържанието, не го притиска - така че напълно да освободи екстракта.

Чаят е много силен абсорбатор, казват от My Gourmet World - т.е. задържа дълго допълнително придадените му аромати и вкусове - особено почитан ефект в САЩ и Европа. С уговорката, че да се ароматизра бял чай е кощунство, компанията Harney&Sons наприемр е Master tea blender, което прави чая й изключително богат на плодови и цветни аромати.

Значи докато отпиваме полуферментирал чай с вкус на нар (който няма нужда да се подслажда), не може да се каже, че е точно див (макар и с натурални състваки) - имайки предвид, че в родината му Китай (и в Япония) той се пие съвсем натурален. "Смесват го само с естествен аромат на жасмин, като при най-добрите чайове преди консумация цветовете се отстраняват ръчно, за да не придава цветът на жасмина допълнителен вкус, а да има само нежен мирис..."

Първите шест

Производителите на гурме чай изписват на опаковката колко време е нужно за запарката (в случая 5 минути), но всъщност процесът е по-сложен. Като една от най-загадъчните напитки под слънцето, натуралният чай се получава от листата на Camellia sinensis, а вкусът и ефектът на основните му разновидности (бял, зелен, полуферментирал, черен) зависят именно от обрабоката и степента на ферментацията на тези навити или накъсани в копринената пирамида листенца.    

"Доста реномирани производители използват последните 5-6 листа на върха, като някои дори упоменават това на опаковката си", обяснява Весела и допълва, че листата по-надолу по клончето са по-стари, твърди и с повече жилки - за по-нискокачествени чайове.

За белия чай се използват последните две, максимум три листенца - като двете са разпъпили, а другото още не се е развило. Те са покрити със сребрист мъх, заради който белият чай често се маркетира под името Silver Tips. "Тези млади неферментирали листа, чиято оксидация се прекратява възможно най-бързо (до 2-3 часа след обирането им), правят много деликатна напитка. Те са много богати и на захари - тъй като расетнието им ги изпраща, подпомагайки фотосинтезата, и на кофеин, който ги предпазва от вредители. Вече в чашата обаче, белият чай е с най-ниско съдържание на кофеин, тъй като се запарва по-кратко (2 мин.) на по-ниска температура (60-70 градуса) за по-здравословен ефект".  

Ако зеленият чай се запарва 10 мин., а черният 3 мин. - откъм кофеин черният ще бъде много по-слаб. Но зеления ще горчи, заради отделените танини. Балансирана напитка от него се получава при запарка с вода 70-80 градуса за 2-3 мин. Зеленият чай е с малко по-дълъг процес на ферментация (прекъсната чрез термична преработка), като напитката може да се получи във всички нюанси на зеленото: "Например Матча - смлян на прах японски чай, който прави искрящо светлозелена течност", обяснява Весела. Сред по-необичайните зелени чайове в каталога им е и Генмай - чай с оризови пуканки.

Полуферментиралият чай с нарочно прекъсната ферментация - оолонг (улонг) - има леко опушен аромат (потулен, ако е в смес с нар например). Приготвя се при температура около 80-90 градуса за 4-5 минути. Пълна ферментация претърпява черният чай, който е и най-силен (80-90 градуса за 5 мин.)

Чаят дава криле...

Колкото по-малка е ферментацията, толкова по-силен е антиоксидиращия ефект на напитката, така че в случая такива са белият и зеленият, като най-скъпият, който се предлага в My Gourmet World е именно бял - Даржелинг (186 лв. за 1 кг.) - натурален чай, който обаче съдържа естествен аромат на ванилия и бамбук, заради средата, в която вирее.

Истинският убиец на мазнини обаче е Пу Ер - пета, постферментирала разновидност на чая, чиято редовна употреба води до стопяване на мазнини и се пие с лечебна цел срещу много заболявания.

Шестият вид чай пък е жълтият - по-дългото му сушене придава комбинация от вкусове между белия и зеления, а по аромат е близък до черния. Той се суши на ленени покривки за няколко дни и с намаляването на хлорофила листата придобиват жълт отенък и меден послевкус. Подобна напитка с вкус на лешник е китайският жълт чай Кекеча от провинцията Гуандонг, предлаган от My Gourmet World.

"Чаят наистина е лечебен, но не можеш да разчиташ на това, пиейки една чаша седмично - трябва да го правиш редовно", казва Веси, приготвяйки зелен чай с лимонена трева, кокос и джинджър. От прекомерната консумация на истински див зелен чай може и да ти прилошее обаче, тъй като е толкова силен антиоксидант, че "организмът не може да понесе пречистването."   

Извън чая, в копринените торбички има и здравословни "нечайове" като мента, смесена с върбинка, или пък ройбос (безкофеиновата напитка се предлага в пет варианата, единият от които с карамфил, канела и кардамон). Екстрактът от иглолистното растение, което вирее в Кедърбърг край Кейптаун, съдържа 14 вида антиоксиданти и му се приписват толкова много лековити свойства, че винаги, когато се усетиш зле, можеш да си приготвиш каничка. На вкус е леко тръпчив с фин опушен аромат и от оранжев до червен на цвят, когато е блендиран.   

Освен към небцето и организма, пиенето на гурме чай е и жест към хората от плантациите - знак за това е сертификатът Феър Трейд, който гарантира честната отплата за труда на работниците.

#4 stg 23.01.2011 в 21:48:30

много приказки, що имам чувството че някой открива топлата вода, чай приличен винаги се е намирал в България къде по малко къде по вече според търсенето

#6 stizi 24.01.2011 в 15:01:19

Няма значение, че статията е платена, важното е това да не се натрапва, а и изпълнява основната си функция да ограмотява. Лично аз за съжаление не пия много чай, но съм имал късмета да опитам истински darjeeling tea в Бенгал и наистина е нещо, което си заслужава. Но за гурме храните, основното е престижа. Да вземем за пример кафето Кopi luwak, добро на вкус, плътно и до- някъде интересно, но ако не беше факта как се получава, никой нямаше да дава такива пари за него. Няма значение гурме или не, ако на човек му допада като вкус всичко друго няма значение.

Новините

Най-четените