Мило Дневниче,
Все още съм в търсене на перфектния мъж. Една врачка ми предсказа, че ще го срещна на морето и затова няма да се откажа!
Моето търсене ме отведе доста на юг. От Sany Bitch стигнах чак до Созопол. Някъде там разбрах, че тази година на морето имало друго, по-яко място и от Sany-то. Наричало се Лозенец (защо аз никога не съм чувала за него?) и там ходели само най-яките пичове.
Всичките, така твърди Цуцито, щото гледала снимки във Facebook, били само с джипове, имали татуси и били с голи глави - любимият ми тип мъже. Щях да припадна като чух, но се сдържах, защото бях на обществено място, в един магазин за обувки, където си купувах нови летни ботуши със силиконови токчета, а Цуцито ми съобщаваше тази трагична новина по телефона.
Почувствах се много зле. Но после си казах: „Ето, затова не мога да срещна перфектния мъж, както ми предсказа гледачката, просто всички мъже са в Лозенец, а не в Sany Bitch, както аз се бях излъгала".
Затова реших да се разведря като отида до Бургас, тъй като това е единственото място с мол, което знам. А моловете ме карат да се чувствам по-добре. Влизам в това светло, красиво и модерно място и веднага ме залива положителна енергия. Понякога ходя до мола само на разходка. Ей така, да вдишам въздуха на всички хора и красиви неща за купуване.
Понякога просто се разхождам с един куфар, който празен, но никой освен мен не го знае, и си представям как си пазарувам от всеки магазин. И това ме кара да се чувствам като един по-смислен човек. Чувствал ли си се някога така, дневнико? Може би, ако отидеш в мола и на теб ще ти се случи. Както и да е... Отклоних се от темата.
Значи, тръгвам аз към Бургас. Посреща ме табела: „Най-добрият град за живеене" Казвам си: „Точно така. Защото е единственият град с мол край морето!" Пукни от яд, Лозенец! Обула съм си новите ботуши със силиконови токчета, според Цуцито изглеждали като любовен жезъл, защото токчетата са направени от топчета. Оглеждам се в една витрина и се съгласявам. Доста съм секси. Но така и трябва, нали ще покорявам мола в Бургас.
Сложила съм си тясна рокля в цикламен леопард, естествена кожа, любимия ми тип. Една приятелка ме уверяваше, че цикламени леопарди няма, но аз знам, че щом има лилави крави, има и цикламени леопарди. Вече всичко е ГМО! И ми стои убийствено, а и не ми понасят изкуствени материи. Сложила съм си нови екстеншъни, плюс няколко допълнителни кичура в лилаво, за да изглежда косата ми още по-буйна. Чувствам се като русалка.
И ей ме на, на мола
Гледам го колко е голям и виждам всички джипове и черни аудита на паркинга, вече се чувствам по-добре. Виждам, че мола се казва Galeria и се сещам, че май именно тук Джина Стоева снима един свой клип. Не съм много сигурна, но все пак си припявам парчето, за да вляза в ритъм.
Влизам. В ритъм и в мола едновременно. Оглеждам се. Ама този мол е много по-голям от оня на Цариградско и е пълен с магазини. Веднага се снимам пред няколко витрини, в един магазин за диадеми и до някакъв бутик с много красиви рокли. Качвам снимките във Facebook и оуу, изненада - Цуцито, Лилиту и няколко приятелки веднага са ги харесали.
Разрошвам косата и смъквам леко деколтето. Уж само се разхождам из мола, но всъщност съм в търсене на мъж. Понякога спирам пред някой магазин, където смятам, че си пазаруват по-яките пичове, и гледам някак разсеяно и замечтано.
Накрая един ме забелязвам. Вика ми: „Ей, кукло!" Поглеждам го с премрежен поглед, но виждам, че носи анцуг и бързо се отказвам. Ходя бързо между магазините, за да се скрия от него, и докато се усетя вече съм в асансьора, който обаче ми приличаше на красив гардероб и затова влязох вътре. Не знам какво да правя. Той първо слиза надолу, а после се качва нагоре.
Но пък вътре се качват двама пича, изглеждат готини, носят ланци, но май не ме забелязват, защото пред мен има едно досадно детенце. От страх да не си помислят, че е мое, гледам да избягам от него и без да искам слизам от асансьора. Оглеждам се. На последния етаж съм. Най-омразният ми.
Тук има само храна и кино, а в този мол няма някое вървежно заведение или поне аз не виждам такова. Мразя да ходя на кино. Последният път като ходих никой не ме предупреди, че ще е на някакъв филм със сини извънземни. И екранът се движеше, от което ми стана лошо. А най-гадното беше, че трябваше да нося очила и не можах да си покажа новите цветни лещи, бях си ги сложила специално за случая. Та затова мразя кино, никога не ходя и не се качвам по тези етажи на мола, защото ми става тъжно. И сега се натъжавам. Затова бързо слизам и решавам да си ходя. От мола, не от Бургас.
Отивам към плажа. Хора вече почти няма. Решавам да се разходя там. Сега осъзнавам, че доста трудно се ходи с ботуши по пясъка, но след няколко метра и едно падане свиквам. Ако съм права и клипът на Джина Стоева е сниман тук, то аз съм на правилното място. Да, и тя е тъжна в любовта като мен сега, но пък каква хубава песен й се е получила. Припявам си я и с бавна стъпка по плажа тръгвам към Sany Bitch.
Хо-Хо,
Кифличка