"Поколение 700 - така наричат в Гърция младежите, които имат добро образование, но получават само минималната заплата от 700 евро. Парите им стигат само за най-необходимото. Без помощ от родителите са загубени". Това е цитат от материал на Дойче Веле.
В България, страна, където цените на стоките не са по-различни от гръцките, дори някои храни и лекарства в съседката са по-евтини (и с увеличената ставка по ДДС), вероятно си имаме поколение 270. Дори не още. Толкова се очаква да стане минималната работна заплата от 1 септември.
На минимална заплата се осигурява почти половин работеща България.
И въпреки това у нас все още имаме млади хора. Усмихнати, готини, все още почти деца, нагърбили се едновременно да работят и следват. Някои дори помагат на безработните си родители в провинцията. Ей така, както ги осигуряват на 240 лева. Или на малко повече.
"За нищо - и ти отиват трийсе лева. Виждаш ли?", казва ми Майчето, която пъха сръчно покупките ми в торбата в хранителния магазин от известна верига наблизо до вкъщи.
Майчето е от село. Няма значение от кое. "За същото, дето си купила, на село ще дам още 5 лева отгоре", казва тя. "Всичко е по-скъпо". Майчето следва в УНСС, последна година е, а мястото, на което работи, го е спечелила в конкуренция с още стотина - повечето на по двайсе и... като нея.
За вечеря ще си носи 1 кофичка кисело мляко, а съквартирантката й ще осигури "абе не знам какво точно, май бисквити". Защото е оставила двайсетачка на майка си, преди да хване автобуса в неделя обратно към София.
Чух как министърът на социалната политика Тотю Младенов се пънеше да обяснява как всъщност безработицата у нас е толкова, на колкото я изчислява Агенцията (му) по заетостта. Т.е. под 10%.
Не колкото я смятат от националната - и европейска - статистики: не просто над 10, а над 11%.
Различните методики били проблемът. За министъра на социалното обгрижване методиките са особено важни. Защото по едната излиза, че безработните са едноцифрено число - някакси по-рейтингово стои, а по другите - двуцифрено, което вече е кофти.
След като замаза методиките, Младенов се зае да обяснява как работниците ще бъдат наказвани, ако се съгласят да работят без договор! Нищо не илюстрира по-добре измиването на ръцете от надзора, който би трябвало да упражнява подопечното му министерство - и особено бившата му месторабота - Главна инспекция по труда, върху некоректни работодатели.
Може би трябва да изпратим г-н Младенов да поработи, (предрешен по примера на багдадските халифи, които така се мешали с народа), в някое цехче из Родопите, където на ишлеме се правят обувки. Там не само договори, ами и нормална вентилация няма. А през зимата, когато няма как да се отварят прозорците, от ацетона на лепилата се понадрусваш - осигурява ти го безплатно работодателят.
Всъщност, няма да го пуснат. Там работят жени. Мъжете са по полетата в Англия или някъде из Испания.
Дали ако Младенов се топне за малко в тая действителност, може да спре с методиките за безработицата в сутрешните блокове? И да се осмели да заеме по-твърда позиция на т.нар. преговори на тристранката с работодателите за минималната работна заплата.
Няма нужда да дава примери с бизнеса във Франция, Германия и САЩ, където някои се самопредложиха за допълнително облагане с данъци. Просто да поговори за по-голяма солидарност при понасянето на кризата. Дали?
Защото, освен заради неизбежната си храносмилателна система, хората живеят и заради много други неща. Освен ако някой не иска да има народ от примати.
