В историята на популярната екшън-фантастична поредица "Матрицата" има един важен момент.
В своята война срещу изкуствения интелект и машините човечеството решава да закрие небето с изкуствени облаци и по този начин да лиши противника си от енергията на слънчевите лъчи.
Резултатът е катастрофален за Земята. Това е научна фантастика, но в реалността съществуват идеи за минимално ограничаване на слънчевите лъчи.
Причината не е толкова драматична, както в "Матрицата".
Тя обаче отново е свързана с бъдещето на човечеството, макар и в доста по-различен контекст - глобалното затопляне и неотложната нужда за справяне с климатичните промени.
Става въпрос за така нареченото от науката слънчево геоинженерство или модификация на слънчевата радиация. Зад тези имена стои набор от различни тактики, които предполагаемо биха спомогнали за "охлаждане" на планетата в допустими граници чрез отразяване на малка част от слънчевите лъчи обратно в космоса.
"С всяка изминала година имаме нови данни за изменението на климата, по-горещи вълни и рекордно високи температури. Това кара учени, бизнес, неправителствени организации и правителства да търсят нови подходи", обяснява Робърт Ууд от Университета на Вашингтон, който ръководи проект за изсветляване на облаци в Калифорния.
"Дори подходи, които някога са смятани за екстремни", добавя той.
What is Solar Radiation Modification (SRM) @ #OECPR6 ?
— Abe Lim (@_abelim) February 24, 2024
It’s a large-scale intervention in the Earth's climatic system, to reduce global warming.
It attempts to offset the effects of greenhouse gases(GHG) by causing the Earth to absorb less solar radiation.
Basically: pic.twitter.com/GzlKufAsr4
Идеята се появява за първи път в главата на британския учен Джон Латам, който през 1990 г. описва хрумването си за пускането в океана на флотилия от 1000 безпилотни платнохода, които непрекъснато да изстрелват нависоко във въздуха морска вода.
Идеята е изградена върху познатия в науката Ефект на Туми, според който голям брой малки капчици отразяват повече слънчева светлина, отколкото малък брой големи капчици.
Според Латам инжектирането на огромни количества миниатюрни аерозоли, образуващи на свой ред много малки капчици, може да промени състава на облаците и съответно отразяването на слънчевата светлина.
Три десетилетия по-късно вече се работи по конкретни проекти по тази идея.
Екипът на Робърт Ууд действа от борда на пенсионирания самолетоносач Hornet в залива на Сан Франциско. В началото на април там успяха за първи път да проведат експеримент за изстрелване на солни частици във въздуха с идеята в следващите 4 месеца това да се случва на равни интервали през деня, за да се разбере как се движат аерозолите във въздуха.
Следващият етап трябваше да бъде опит за увеличаване плътността на облаците и тяхната отразяваща повърхност.
Съвсем скоро след експеримента обаче местните власти в град Аламеда прекратиха дейността на учените. Не само защото не са поискали официално разрешение, но и защото самата идея за изкуствено блокиране на слънчевите лъчи е изключително спорна.
Това е вторият подобен експеримент за соларно геоинженерство, който е стопиран през последните месеци, след като през март в Швеция екип на Харвардския университет срещна опозицията на еколози заради опасения за отрицателно въздействие върху околната среда.
Има и редица други проекти в Израел, Австралия, САЩ и Европа.
Дейвид Сантило е старши научен съветник в Greenpeace International, който е сред противниците на предложенията за модификация на слънчевата радиация.
"Ако изсветляването на морските облаци се използва в мащаб, който може да охлади планетата, последствията биха били трудни за прогнозиране или дори за измерване", споделя той пред The New York Times. "Възможно е да промените климатичните модели не само над морето, но и над сушата. Това е страшна визия за бъдещето."
Като конкретни негативни последствия Сантило има предвид възможна промяна на морски течения и температури на водата в океаните, което много сериозно би засегнало цели екосистеми. Изсветляването на облаците също може да промени моделите на валежи, намалявайки ги на едно място, докато ги увеличава другаде.
Такива опасения мотивират Мексико още през 2022 година изцяло да забрани всякакви тестове на слънчево геоинженерство на своя територия. Това стана след опитите на американския стартъп Make Sunsets за използване на балони със серен диоксид.
Впоследствие експериментите продължиха в САЩ в щатите Калифорния и Невада.
Серният диоксид се смята за замърсител, който причинява киселинен дъжд. Изпращането на отразяващи частици в атмосферата с такъв състав потенциално би могло да увреди озоновия слой.
От своя страна Make Sunsets твърдят, че само три балона със серен диоксид могат да неутрализират негативното въздействие на 175 автомобила.
Самата компания не работи с учени или академични институции и се състои от точно двама души.
"В някакъв момент ще започнат да се правят такива експерименти с потенциал да променят климата", отбелязва Сантило. "Това може да се случва по ефективен, глобално управляван начин или да се прави от двама ненормалници в Калифорния."
Затова и дебатът за слънчевото геоинженерство се води и на ниво ООН.
Наскоро Швейцария внесе проекторезолюция в рамките на Програмата на ООН за околната среда с аргументите, че е необходимо да се създаде консултативен панел, който да събира информация и да дава становища.
Това би бил орган, който да гарантира, че правителства и заинтересовани страни са информирани за рисковете и възможните последици от слънчевото геоинженерство, но също така и да следи за провеждането на безконтролни изследвания.
В крайна сметка резолюцията е отхвърлена, а притесненията са, че тя би подкопала де факто съществуващия мораториум върху геоинженерството.
Има страхове дори, че може да ни отклони от опитите за постепенното премахване на изкопаемите горива и преход към чиста енергия.
"Международната общност с пълно право реши да постави в черен списък някои области като евгениката, клонирането на хора и химическите оръжия. Соларното геоинженерство също трябва да отиде там и то по най-бързия начин", смята Мери Чърч от Центъра за международно екологично право.
"В противен случай безобидните разговори за управление ще ни отведат по много хлъзгав път към приемане на тези технологии."
