Наскоро разбрах, че ако искам да съм климатично отговорна и желая да спася планетата, трябва да се откажа от още един потребителски навик и да направя още една крачка към пещерните времена.
Трябва да спра да ползвам тоалетна хартия и салфетки, за да не провокирам горски пожари в Португалия.
Защото определени марки от тези продукти се правят от евкалипт, който е идеален за подобни търговски цели - расте бързо и дава много материал за изработването на хартиени изделия. За да захранват индустрията за хартия и дървесина, евкалиптите са засети из цяла Португалия и заемат около една десета от територията ѝ. Обаче са лесно запалими.
И оттам идва проблемът, особено на фона на затопляща се планета. Само в последните пожари през септември в Португалия са загинали 9 души.
Така че, ако държа на устойчивостта, няма да е зле да бойкотирам тоалетната хартия.
Все пак, като се замислиш, от евкалипти или не, тя така или иначе си идва от дървесина, а всяко отсечено дърво е непогълнат въглероден диоксид...
За да не влошавам климатичните промени, е добре също да: спра да ям месо и млечни продукти; да не нося дрехи, или поне да сведа придобиването им до абсолютен базов минимум и никога от марки за бърза мода; да спра да ползвам всякаква козметика; да не се качвам на никакво превозно средство, освен евентуално електромобил, макар че и това не е сигурно; през лятото да се варя в собствен сос, вместо да ползвам климатик, а през зимата да зъзна - токът в България не е от ВЕИ и заради безотговорността ми Малдивите ще потънат още по-бързо от очакваното.
И така нататък, а от тук до идеята, че самото ми съществуване пречи на планетата пътят е доста кратък.
До тази идея вече са стигнали доста хора. Позволяват си все още да живеят, но не и да товарят планетата и оцеляването ѝ с потомството си - има цели движения за отказ от деца в името на околната среда.
Има дори проект "Презервативи Застрашени видове", който предоставя кондоми с цел да възпрепятстват възпроизводството на хора, тъй като нашето влияние върху околната среда води до изчезването на животински видове. Те са с картинки с послания от сорта на "Преди дрехите ти да паднат на земята, помисли за Калифорнийския кондор" и "Разопаковай внимателно... спаси бялата мечка". Раздават се безплатно в САЩ.
Вменяването на чак такава отговорност и дори вина ми идва в повече.
Особено на фона на 10-те нови ТЕЦ-а на въглища, одобрени за строителство в Китай за първите 6 месеца на годината и започналото такова на около 4 пъти повече. Аз може да се изнеса в пещера и да карам на боровинки и лешници от гората, но пък собственото ми правителство ще продължи да пази въглищните централи в България до последния възможен момент.
И далеч не е само то - 57 държавни и мултинационални компании са отговорни за 80% от световните емисии на CO2 от изкопаеми горива. Мога да ги бойкотирам всичките, но едва ли ще фалират като ме загубят като потребител. Аз обаче ще трябва да ходя само пеша и да студувам през зимата.
Загрижените за биоразнообразието и въглеродните емисии западняци може и да се отказват от потомство - по 1-2 деца на жена, но това няма да направи планетата по-малко пренаселена.
Прирастът на световното население идва от бедните страни. Там и да искат, няма как да живеят устойчиво, защото приоритет им е да има какво да ядат. Включително и като изсичат гори, шият евтините боклуци на бързата мода и трупат сметища, които се виждат и от космоса.
При това положение моят отказ от тоалетна хартия и шампоан ще има твърде ограничено влияние върху подобрението на климатичното бъдеще на планетата.
Това не означава, че не вярвам, че личният принос и ангажимент на всеки действително е важен. Напротив - фактът, че в Китай горят въглища не извинява или оправдава личните ни избори и поведение.
Въпросът е че единични крайности и саможертви нямат особен ефект за планетата като цяло. Както няма ефект и да си залепиш задника на пистата на натоварено летище и да объркаш трафика в половин Европа.
Крайностите противоречат на здравия разум, за разлика от нещо, което е по силите на всеки - умереността. Потребителите, т.е. всеки обикновен човек, може да влияе лично с ограничаване на прекомерната си консумация.
Културата на свръхпотребление, лакомия и излишества са немалък фактор за свръхпроизводство и оттам - необходимост от повече енергия, повече газ, нефт и въглища, повече дървета и повече пасища.
Не е нужно да спреш да ползваш тоалетна хартия - можеш просто да не я пилееш, както и всяка друга хартия.
Не ти е нужна още една рокля, след като имаш вече 12. Не ти трябва новият телефон на еди-коя-си марка, ако старият продължава да работи.
Не ти трябва още едно парче торта, нито пържола колкото новородено, а да ядеш месо по три пъти на ден не е и полезно, освен всичко друго.
Не ти трябват купища вещи, уреди и джаджи, нито две коли, и с изключение на последните няколко десетилетия принципът в студените месеци е, че се ходи добре облечен, а не се пуска отопление, за да стоиш на закрито по тениска.
Не ти трябва още една найлонова торбичка от магазина, нито още два артикула от онлайн поръчката просто защото са евтини.
Няма да се отровиш, ако днес доядеш вчерашната вечеря вместо да я изхвърлиш, и няма да се счупиш, ако идеш пеша до магазина вместо с колата.
Но и няма да вегетираш, изпадайки в другата крайност - на тоталния отказ от потребление.
Така, с умереност, няма да спасиш планетата, но и поне ще ѝ пречиш по-малко. И дори и да не ти пука за нея, просто ще живееш по-добре.