Когато френската медицинска сестра Аиша Табакче от малък град близо до Париж отива в училището на децата си, за да попълни формуляр за хранителното меню, остава изненадана. Оказва се, че вече няма опция да посочи, че децата й не ядат свинско месо.
Аиша се обажда в кметството, за да сподели проблема, а отсреща чува: отсега нататък, е така. Свинско или нищо.
Доскоро е имало възможност децата на мюсюлмани да имат меню, различно от това на връстниците си в случай, че се сервира свинско. Храната обаче също е влязла в серията от френски битки за отделяне на светския и религиозния живот. След дългогодишни спорове и скандали на тема забрадки, сега и свинското влиза в дебата за национална идентичност и мястото на исляма във Франция.
Според десните политици училищният обяд с наденички и бекон е нещо наистина френско. Според другата страна промяната в менюто праща лош сигнал към децата на мюсюлманите или на евреите - че захда си истински французин, трябва да ядеш свинско.
Не става дума за менюто, а за политика
Реалната причина за този спор е въпросът за секуларизма във Франция и дали разделението между светски и духовен живот не е изкривено след терористичната атака срещу списание „Шарли Ебдо" в началото на годината.
Аиша е родена в Шили-Мазарин - град с население от около 20 000 души, недалеч от Париж. През последните 30 години училищата в града са предлагали алтернативно меню за учениците с мюсюлмански и еврейски произход, за да не ядат месо. Това обаче ще се промени от ноември.
Новият кмет на града Жан-Пол Бенету, член на десницата на Никола Саркози, твърди, че новото меню е начин да се запази „неутралност" в публичния сектор.
Много родители, учители и леви политици обаче настояват, че това умишлено заклеймяване на исляма е жестокост към децата, докато училищният обяд е използван за политически игри.
Аз обичам свинско, вкусно е
Четиригодишната дъщеря на Аиша не разбира защо не трябва да яде свинско, но вече е усетила негативната атмосфера, затова отказва да се храни в училищния стол и плаче. По-рано е казвала, че няма против да яде свинско, мислейки, че това е десерт. Деветгодишното й братче вече е направило подписка срещу промените в менюто, подкрепена и от родители немюсюлмани, възмутени от случилото се.
Самата Аиша Табакче всеки ден сваля забрадката си, за да отиде на работа. Това е заради закона, който задължава служителите в държавния сектор и медицинските лица да не показват религиозна принадлежност на работа. „Това е законът, затова го правя. Но другото - не е закон", казва тя за промененото меню.
Менюто във френските училища се определя от местната власт, която е свободна да въвежда свои правила. Обикновено всички деца ядат едно и също, но в дните, в които се сервира свинско, много общини предлагат алтернативно меню.
Неутрална, но дали
В центъра на проблема е въпросът за секуларизма. Френската република е построена върху стриктен принцип за разделение между църква и държава, с което се цели да се насърчи равенство между всички лични вярвания.
На теория държавата е неутрална що се отнася до религия и позволява на всеки да изповядва вярата си, стига да не бъде заплаха за обществения ред.
След смъртоносната атака в редакцията на сатиричното издание „Шарли Ебдо" и магазина за кашер, в която загинаха 17 души, политически партии използват въпроса за разделението на светска от духовна власт като решение на всички социални проблеми.
След атаките премиерът социалист Манюел Валс заяви, че секуларизмът е единственото, което има значение. Оттогава думата се е превърнала в мантра от правителство и политици до степен, в която лингвисти наскоро я обявиха за „дума на годината".
Тя е използвана като част от дебата за националната идентичност - използвана за противопоставяне на всичко, което не е френско, най-вече. Тя цели и изключва от себе си най-вече исляма, когато става дума за публична сфера.
Ако идеята на секуларизма е да защитава плурализъм, то днес се е превърнал в синоним на бяла християнска Франция, където всеки споделя еднакви ценности и традиции, начин да се каже, че в страната нямат място мюсюлмани.
В самото градче Шили-Мазарин няма социално напрежение.
В него живеят много наследници на северноафрикански имигранти, които са се заселили в града след края на Втората световна война. Всички живеят в мир. Наскоро обаче по стълбовете в града се появиха плакати на парията на Марин Льо Пен, които припомнят, че „Това е нашата страна".
По-рано тази година друг кмет, получил подкрепата на Саркози - Жийе Платре, се отказа от менюто без свинско в град Шалон-сюр-Сон. За това свое решение той беше изправен на съд от мюсюлманска правозащитна организация, която обаче загуби първото дело. Второто е насрочено за 19 октомври.
Според Платре религиозните вярвания са лични, а публичните услуги трябва да бъдат отделени и неутрални. Той подчерта, че за децата, които не искат да ядат определено ядене, се грижат служителките в стола, които му дават повече от храната в менюто, която харесва, за да не остава гладно.
Според него обаче секуларизмът ще бъде водеща тема и при президентските избори през 2017-та година, защото по думите му, френското общество търси себе си и се пита как да се справи с интеграцията на имигранти.
Самият Никола Саркози, който ще се включи в президентската надпревара, подкрепя отказа от алтернативно меню в училищата. Пред френска телевизия той призова родителите, които искат децата им да се хранят според религиозния канон, да ги пращат в подходящи частни училища.
В партията му обаче цари разделение - дали или не е редно да принуждаваш дете да яде храна, която не отговаря на религиозните и културни разбирания на семейството му.
За поддръжниците на френското дясно месото е политика. В последните президентски избори през 2012 година, когато Саркози загуби от Франсоа Оланд, той се стремеше да подхранва страховете от „ислямизиране" на националното меню. И това не е единствената авантюра на Саркози в полето на политиката за разделяне по идентичност. Наскоро той заяви, че в името на „секуларизма" трябва да бъде забранено на мюсюлманки да носят забрадки в университетите - коментар, който предизвика негативно отношение дори в собствената му партия.
През 2004 година Франция забрани на момичетата да носят забрадки в държавните училища, както и всякакви други религиозни символи като кръстове и тюрбани. В последно време се стига дори до крайности като това момичета да бъдат гонени от училище, защото носят твърде дълги черни поли. Това предизвика тревога от дискриминация, която отива отвъд закона.
Според изследване на правозащитна организация, най-малко 130 студенти са били изгонени от час през 2014-та година заради външен вид, определян като открито религиозен - основно дълги черни поли.
Сега, в пика на новата тема за дебат около разделението на религия от светски живот, родителите се чудят как да обяснят на децата си защо няма да имат меню без свинско в училище.
Вероятно някои френски политици мислят, че свинското е свързано тясно с френската идентичност, Но тя е много повече. Така или иначе според скорошно проучване любимата храна на французите е кускусът.
Затова би трябвало да не се създава политическо разделение там, където не съществува. Още повече, че въпросът за свинското в училище изниква няколко пъти месечно, а не всеки ден.
