Представата ми за среща с единствената жена, минала разстоянието Ком-Емине за рекордните 6 дни, извикваше у мен образа на бойна амазонка.
Антония Григорова е първата жена, преодоляла разстоянието от единия до другия край на България за пет дни, 22 часа и 55 минути. Не всеки ден се сблъскваме с човек с подобен дух.
Всички притеснения за срещата ми с Антония се изпаряват, когато виждам на живо красивата, мила и елегантна жена, облечена в ефирна лятна рокля и закачливи кецове на Мики Маус в Княжевската градина, малко след началото на Доматения фест на МЕТРО. Веригата магазини са един от основните спонсори, които подкрепят Антония по пътя й към предизвикателството, наречено Ком-Емине.
Разговорът с нея тръгва леко и върви непринудено, без да се усетим отминава почти час. В ранната сутрин около нас минават доста хора, които бягат за здраве. Чудя се дали осъзнават, че са подминали жената, която може да бяга с дни.
Антония Григорова е в компанията на сина си, който изчаква с нетърпение да приключим с интервюто. Питам я дали е наследил любовта й към движението. „Ооо, да - бяга и не се спира. Често даже се надбягваме на шега".
А разбира ли какво е направила Антония, минавайки Ком-Емине? Това е най-дългият маркиран пешеходен туристически маршрут в България, наричан в миналото „Маршрут на дружбата". Крайните точки на маршрута са връх Ком на запад до границата със Сърбия и нос Емине като най-източната точка на Стара планина. Трасето на маршрута е с приблизителни дължина 560-580 km
„Когато реших да се захвана с Пътят, не исках да му разказвам в какво съм се забъркала, защото не смятах, че ще може да осъзнае мащаба на всичко."
Докато отиват на една от нейните тренировки, синът й започна чисто по детски да я закача: „Ти можеш ли да отидеш до ееей онзи блок ей там и да го избягаш бързо. Ама не можеш чак до края на всичките блокове".
Без да знае все още, че собствената му майка планира да измине разстоянието от най-западната точка на страната до морето, детето хвърля ръкавицата с въпроса: „Хайде на бас, че не можеш за избягаш до морето". Антония избухва в смях и използва момента да му разкаже за плановете й да покори 600-км-разстояние за по-малко от седмица.
Антония споделя, че бягането винаги е било неизбежна част от живота й покрай останалите спортове. Като професионален състезател по ски бягане програмата й включва и много бягане и ходене из планината.
След като приключва със зимните олимпийски игри през 2014, решава, че иска да си остане повече в София, за да може да тренира тук и да гледа детето си без да й се налага да отсъства толкова в чужбина.
Така „на шега" решава да замени ски бягането с бягане. Казва, че винаги е харесвала дългите дистанции, а не спртинтовете, защото те изискват много повече сила и бързина.
В дългите бягания обаче се чувства в свои води - започва с трейл серии около София, а после идва и идеята за маршрута Ком-Емине. Огромен източник на вдъхновение е филмът на Кирил Николов - Дизела, който постави рекорд за скоростното му минаване.
Споделя, че бягането до крайната цел е доста по-важно от самата победа. Имало е случаи, в които не успява да достигне до първата тройка в класирането, но въпреки това се чувства удовлетворена, защото знае, че е дала всичко от себе си.
Затова и лесните победи не й се услаждат. Разказва, че в случаите, когато краката й казват, че не може повече, всъщност всичко опира до психика. Според нея организмът на човек е с неограничени възможности. Нейното мнение е, че човек винаги може да измине още и още, стига да има правилната психическа настройка. Волята и желанието са водещите сили.
И все пак „как успяваш да се справиш с 146 часа непрестанно бягане"? Първите пет дни е успяла да спи не повече от 20 часа общо. В последния шести ден си налага да бяга непрестанно, без почивка, за да се справи с времето.
„Използвам съня и храната като основни средства за възстановяване. След първия ден имах много малък апетит и затова трудно зареждах организма с храна както обикновено. Остана ми само сънят, но пък нямах достатъчно време, защото бързах да стигна до морето.
Имаше ситуации, в които просто исках да зарежа всичко, да легна и да заспя непробудно, но успях да го превъзмогна.
Иначе да - умората я имаше. Краката ми отекоха. След третия ден смених маратонките си с един номер по-голям маратонки. Бях предвидила, че това може да се случи. В последния ден преди финала мечтаех да взема обувките на някой мъж от екипа и да бягам с тях, за да ми е по-свободно на краката".
След края на това приключение за възстановяване й трябват около 2 седмици, в които Антония се старае да възстанови изпуснатия сън. Движи се „малко" (поне за нейните разбирания) - само разходки и каране на ролери - те са летният вид ски, които натоварват други мускули от тези, които се ползват в бягането. Според нея пълното залежаване не е начинът, по който мускулатурата би се възстановила най-бързо.
Питам я как се храни спортист като нея.
"След 2014 когато приключих с професионалния спорт и тренировки започнах да се храня само с естествена храна. Ям всичко - месо, мляко, плодове. Старая се винаги когато мога да я приготвям сама без да изпадам в крайности.
На „Ком-Емине" храната беше приготвяна от треньорката ми. Всичко беше домашно приготвено, като се стараехме да бъде високо-мазнинно, за да имам енергия за по-дълго време. Затова зареждах чисти и полезни мазнини като тези от авокадо, яйца, зехтин и т.н. Благодаря на Метро България и на Хармоника, че ме подкрепиха и ми осигуриха хубава, качествена и полезна храна по време на бягането", казва Антония.
Антония стартира прехода 58 кг., на шестия ден вече с 3 кг. по-малко. При дълго бягане и натоварвания, след като изгори мазнините, организмът започва да гори белтъчини или в нейния случай направо мускули.
"Това нямаше да е добре за мен и затова се фокусирахме върху осигуряването на достатъчно количество полезни мазнини", спомня си спортистката. "По време на бягането пиех главно вода. Вода с лимон и мед, айрян, таратор, супи - неща, които бързо ме хидратираха и даваха енергия."
Освен рисковете, свързани със здравето, подобни екстремни спортисти трябва да внимават и за други опасности. Антония споделя, че е била предупредена за мечка в централния балкан, но за щастие се разминават. Срещнали само няколко диви прасета.
Питам я дали по-лесно се покорява маршрут, който вече е обходен. „Оо, да. Самият маршрут е маркиран от над 30 години. Маркировката постоянно се подновява. Запалени планинари минават и секат пътеките, които вече са обрасли, махат паднали дървета и т.н.
Докато тренирах за предизвикателството миналата година, имаше маршрут, който беше обраснал целият в къпини до кръста, чието преминаване беше почти невъзможно. Хубавото е, че сега, когато минавах трасето за време, по пътя бяха минали много групи, които бяха отъпкали пътеките."
„А какво би посъветвала начинаещите, които тепърва започват да бягат" питам аз. Антония споделя, че фактът, че бягането става все по-модерно много я радва.
Джогингът за здраве е наистина полезен, когато човек тренира за тонус, разнообразие или фигура. Нейният съвет към тях е просто да започнат, защото най-трудната част е началото. Ако човек е постоянен и тренира регулярно малко по малко, то резултатите няма да закъснеят независимо от целите.
„Но бягането, което вече става професионално, което става твоя работа и ежедневие - това вече не е спорт за здраве, защото си даваш здравето за спорта" - смее се Григорова.
Подчертава, че е важно човек внимателно да избере екипировката си. Ако бяга по асфалтирани райони, обувките трябва да бъдат с по-мека подметка. Докато при бягането в планината човек трябва да съобрази екипировката спрямо очакваното време, но да има готовност за всякакви метеорологични изненади - от дъжд до силен вятър. Важно е човек да се сдобие с челник, качествено GPS устройство и щеки.
Въпреки това се радва, че се занимава професионално и така индиректно вдъхновява много хора. След успешното преминаване на маршрута Ком-Емине много хора я спират и й доверяват, че вече е техен модел за подражание и че постижението й ги е вдъхновило.
А какво й предстои от тук нататък: от началото на октомври Григорова започва да гони първия истински сняг за годината и да се подготвя за ските за предстоящите олимпийски игри, за които ще се опита да вземе квота. Първата спирка за екипа й е глетчера Дахщайн в Австрия. А следващата - Финландия.
Взимам си довиждане с една от най-усмихнатите и вдъхновяващи спортистки. Оставям я в опитните ръце на нашия фотограф, който лесно улавя 24-каратовата й усмивка. Минало е доста време и тя бърза да се върне при сина си, за да се забавляват заедно на първия български Доматен фест и да насладят на слънчевия съботен ден.
