Маджид Науаз е 37-годишен активист, автор и либерален мюсюлманин, бивш ислямист и затворник, който се е посветил на борбата срещу екстремизма и е един от най-смислените участници в глобалния дебат за заплахата от религиозен тероризъм.
Британец с пакистански корени, Маджид е стилен и артикулиран оратор, който е преживял всичко, срещу което се бори заедно с основания от него и други бивши ислямисти контра-екстремистки „тинк-танк" Quilliam.
Маджид израства в Есекс, близо до Лондон, увлича се по бунтарския хип-хоп, който през 90-те години привлича много млади мюсюлмани, живеещи на Запад.
Етническото прочистване в Босна го разтърсва и преди да навърши пълнолетие, той вече е поел по мрачния, тресавищен път на радикализацията.
Младият Науаз се присъединява към пан-ислямистката организация Хизб ут-Тахрир. Целта на радикалната групировка с огромно влияние сред млади мюсюлмани в много страни по света е реставрацията на ислямския Халифат, отхвърлянето на либералната демокрация и установяването на законите на шариата.
Науаз бързо се изкачва в йерархията на Хизб ут-Тахрир и на около 20 години вече е с лидерска позиция, получава възможността да пътува из Близкия изток, за да промива мозъци.
Парадоксално - но всъщност болезнено актуално и вярно - се получава така, че британски гражданин радикализира мюсюлмани в страни като Египет и Пакистан.
Маджид не е джихадист, а Хизб ут-Тахрир не са терористична организация - те са ислямисти и целта им е създаване на Халифат чрез пакет от методи - от убеждаване на хора до организиране на преврати.
Малко след терористичните атаки на „Ал-кайда" в САЩ от 11 септември, 2001-а, докато е в Египет, за да рекрутира нови членове за Хизб ут-Тахрир, Науаз е арестуван и пратен в затвора.
Там Маджид трябва да оцелява сред колекция от печално известни джихадисти - своеобразни рок звезди на религиозния фанатизъм.
По това време Египет е средище на ислямски екстремисти. Негови съкилийници са двама от терористите, участвали в организацията на атентата над бившия президент на страната Ануар Садат, застрелян през 1981-а.
„В затвора бях изпълнен с гняв. Но по време на моя процес „Амнести Интернешънъл" ме приеха като „затворник по съвест", който може да бъде де-радикализиран и върнат в обществото. Чувството, че някой отвън води битка за мен беше невероятно. Техният деликатен подход ме провокира да отхвърля идеите за отмъщение и да потърся алтернативи", спомня си Науаз.
Протегнатата ръка на „Амнести Интернешънъл", абсорбирането на голям брой литература, посветена на човешките права, както и пълното отвращение от характера и идеите на джихадистите, с които лежи, довеждат до драматична промяна във възгледите на Науаз. Той се дерадикализира успешно и след излизането си от затвора през 2006-а се отрича от ислямисткото си минало и скъсва всички връзки с Хизб ут-Тахрир.
Оттогава е един от водещите коментатори на Великобритания по въпроса за радикалния ислям.
През 2012-а излиза автобиографията му „Радикал" и се превръща в бестселър. А в последните две години Науаз се позиционира като един от най-търсените експерти в областта на ислямския екстремизъм и заедно с организацията си Quilliam отскоро съветва министър-председателя на Обединеното Кралство Дейвид Камерън в изработването на антитерористичната стратегия на неговото правителство.
Преди месец излезе книгата му „Ислямът и бъдещето на толерантността", написана като диалог в съавторство със световноизвестния автор, учен и атеист Сам Харис.
Науаз е автор и популяризатор на няколко концепции, които влязоха в мейнстрийма. Той описва нежеланието и страха на западните политици да назоват проблема с радикалния ислям като ефекта на „Волдемор".
А лицемерните, коварни апологети на джихада в средите на интелектуалния елит и либералните медии в Европа, САЩ, Канада и Австралия, той брандира успешно като „регресивни леви". Терминът става все по-разпознаваем и разпространяван, особено когато след поредната терористична атака, кохорти от западни коментатори бързат да обвинят всички и всичко, само не религиозните доктрини и идеологията.
За Маджид Науаз проблемът е ясен - ислямизмът.
Той уточнява: „Ислямизмът не е Ислямът. Ислямизмът е политизирания Ислям, желанието да се наложи, която и да е версия на вярата върху обществото. Хизб ут-Тахрир беше и е водеща организация в процеса на радикализация на млади мюсюлмани. От 90-те години на миналия век те грижливо култивират атмосфера на гняв".
Науаз знае, че никакви геополитически, и социално-икономически фактори не могат да оправдаят и рационализират възхода на джихада. Той познава отвътре токсичната индоктринация на екстремистите, които успешно използват всяка тревога и повод за безпокойство на мюсюлманите, за ги интегрират под единен „Ислямски" банер.
Със смелия си активизъм Маджид става враг едновременно на ислямистите и на регресивното ляво. Първите го атакуват със смъртни заплахи, а вторите - с обвинения, че е предател и не е истински мюсюлманин .
Науаз неуморно обяснява на дискредитираните апологети, че е преживял всяка една беда на представител на религиозно малцинство, която те романтизират и превръщат в регресивен пост-колониален стереотип за мюсюлманите.
В един кратък, силно емоционален вайръл пост в социалните мрежи отпреди няколко месеца той съобщи на своите критици: „Добре, приятели и спътници на ислямизма. Аз съм мюсюлманин с кафяв цвят на кожата, бил съм пробождан с нож от неонацисти, арестуван съм под дулото на пистолет от полицията в Есекс, разведен и отделен от собственото си дете, бивш радикален екстремист и затворник, измъчван и профилиран, взимали са ми насилствено ДНК на летище „Хийтроу" и съм в черния списък на няколко държави. Аз съм всяко недоволство, което вие изтъквате, когато оправдавате фанатиците. И въпреки това, вашите привилегировани буржоазни мозъци се повреждат в момента, в който откажа да разпространявам теократична омраза. Не пасвам във вашата малка кутийка с очаквания за „гневния мюсюлманин".
Науаз подчертава тревожното обстоятелство, че в мюсюлманските общества няма автентично, младежко социално движение, което да защитава либерални ценности и да търси демократичната култура. Той смята, че задачата на имамите е да осмиват фантазиите за Халифат. Да се поддържа здравословен обмен между мюсюлманските и другите училища.
За него е изключително важно дебатите в мюсюлманските общности да не бъдат прекратявани и забранявани от страх, че някой може да бъде обиден.
Според Сам Харис и други истински либерали, ангажирани с каузата за противопоставяне на екстремизма, мюсюлманският свят се нуждае от лидери като Науаз, а не от проповедниците на средновековна омраза от Мека с по 15 милиона последователи в twitter.
Маджид Науаз е лицето на реформирания ислям и от това дали неговият пример ще стане заразителен зависи положителното разрешаване на прекалено важни за цивилизацията въпроси.
