Всички сме чели безсмъртната история. Едно от великите приключения на най-големия приключенец в литературата ни се развива в Прага. Бай Ганьо у Иречека - това е класика. С плюенето по килима, със сърбането, с мускалчетата с розово масло и класическото поведение на този огромен български типаж.
Аналогиите между литература, Алеко, футбол в 21-ви век и националите може да са малко отвлечени, но допреди година при всяко гостуване на този отбор се притеснявахме, че той се държи общо взето... като бай ти Ганя. И може да се изложи като него.
Та онзи Иречек (Константин Йожеф, прототипът е чешки историк, някогашен министър на културата у нас), да не се бърка с Петр Ирачек, настоящия лидер на чешкия национален отбор по футбол. На него и командата му гостуваме във вторник вечер. Между изтънчения пражки аристократ от края на 19-ти и началото на 20-и век, и приличащия на хунски вожд ляв халф на чехите в момента, приликата също не е голяма. Но за щастие и нашият отбор вече не е Ганьо, който обикаля и се излага. Поне тази календарна година ни доказа, че не трябва да имаме притеснения от унизителни загуби.
Напротив. Мачът в Чехия е прекрасен момент за този тим да докаже, че може да превърне стабилните си представяния в победи. Защото до момента имаме солидни и биткаджийски мачове, но само един-единствен пълен успех от три домакински мача. А пет точки от 3 домакинства в края на квалификациите биха се оказали недостатъчни за нещо сериозно. Все пак във футболът конвертируемата валута са резултатите и постигането на някаква крайна цел. След година и да кажем - преставихме се добре, но сме четвърти в групата, полза никаква.
Подобрението и подреждането на редиците е факт. Остава да го превърнем в резултати. Чисто исторически и в духа на традициите, трудно можеше да има по-неподходящо място за това. Гостуването у Иречека, пардон - Ирачека, в последния четвърт век е свързано с разочарования. Никога не сме побеждавали чехите в официален мач, а историята на сблъсъците ни с тях е близо 80-годишна. Имаме 6 успеха в контроли, като три от тях дори са на чешка земя! Но стигне ли се до мач за точки, равенството е най-доброто, което можем да вземем.
Помним още и последното гостуване в един от най-красивите и одухотворени градове на Европа. Там ни броиха до 6 и така и не се наложи да хвърляме кърпата, защото изтече времето. За щастие. Толкова бяхме гроги, че можеше и на двуцифрен резултат да идем. Биха ни даже два пъти да два дни, като младежите ги разковаха с 8:0 предния ден. Благодарим ти Господи, и на теб УЕФА, че сега поне играят само мъжете.
Но с оглед на представянията срещу Италия и Дания, се диша по-спокойно. Чехите досега не впечатляват, а самите те признават в последните дни, че отборът им е непредвидим като влакче на ужасите. Няма изявени фигури, като най-силният играч е именно този Ирачек, халата от Волфсбург, който направи страхотно европейско. Левият му крак и неизчерпаема енергия и хъс могат да ни вкарат в проблеми. Останалото са играчи на средно и под средно европейското ниво, играещи и в не кой знае какви отбори. Разбира се, изключваме Петер Чех, но той все пак е вратар - поне голове няма да ни вкарва! Големи надежди лежат върху бързината и настойчивостта на десния бранител Тиодор Гебре Селасие. И толкова. Останалото са стабилни защитници, стабилни халфове без блясък и нападатели на Нюрнберг (Пекхарт), Анортозис (Режек) и Уотфорд (Видра). Малко като Верона (Божинов), Кубан (Попов), Люцерн (Рангелов) и Кайзерслаутерн (Мицански). Тоест - като клубове, в които играят националите ни, с чехите много си приличаме. Разликата е огромният Чех на вратата, както и самочувствието им на тим, който обикновено стига поне до бараж. Ние това усещане го забравихме. Другата голяма сила на чехите винаги е била здрав отборен дух и характер. Нашият отбор напоследък също показва правилни стъпки в тази посока.
Днес поне не бива да свиваме сърчица предварително. Нека отборът на Пенев направи каквото може, пък да става... нещо различно от всеки път, когато играем с чехите.
*Между Константин Иречек и Петр Ирачек очевидно няма никаква връзка, търсена е само близостта на имената им, за да се наблегне на контраста, който бихме искали да има в представянето на българския гост в Прага от онази история, и в тази на футболния терен днес.