Призивите Бербатов да си ходи от Манчестър Юнайтед са като крясък към Чарли Шийн да отиде в манастир. Защо някой да изневерява на себе си? Да изоставя принципите си, начинът си на живот и постигнаното. Пък дали то е най-доброто и най-праведното, нека преценяват специалистите, които често са такива само в кавички.
Чарли си живее с две порнозвезди напук на пуританска Америка, пие и пуши, харчи си парите за хазарт и купони. Живее, както си иска.
Бербатов е стигнал във футбола там, където искат да бъдат около 90 процента от професионалните и 100 процента от непрофесионалните футболисти в света. Над него е само небето. Резерва или титуляр, българинът нехае и си гледа живота. Разхожда дъщеричката си Деа из Манчестър, тренира, вкарва по някой гол. Защо да се откаже от това, което е постигнал?
Петте години в Англия за Бербатов са визитка, която му осигурява статут на един от големите във футбола. Завинаги. Шампион с Юнайтед, два пъти играч на годината на Тотнъм, голове, голове, финтове, песни на феновете. Това е Англия, там случайни играчи не стават звезди. Магията му често изтръгва въздишки, непостоянството - критики. Но така е в големия футбол.
Бербатов във вторник пак беше резерва, а както твърдят критиците това се случва винаги, когато дойде голям мач. Странно е наистина как човекът с 20 гола през сезона остава на пейката в решителните двубои с Челси, Арсенал и сега Марсилия. Но Юнайтед спечели два от тях и без него, а заместникът му Чичарито бе отличен. А когато отборът върви и бие, какво значение има кой е героят? Срещу Блекпул е Митко, срещу Арсенал е Рууни, с французите - Ернандес... Ако в края на сезона Юнайтед прибере трофей или два, Бербатов ще се пръска с шампанско поне колкото другите и съвсем заслужено - допринесъл е достатъчно.
А и кой може да вини сър Алекс, че го оставя резерва? Досега решенията на шотландеца почти винаги са в десетката. Та при него на пейката са сядали и Бекъм, и Кийн, че дори и Кантона! Каквото каже треньорът, това става в Юнайтед! Бербатов приема спокойно ролята си и знае - неговият час ще дойде, мачовете са достатъчно за всички.
Поглед към кариерата на звездата ни показва, че той не е попадал в центрофугата на ротационна политика досега. В първата си година в ЦСКА бе резерва - нормално заради крехката си възраст. Началото в Байер също бе свързано със седене на пейката. Пак оправдано - някакво хлапе от Източна Европа в нова страна... След това си извоюва статут на звезда.
В Тотнъм Бербатов бе кралят, а при „червените дяволи" е резерва на хора като Уелбек, Ернандес, че дори и Македа. Но българското момче има достатъчно интелект да осъзнае, че това не е обида. Това е Юнайтед - тук няма място за сърдене. Клубът се управлява от мъдрец, който по правило знае най-добре кое е... най-доброто. Неговите решения вече 25 години дават резултати. Бербатов иска трофеи и е на мястото, където е сигурен, че всички наоколо дишат и живеят със същата изгаряща амбиция. Това му помага да преглътне личното его и да следва ритъма на Фъргюсън. Дори на 30. Даже още повече, защото е на 30. Бербатов хареса вкуса на успеха и не иска да се върне към постите от Леверкузен и Тотнъм. Затова на пейката или на терена, неговото място е "Олд Трафорд".
Къде ще ходиш, Митко? Да не си луд!?
