"Един от най-големите митове за Скоулси е, че е тихо момче - каза приятелят му Ники Бът още преди доста време. - Но журналистите се хванаха на номера му. Мислят си, че прекарва цялото си време със семейството и почти не обелва дума. Той наистина обича семейството и не е по интервютата, но е едно от най-подлите малки копеленца, които някога съм срещал. Той има и истински дяволска страна."
Гари Невил обича да разказва история, която показва перфектно чувството за хумор на Скоулс. "Ще ви дам пример - споделя Невил. - Един ден Даяна Лоу (дъщерята на Денис Лоу - б.а.), която работеше в пресофиса на Юнайтед, си говореше с част от футболистите. Каза ми: "Ей, Гари, по някаква причина двамата с брат ти много си приличате." Попитах я защо и тогава Скоулси се намеси: "Защо? И той ли е глупак?"
"Той може да се превърне в най-големият ти дразнител - казва още Гари за Скоулс - Може да ти скрие ключовете за колата, да ти отмъкне венчалната халка или да ти задигне телефона. Ле-ле, колко ли часове съм си търсил нещата, които ми е скривал..."
Интересното е, че ние, зрителите, опознаваме истинската същност на Скоулс в ролята му на коментатор и анализатор, отколкото в годините, в които го гледахме като футболист на Манчестър Юнайтед, за който изигра 718 двубоя. Той се нарежда на трето място по най-много изиграни мачове в историята на "червените дяволи", зад само Райън Гигс и сър Боби Чарлтън, а със 155-те си гола е десети в класацията за голмайстори, което го поставя между Марк Хюз и Рууд ван Нистелрой.
Скоулс не крие какъв е по телевизията. Той е прям във вижданията си за футбола и не крие нито манчестърския акцент, нито философията си за играта. Неслучайно и думите му толкова често се появяват в медиите. А е и истинско момче от Манчестър. Когато веднъж го бяха питали кой е най-големият противник на Юнайтед - Ливърпул или Манчестър Сити, той каза: "Сити. Аз съм от Манчестър, затова ще кажа Сити." Обичаше и да вкарва срещу "гражданите". Един негов гол в последната минута срещу тях му донесе целувка по устата от големия му приятел Гари Невил.
Честността му бе ценена високо и от сър Алекс Фъргюсън. "Мнението на Скоулс е изключително важно за мен - казваше Фърги. - Умът му е като бръснач. При него всичко беше ясно. Няма половинчати неща. Когато имахме проблем с Ван Нистелрой, Пол беше категоричен, че няма как да позволим на Рууд да разваля атмосферата в съблекалнята. Беше категоричен. Тогава Гари го попита: "Сигурен ли си, Скоулси?", колкото да го избъзика."
Фъргюсън и Скоулс работеха заедно 19 дълги години, в които имаха и спречквания. Така, например, веднъж халфът отказа да пътува за гостуване срещу Арсенал от Купата на лигата. Но след това всичко се потули и нито един от двамата повече не обели и дума по темата.
През тези 19 години Скоулс повече мълчеше, като оставяше другите да говорят за него. В интернет пространството се ширят какви ли не "цитати" за него, но не всички са напълно верни. Като този как Скоулс е бил вдъхновението на Лионел Меси и как аржентинецът мечтаел да бъде добър колкото него.
От друга страна, всички знаем, че и Андрес Иниеста, и Шави бяха големи фенове на Скоулс. Чувствата бяха взаимни. Англичанинът дори ги беше поканил на бенефиса си, но двамата нямаше как да присъстват, тъй като започваха подготовка с Барселона. Испанците говореха за Скоулс като за единствения футболист от Висшата лига, който би имал място до тях в полузащитата на Барса, но той не мечтаеше за "Камп Ноу".
"Не - отговаряше категорично на въпроса дали би обмислил трансфер в Барселона, след което продължаваше - За какво? Намирам се на правилното място. Живея в Манчестър - е, добре, де, в Олдъм - и съм в най-големия клуб в Европа. Най-големия клуб в света. Какъв е смисълът да си тръгвам? Няма смисъл."
През 2011-а Фъргюсън бе удостоен с наградата на президента на ФИФА. Мястото му се намираше точно до това на Пеп Гуардиола, а отпред седяха Меси, Шави и Иниеста.
"Чувствах се привилегирован да се намирам в подобна компания - каза Фъргюсън тогава. - Когато сядах, и тримата дойдоха да ме поздравят и ми стиснаха ръката. Шави ме попита: "Как е Скоулс?"
Скоулс бе не само достатъчно добър, за да играе на "Камп Ноу" с Шави и Иниеста, но и дори да влезе в състава на националния отбор на Бразилия. "Той е достатъчно добър да играе за Бразилия - каза преди години бразилската легенда Сократес. - Обожавам да гледам Скоулс, да го гледам как подава - онова момче с червената коса и червената фланелка."
Но как, след като е така боготворен, Скоулс нито веднъж не бе дори близо до някоя награда като "Златната топка"?
"Нямам идея - казва бившият му съотборник в Юнайтед Дарън Флетчър. - Когато вкарваше по 20-ина гола на година, той беше сред най-добрите в света. Може би не получаваше награди, защото не обичаше да говори с медиите и не даваше много интервюта. Но ако изгледате международните ни мачове в Европа, всички футболисти искаха да разменят фланелките си със Скоулс.
Беше много смешно да гледам как (Иван) де ла Пеня, когато играхме срещу Еспаньол на "Олд Трафорд". Той наблюдаваше Скоулси с такова благоговение. Помоли го да си сменят фланелките още преди мача. Скоулси малко се засрами. Добрите футболисти веднага познават великите и ги уважават. Тренирал съм със Скоулси и знам колко добър е. Нямаше как да го опазя."
А какво мислеше Скоулс за останалите? Въпреки че игра толкова години с Кристиано Роналдо, за него Меси ще си остане най-великият. "Той бележи хеттрик след хеттрик всяка седмица. Не просто бута топката в мрежата отблизо, вкарва всякакви голове." Говореше за Зинедин Зидан като за най-добрия полузащитник, срещу когото се е изправял: "Мачовете срещу него бяха кошмарни. Какъв футболист само! Той беше страхотен."
Гигс пък получи гласа му за най-велик в Юнайтед: "Той е брилянтен - той е истински талант и огромен професионалист. Притежава всичко."
Скоулс никога не е искал да бъде нищо друго, освен футболист. За негов откривател се смята бившия футболист на Юнайтед и Сити Брайън Кид, който бе доведен на "Олд Трафорд" от Фъргюсън да намира най-добрите деца из улиците на Манчестър - нещо, което Сити правеше по-добре към края на 80-те.
Скоулс расте като фен на Одъм и вика за тях по пътя им към Висшата лига. Ходи на мачове с баща си - Стюарт, но се възхищава на играта на Брайн Робсън - иконичния полузащитник на Юнайтед от 80-те и началото на 90-те години: "Обожавах да го гледам как играе - как прави шпагати, как отнема топката и как вкарва голове."
Само няколко месеца им попречиха да играят заедно. Робсън напусна Юнайтед през май 1994-та, а Скоулс дебютира през септември същата година срещу Порт Вейл. Тогава още феновете не знаеха, че стават свидетели на раждането на звезди, гледайки младоците Скоулс, Бът, Дейвид Бекъм и Гари Невил, които бяха намерили място до вече утвърдени имена като Рой Кийн, Брайън Маклеър и Денис Ъруин.
Скоулс изигра 25 мача през онзи сезон, а през следващия - 31. Юнайтед "нямаше как да спечели нищо с деца", но ликува с домашен дубъл - титла и ФА Къп, а Скоулс вкара общо 14 гола.
Фъргюсън бе толкова впечатлен от таланта му, че бе готов да пусне Пол Инс да замине за Интер, за да даде шанс на Скоулс и Бът. Все пак Невил говореше ето такива неща за него: "Пасът му е по конец, а може да вкарва и голове. Мощ, енергия, пас, готовност да участва във всяка атака, може да отнема топката. Какво повече би искал от един полузащитник?"
Бът беше по-добър в шпагатите. Те бяха слабостта на Скоулс и Фъргюсън го знаеше, въпреки че футболистът казваше: "От време на време ми казва да бъда внимателен, но никога не ми е забранявал да правя шпагати."
Гари Невил обича да хвали Скоулс, но впечатлението, което Скоулси оставя след първата си тренировка на Скалата, не впечатлява крайния бранител: "Ники Бът се отличаваше с по-голям талант. Скоулс беше дребен за възрастта си. Едва ли някой си е въобразявал, че ще може да стане един то най-добрите в света. Едва си поемаше въздух и трудно покриваше по-голям периметър.
Но е невероятно, като се сетя, че 25 години по-късно още играехме заедно. Не сме се сприятелили изведнъж, но впоследствие го направихме. Не обичаше много да приказва, но в годините по-късно си създадохме традиция всеки ден преди мач да сядаме в едно кафене в центъра на Манчестър, за да си побъбрим само двамата. Така се отпускахме преди двубоя.
Умът на Скоулси винаги е бил в играта. Той смяташе футбола за проста игра, която се усложнява от идиоти. Някои можеха по цял ден да говорят за формации и тактики. Той обичаше да казва: "Дайте топката и да излизаме на терена."
Скоулс бе със статута на задължителен титуляр в състава на Юнайтед във всичките сезони след дебюта си. Не падаше под 30 мача на година, с изключение на последните две, в които изигра по 21. В седемте години, в които игра за националния отбор на Англия - между 1997 и 2004 г., носи фланелката на "трите лъва" 66 пъти. Кариерата му обаче ще се помни най-много с постиженията за "червените дяволи" и спечелените 11 титли на Висшата лига, три трофея на ФА Къп, два от Купата на лигата, на два пъти от Шампионската лига и по един от Интерконтиненталната купа и Световното клубно първенство.
Фъргюсън е сред хората, които смятат, че Скоулс е най-добрият английски полузащитник в последните години, по-добър от Пол Гаскойн, Франк Лампард и Стивън Джерард. "Скоулс е от по-висока класа - добавя Невил. - Никой английски футболист от последните 20 години не притежава неговата визия за играта. Питайте топ футболистите в света - като Зидан и Анри, и те ще ви кажат същото. Пускаме лиги по Шави и Иниеста и с право. Но Скоулси би могъл да влезе в този отбор на Барселона без проблем."
Най-важният и паметен гол в кариерата на Скоулс дойде именно срещу Барселона в мач от полуфиналите на Шампионската лига на "Олд Трафорд". След нулевото равенство на "Камп Ноу" единственият гол на Скоулс в реванша донесе на Юнайтед класиране на финала, а халфът определи попадението си като "малко късметлийски".
Впоследствие Скоулс обясни: "Ето какво се случи - Кристиано Роналдо загуби топката на границата на наказателното поле, а след рикошет топката се оказа у мен, около 20-ина метра от вратата. Падна ми добре, а Лионел Меси бе твърде далеч, за да направи нещо. Затова директно стрелях по посока на вратата. Не съм имал кой знае какъв план, просто исках да уцеля вратата и ми провървя. Топката се плъзна по външната част на бутонката ми и така избяга от Виктор Валдес и се заби в горния му ъгъл. Може и да съм искал да завъртя топката към другия ъгъл, но щом топката напусна крака ми, знаех, че ще влезе."
⏪ Manchester United v Barcelona: A spectacular strike by Paul Scholes in 2008! #UCLdraw pic.twitter.com/rGlCHBWDhf
— #UCLfinal (@ChampionsLeague) March 15, 2019
Щом Скоулс бе толкова добър в средата на терена за Юнайтед, защо не успя да играе по този начин и за страната си? Невил обяснява.
"Големият проблем на Англия беше невъзможността да запази владеенето на топката и да контролира темпото на мача. Скоулси можеше да го прави в продължение на две десетилетия и за Англия, но така и не се намери правилната комбинация от играчи в средата на терена. Затова той спря с международния футбол седем години преди да прекрати кариерата си."
Скоулс се отказа и от клубния футбол през 2011-а. Бе му организиран бенефис, бе издадена и неговата автобиография. Самият той признаваше, че краката му вече не го държат в последните 25 минути от мачовете.
"Беше преживял две операции на коляното, а имаше и проблем с очите, който понякога го изкарваше от игра в продължение на месеци - каза Фъргюсън тогава. - Но той продължаваше да играе на това високо ниво. Феноменално."
Само няколко месеца по-късно Скоулс отново бе на терена и отново заигра за Юнайтед, като спечели последната си титла на 38 години. Все още можеше да ръководи играта от средата на терена, но годинките си казваха думата. Не притежаваше дълголетието на Райън Гигс, а и не се грижеше особено добре за тялото си. "Не си падам по йогата, така да се каже", обичаше да казва той.
Спряда играе за Англия, преди да навърши 30. "Беше ми достатъчно, а и исках да прекарвам повече време със семейството си", обясни решението си тогава, но сложи край на кариерата си чак през 2013-а, когато същото стори и Фърги.
"Той бе в края на кариерата си, но все още беше в топ форма. Скоулс никога не е влизал в центъра на квадрата, защото никога не бъркаше пас. Никога", казва за него бившият му съотборник Шинджи Кагава, който деля терен с него в последния му сезон.
Зидан също го споменава само със суперлативи: "Много рядко се вижда абсолютно завършен футболист, но Скоулс е един от тях." Лаконичен е и Едгар Давидс: "Аз не съм най-добрият, Пол Скоулс е.", а Пеп Гуардиола обичаше да го описва като "най-добрия полузащитник на своето поколение".
Скоулс за кратко застана начело на Олдъм, но нещата не му се получиха и сега талантът му и визията му за играта не се използват от никого.
Може би най-добрите думи, казани по негов адрес, са дело на сър Боби Чарлтън: "Пол Скоулс е любимият ми футболист. Той е олицетворение на духа на Манчестър Юнайтед и на всичко добро във футбола."
