Дейвид Бекъм за нула време се превърна от обещаващ талант в едно от най-големите имена в историята на футбола, но синът на Кройф можеше да е на неговото място...
Точно преди паметния гол срещу Уимбълдън, което направи Бекъм звезда на "Олд Трафорд", Жорди Кройф също имаше своя шанс да покори футболния свят. В 80-ата минута на първия мач за сезон 1996-97 (при комфортна преднина от 2:0 за Юнайтед срещу Уимбълдън) Жорди изпробва късмета си срещу вратаря Нийл Съливан, който наистина не внимаваше в този мач.
Тогава топката на Кройф не намери целта. 10 минути по-късно обаче Бекъм я намери.
През годините много се изписа за този исторически момент, но два кадъра са се отпечатали в съзнанието на всеки. Единият е на Дейвид Бекъм - тогава просто обещаващ талант от знаменития клас 92' на Алекс Фъргюсън в Юнайтед, който се готви да изстреля топката в мрежата от центъра. Той е обут с модел на Predator на Адидас, а на езика на бутонките пише Чарли, тъй като прототипът е за полузащитникът на Рейнджърс Чарли Милър. Вероятно тогава Бекъм за последно е носил нещо, което не е брандирано със собственото му име.
"Тогава нямаше как да го осъзная, но в този момент започна всичко - вниманието на всички, на медиите, славата. Когато кракът ми докосна тази топка, той разби вратата към всичко останало, което последва в живота ми", пише Бекъм в автобиографията си "Моята истина".
Вторият кадър е отново на Бекъм (на снимката най-горе), няколко секунди по-късно, когато топката е прелетяла повече от 50 метра, за да се оплете в мрежата на Съливан. Тогава съотборниците му са на път да се хвърлят върху него, а самият Дейвид изглежда като човек, който вярва, че може да постигне всичко и току-що е получил доказателството. Само за няколко секунди талантът от школата се превърна в икона на "червените дяволи".
Раждането на легендата
Разбира се вероятно е малко несправедливо цялата слава да бъде приписвана на този единствен момент. Той безспорно помогна Бекъм да се превърне в световна звезда. Преди време Алекс Фъргюсън обяви, че Бекъм е бил единственият му играч, който се е стремял към славата, макар по-късно той да отрече това в собствената си автобиография.
"Никога не съм искал да бъда звезда. Никога не съм искал да съм известен. Просто исках да бъда футболист, да бъда професионалист и да играя за Манчестър Юнайтед и за Англия. Въпреки това обаче очевидно бях много привилегирован в това отношение и съм много горд от всичко, което последва", настоява Бекъм.
Фъргюсън, който може би е предусещал какво ще последва, забрани на младия си талант да говори за паметния момент след мача. Голът му срещу Уимбълдън остана втори в гласуването за Гол на сезон 1996-97 във Висшата лига, единствено след една страхотна задна ножица на Тревър Синклер. Онова изпълнение на Бекъм може и да го пласира на много медийни корици, но то бе само малка част от футболното му пътешествие.
Като млад талант и част от паметния Випуск 92' на Юнайтед, Бекъм изпъкваше като един от малцината, които не са родени в Манчестър. Съотборниците му Райън Гигс и Гари Невил и днес си спомнят какви прякори са му лепвали (като "красавеца" например), но това, за което всички са единодушни, е невероятната работна етика на младия Дейвид.
Подобно на Кристиано Роналдо, той се трансформира от обещаващ талант в една от суперзвездите на световния футбол, благодарение на невероятната си воля. "Дейвид Бекъм има най-добрия изстрел в Англия, но не благодарение на таланта си, а защото тренираше неуморно по начин, който бе немислим за по-малко талантливите играчи", спомня си Алекс Фъргюсън в автобиографията си.
Тази работа започва да се отплаща още през сезон 1995-96, когато Бекъм се утвърждава в първия отбор на Юнайтед. Въпреки че и късметът има пръст в това. За Бекъм се открива място в дясно на халфовата линия, когато Андрей Канчелскис е продаден на Евертън, а Кийт Гилеспи преминава в Нюкасъл като част от сделката за Анди Коул.
Дотогава младият Дейвид е използван предимно в центъра на терена. на по-късен етап в кариерата си той отново се завърна към тази позиция, но разликата между играта му на крилото и в центъра е твърде сериозна, за да бъде подмината.
По това време Бекъм вече загатва за блестящия си изстрел, който впоследствие се превърна в негова запазена марка. Най-ярък е споменът за едно негово изпълнение срещу Блекбърн. Той имаше и важна роля в края на сезона - игра в последните 6 мача, когато Юнайтед се пребори с Нюкасъл за титлата в Премиър лийг и триумфира с ФА къп.
Все пак с началото на новия сезон Бекъм имаше много какво да доказва. Той не взе участие при големия провал на Англия на Евро 96'. В Юнайтед той трябваше да се бори с конкуренцията на Жорди Кройф, Оле Гунар Солскяер и най-вече на чеха Карел Поборски.
Фъргюсън обаче му гласува доверие в началото на сезона, като пусна в Къмюнити шийлд срещу Нюкасъл същият отбор, който победи Ливърпул във финала на ФА къп през миналогодишната кампания. Бекъм се отплати с 2 асистенции (към Кантона и Ники Бът) за първите два гол при успеха с 4:0, но именно при третия гол най-ясно пролича негова класа.
Тогава Бекъм отбеляза с прекрасен прехвърлящ удар след бърза комбинация през центъра - това бе само загрявка за стореното от него през следващата седмица.
"Нямам шанс да я хвана"
Заключението е, че голът срещу Уимбълдън не е паднал от нищото. Освен може би от перспективата на Нийл Съливан, който наскоро си припомни онази прехвърляща топка от центъра и заяви, че си е мислел "нямам шанс да я хвана"...
Все пак за Бекъм това бе моментът, който му вдъхна увереност, за да изиграе най-силния си сезон с екипа на "червените дяволи". Тогава той играеше с десетката на Марк Хюз, след като предишната година носи №24. После вече заслужи и седмицата на Кантона.
Това бе поличба за една кампания, която положи основите на всичко последвало за Бекъм и Юнайтед. Това си личи дори само от попаденията - имаше някои екстравагантни, като онзи фалцов удар срещу Дерби, или прехвърлящия гол срещу Уест Хем. Имаше и решаващи, като победното срещу Ливърпул (1:0) в началото на сезона. Имаше и един от ранен пряк-свободен удар срещу Саутхемптън при загубата с 3:6.
Онзи сезон бе началото на Бекам-манията не само за Юнайтед, но и за цялата страна, след като през него една от иконите на Трите лъва дебютира с националната фланелка. В този смисъл Бекъм се развива доста късно като играч, след като има едва 4 мача за отбора до 18 години през сезон 1992-93 и още 9 за този до 21 години. Но новият треньор на Англия по това време - Глен Ходъл, му е почитател.
"Има достатъчно футболисти, които не виждат по-далеч от носа си. Ако можеш да видиш играча в коридор, тогава си толкова по-креативен. Бекъм има това умение. Той избира подаванията си много зряло за възрастта си. А освен това има усет за гола, което е бонус", казва по това време Ходъл.
Бекъм разбира, че е повикан в националния, докато преглежда телетекста от къщата на родителите си в Чингфорд.
Той дебютира за Англия в центъра на терена, при гостуването на Молдова и впечатлява треньора си достатъчно, за да го повика и за следващия мач. Отнема известно време, докато стигне пика си с националната фланелка, както се случва и по-рано в Юнайтед.
Бекъм завършва сезон 1996-97 с 12 гола във всички турнири. Запознава се с Виктория Адамс малко след последното си попадение срещу Челси. "Пош спайс" е била на въпросния мач, но не видяла гола, защото не си носела лещите.
Манчестър Юнайтед пък завърши годината с нова титла от Висшата лига, като Бекъм бе избран за Млад играч на годината в Англия. изкушаващо е да гледаме на гола срещу Уимбълдън като причината за всичко това, но през следващия сезон Бекъм преподписа с Юнайтед и сключи редица рекламни договори.
Това бе само ранен прототип на головете, които го изградиха като играчи футболна легенда - един от най-добрите подавачи и изпълнители на преки-свободни удари в историята на играта.
Това бе и годината, когато Бекъм започна да взима решенията, които в крайна сметка сложиха край на кариерата му в Юнайтед, но пък го превърнаха в звезда на Реал Мадрид, Ел Ей Галакси, Милан и на ПСЖ. Именно сезон 1996-97 пося семената на всичко добро и лошо в кариерата на английската легенда.
Дейвид Бекъм започна сезон 1996-97 като поредната надежда от академията на Манчестър, нещо като Аднан Янузай на 90-те. Само че го завърши като едно от най-големите имена в света на футбола, не без приноса на онзи страхотен гол срещу Уимбълдън. Горкият Жорди, а можеше да е на неговото място...
