Какво ли още ще ни предложи 2020-а? Тъкмо започнахме да привикваме към живота в условията на "новото нормално" заради пандемията от коронавирус, когато светът се разклати, потресен от смъртта на афроамериканеца Джордж Флойд. Полицейската бруталност предизвика вълна от протести: някои мирни, а други - опустошителни погроми.
Ситуацията в Съединените щати е напрегната и се правят отчаяни опити за успокояване на обстановката. Материалните щети са огромни, но все още никой не мисли за тях. На фона на горящите сгради, изпочупените витрини и армията по улиците на градовете ще ви разкажем невероятната история на първия тъмнокож световен шампион по бокс в тежка категория. Запознайте се с Джак Джонсън.
Потомък на бивши роби
Джак Джонсън е роден на 31 март 1878 г. в Галвестън (Тексас, САЩ). Той е третото от общо 9-те деца на Хенри и Тина Джонсън. Родителите му са бивши роби. След освобождаването им баща му работи като чистач, а майка му като миячка на чинии. По-късно Хенри служи в армията.
Въпреки факта, че Джонсън израства в южния щат, където расовата сегрегация е по-силна, той винаги е разказвал с умиление за детството си. Като малък има много бели приятели и понякога дори остава да пренощува на гости под покрива на някои от връстниците си.
Но в края на 19 век перспективите пред тъмнокожите семейства не са големи. И изобщо не говорим за това да живеят добре, а за прехраната им. Джак започва да работи още на 11-12 години. Първоначално се хваща да помага на доковете, а после тренира коне на хиподрума. По-късно той се премества в Далас, където се запалва по бокса.
На 16 Джонсън заминава за Ню Йорк, където се среща с бъдещия световен шампион Джо Уолкот. В един от най-големите градове в страната той отново си намира работа на хиподрум, но е уволнен заради немарливо отношение и лоша грижа за конете. След това се завръща в родния си град и започва като чистач в една от спортните зали, която е под наблюдението на бивш боксьор в тежка категория. Джак пести от скромната си заплата и скоро си купува собствени боксови ръкавици.
Момчето има талант и използва възможността след работа да усъвършенства уменията си. Бързо напредва. Нещо повече - започва да изкарва по някой и друг долар с участие в нелегални боксови битки. В онези години те са абсолютно забранени и се провеждат на затънтени плажове. Първият му "по-сериозен" хонорар е 1,5 долара.
Професионална кариера и титла
Джонсън дебютира на професионалния ринг през ноември 1898-а. В двубой срещу Чарли Брукс той печели щатската титла на Тексас. В четвъртата си битка при професионалистите Джак претърпява първото си поражени от Клондайк Хайнс, по прякор Черния Херкулес. По-късно той се бие с него още два пъти - вторият им мач завършва наравно, а накрая успява да изравни баланса си срещу Хайнс на 1-1-1.
През 1901 г. Джонсън се среща с известния тогава Джо Чойнски. Битките за пари все още са забранени в Тексас, така че след приключването на двубоя двамата са арестувани и тикнати в затвора. Първоначалната им гаранция е 5 хил. долара. Непосилна. Но по-късно сумата е значително намалена и двамата са освободени. По време на съвместния им престой зад решетките опитният Чойнски тренира талантливия млад боксьор и двамата стават големи приятели.
До 1903-та Джак вече е натрупал повече от 20 престижни победи и през същата година се бие за вече несъществуващата световна титла в тежка категория за чернокожи. На 5 февруари боксьорът побеждава по точки Денвър Ед Мартин и печели пояса. Оттогава той редовно защитава тази титла и едновременно с това се бие с бели противници.
Джонсън е явление в спорта, което трупа все по-голяма и голяма популярност. И напълно закономерно се превръща в топ претендент за световната титла, но по това време расовите предразсъдъци все още властват в обществото и мнозина не искат и да допуснат, че тъмнокож може да завоюва световната корона.
Притежател на пояса до 1908 г. е Томи Бърнс, на чиято сметка са записани 13 успешни защити. Канадецът има огромно самочувствие и не гори от желание да се бие с "негъра". Той обаче не можа да откаже баснословната сума от 30 хиляди долара и се съгласява да срещне тъмнокожия съперник. Битката се провежда в Сидни (Австралия), тъй като в САЩ е просто невъзможно да се организира мач за световната титла с участието на афроамериканец. Джак надделява над опонента си, след като мачът е спрян в 14-ия рунд.
Боят на века и безредиците в САЩ
Успехът на Джонсън предизвиква още по-голямо разцепление в обществото. Бялото население се възмущава, че най-престижната титла в бокса е притежание на чернокож и всеки нов опонент на Джак в пресата е наричан "голямата бяла надежда". Един пада, идва друг. И всеки е новата "бяла надежда".
Преди една от битките авторитетният New York Times пише, че "успехът на черен боксьор ще накара хиляди негови невежи братя да изтълкуват победата неправилно и да поискат много повече от самото признаване на физическото равенство между белите и черните". Но въпреки цялата истерия, Джонсън винаги остава хладнокръвен и отстоява титлата си отново и отново.
Бялото общество се възмущава неистиво и в пресата започва масова кампания, призоваваща бившия световен шампион Джеймс Джефрис да възобнови кариерата си. Той се е отказал 1904 г. като непобедим боец.
В крайна сметка Джефрис приема изкушаващата оферта от 120 хил. долара (еквивалент на 3,3 млн. долара днес), твърдейки, че не го прави толкова за парите, колкото да докаже, че "белите имат превъзходство над черните".
Пресата продължава безмилостно да увеличава расовата конфронтация, която в един момент заплашва да ескалира. В деня на битката страстите са нажежени до червено. В залата не се допускат въоръжени хора и е въведена забрана за продажбата на алкохол. Някои се опитват да вкарат ябълки, за да имат какво да хвърлят, ако се стигне до меле, но полицията разгадава плана им.
Битката се състои на 4 юли 1910 г. в Рино (Невада, САЩ). Дългото отсъствие от спорта се явно се отразява на Джефрис, който е бледо копие на самия себе си от най-добрите години на ринга, и Джонсън доминира през цялата среща. В резултат на това от ъгъла му хвърлят бялата кърпа в 15-ия рунд. В хода на срещата Джак просва бившия шампион два пъти на пода в нокдаун. Съкрушителната победа окончателно утвърждава Джонсън като абсолютен световен шампион, но и това не успокоява противниците му. Напротив. Веднага след края на мача пламват бунтове из цялата страна. Бялото население се чувства унижено, а чернокожите ликуват по улиците. Всичко това довежда до сблъсъци в 25 щата. 20 души са убити по време на безредиците, а ранените са стотици.
Загубата на титлата и краят на кариерата
Победата над Джефрис превръща Джонсън не само в герой на всички афроамериканци, но и в милионер. Въпреки това, той не губи мотивацията си да се боксира и още няколко пъти защитава титлата си.
Началото на края на кариерата на Джак е през 1915-а. На 5 април в Хавана (Куба) се състои срещата с Джес Уилард. Джонсън върши отлична работа в рамките на 20 рунда (правилата предвиждат 45), но след това силите го напускат и започва да показва признаци на умора. В 26-ия рунд Уилард печели битката и Джак губи статута си на световен шампион. Повече от век по-късно този двубой все още предизвиква спорове сред боксовите хроникьори. Някои от тях твърдят, че Джонсън е загубил нарочно. Легендите са много - от тези, че е бил изнудван да "легне", ако иска да бъдат спрени наказателните дела срещу него, до вмешателството на мафията и букмейкърите. Редица журналисти твърдят, че Джак е направил признание, че мачът е бил уговорен, но доказателства така и не се появяват на бял свят. Истината оствата в 1915-а и няма да я узнаем никога.
Но дори след като губи световната титла, Джак продължава да се бие и слага край на спортния си път едва на 53-годишна възраст. Останалата част от кариерата си той е принуден да прекара извън пределите на САЩ, тъй като наказателното преследване на боксьора продължава.
На по-късен етап все пак се завръща в родината си. Джонсън умира на 68 в резултат на автомобилна катастрофа. Според редица източници той е можело да бъде спасен, ако расовите закони не са попречили на жертвата по-бързо да бъде приета в интензивно отделение.
Наследството
В Щатите говорят за Джак Джонсън и до днес. През 2018 г., след множество неуспешни опити през годините, президентът Доналд Тръмп напълно оправда боксьора, срещу когото е заведено изфабрикувано дело през 1913-а (невероятният личен живот на боксьора заслужава отделна история). Така след 105 години името на Джонсън бе напълно изчистено.
Но и без този жест на Тръмп Джак така или иначе беше истински герой за хората. За него са написани книги и са снимани филми. Джонсън е включен в Залата на славата на бокса и е в списъка на 100-те най-велики афроамериканци в историята. Освен това паркове и площади носят името му, а в родния му Галвестън гордо се извисява негов паметник.
