Ако си мислите, че сте голям карък или наследник на Марко Тотев, тази история е точно за вас. Тя е за един от най-талантливите вратари на Западна Германия през 70-те и 80-те години - Бернд Франке.
Той остава верен 14 години на Айнтрахт Брауншвайг, отказвайки оферти на най-големите в Бундеслигата. Какви времена!
Франке хваща окото на специалистите на 23. Печели промоция в елита с Фортуна Дюселдорф, но идва офертата от Брауншвайг и я приема. При все, че там несменяем титуляр е национален вратар в лицето на Хорст Волтер.
"Първите години няма да играеш, но ще изградя завършен вратар от теб", му казва наставникът Ото Кнефлер. Но още в първия сезон Франке изиграва 27 мача в Бундеслигата, а колегата му си тръгва в посока Херта.
Смелостта в решението да избере Брауншвайг пред Дюселдорф е дори още по-голяма не само заради спортната конкуренция. В началото на 70-те градът още не е напълно възстановен от войната, а близостта до ГДР го прави и доста непривлекателен за инвестиции - както от държавния, така и от частния сектор. Нещо повече - при първото посещение на града преди подписването на договора съпругата на Франке му заявява: "Ако дойдеш тук, аз няма да дойда с тебе."
Той все пак парафира, но след втория сезон в Бундеслигата Айнтрахт изпада. Тогава се случва и нещо историческо - отборът става първият, на чиито фланелки започва да се рекламира. Франке и неговите съотборници са наричани "Групата на Йегермайстер" - заради алкохолната напитка, която грее на триката им. А наред със спонсорския бум отборът от Брауншвайг се изкачва отново в елита. И назначава за треньор Бранко Зебец - балканеца, който слага началото на легендата за Байерн Мюнхен с първата титла за баварците през 1969 след 37-годишно очакване.
"Забелязвахме, че той има проблеми с алкохола. Но пиян Зебец бе по-добър треньор отколкото неговите колеги трезвени - разказва Бернд Франке. - Във времената, в които почти всички играеха с персонално покритие, ние играехме зоново."
Като стана дума за съпругата на вратаря, тя все пак събира багажа и тръгва с него към Брауншвайг.
"Не бяхме ангели, имахме фенки, но аз се ожених на 21. И до днес съм със същата жена. Днес тази история с футболните съпруги не е много по моя вкус - напълни се с някакви куклички. Тогава всички бяхме женени и треньорите толерираха това. За тях това означаваше две неща - че водим балансиран живот и сме добре нахранени всеки ден", просто обяснява живота тогава Франке.
Бернд отказва оферти от Байерн, Айнтрахт Франкфурт и Кайзерслаутерн. Но най-примамливата идва от Аякс през 1973 година, точно след като нидерландците са спечелили третата си Купа на европейските шампиони поред, а Брауншвайг е изпаднал във Втора Бундеслига.
"Предстоеше световното в Западна Германия, а селекционерът Хелмут Шьон ми каза, че ще разчита на мен дори да остана в Айнтрахт - разказва вратарят. - В крайна сметка не можах да отида на световно, защото трябваше да играя бараж за класиране в Бундеслигата с Брауншвайг."
И ако това звучи каръшко, то е само началото.
В навечерието на Мондиала през 1978 година Франке отново е в сметките на националния селекционер, този път Юп Дервал. И този път е във формата на живота си, а титулярът Сеп Майер не е особено убедителен. Но в безсмислена контрола преди световното срещу аматьори във Франкфурт Бернд чупи крак и отпада от списъка.
Лошият късмет не спира да го преследва и през 1982 година. Тогава все пак е в тима за световното в Испания и е на косъм да играе на легендарния полуфинал срещу Франция в Севиля след бруталното влизане на Тони Шумахер срещу Патрик Батистон. "Дервал искаше да го смени, защото той предизвикваше с неприлични жестове публиката. И то след случката с Батистон.
Започнах да разгрявам, но Румениге вкара за 3:2 и седнах отново на пейката - връща се към онези събития Франке. - Самия Тони не го оправдавам за постъпката. Или по-скоро за думите и действията след нея. Да кажеш, че ти е трябвало мениджър, който да те посъветва веднага да се извиниш... Прощавай, за такова нещо не ти трябва съветник. Иначе можеше и да спечелим титлата, но повечето от момчетата играеха покер до сутринта и не можеха да тичат след това. За разлика от братята Фьорстер, Ули Щилике, Ханс-Петер Бригел или мен. Но треньорът Дервал не посмя да се отърве от "гнилите ябълки" преди първенството."
Все пак на 35 Франке дочаква своя момент и е основен вратар на ФРГ за Олимпиадата в Лос Анджелис. В последствие става и кондиционен треньор на тенисистката Кристина Барройс, която стига до 57-о място в ранглистата на WTA.
"Бях с нея на почти всеки турнир. Знаете, че в тениса това са огромни средства. При мен обаче за пътуванията тя трябваше да плаща само за храната и полетите. Останалото си покривах аз. За мен това си беше като свободно време", завършва Франке.
