Когато "Планината Броукбек" се появи преди 20 години, беше като гръм от ясно небе. Дотогава нито киното, нито телевизията бяха представяли толкова човешки, изчистени от стереотипи образи на хомосексуалните мъже.
През 90-те и началото на новия век гей героите на екрана често се свеждаха до едноизмерните клишета. Или бяха цветисти комедийни персонажи като Станфорд от "Сексът и градът", или трагични фигури, обречени на нещастен край като героя на Джоузеф Гордън-Левит в Mysterious Skin ("Тайнствена кожа").
Сексуалността им обикновено беше представяна като единствената им характеристика. Бяха разглеждани през някаква изкривена призма, сякаш нямат други качества освен предпочитанията си към собствения пол. И задължително бяха отделяни от стадото на хетеросексуалните.
••• Филмите, които отбелязват 20 години от премиерата си през 2025 г. вижте в тази галерия:
Дали като субкултура или сюжетен елемент за грандиозна трагедия, гей персонажите съществуваха във вида на образи, за които, като че ли, нормалните човешки емоции са чужди.
В този контекст пристигна "Планината Броукбек" на режисьора Анг Лий и замахна със сила по холивудската стигма за мъжката любов.
Базиран на краткия разказ на Ани Пру, филмът разказва деликатна и драматична история за любовта между двама каубои - Енис дел Мар (Хийт Леджър) и Джак Туист (Джейк Джиленхол).
В суровата пустош на американския Запад през 60-те години те създават връзка, която никой от тях не е търсил, но която ще бележи целия им живот. Докато са наети да пазят стада от овце, героите се сближават, между тях пламва първо страст, а след това и силни чувства.
Привързаността им расте до степен, в която не издържат да не се срещат. Тъй като и Джак, и Енис имат съпруги, си измислят извинение да се срещат веднъж годишно в планината Броукбек.
В корена на невъзможността да бъдат двойка обаче не стоят само времето и обществените нагласи, а и един призрак от миналото - детският спомен на Енис за двама пребити до смърт мъже, за които целият му роден град е знаел, че са заедно.
Лично бащата на героя се е погрижил двамата с брат му да станат свидетели на покъртителната сцена и да се чувстват предупредени. Ако някой от тях бъде гей като порасне, ще го сполети същото наказание.
Тази случка оставя дълбок белег в съзнанието на Енис и командва поведението му през целия му живот. Дори когато двамата с Джак са скрити в някоя недостъпна поляна, страхът винаги го заобикаля. Енис вътрешно си знае, че е чист късмет, задето някой не ги е хванал и не ги е убил.
Осанката на героя е пропита от тази тревога и срам. Енис не е особено приказлив човек, а жестовете и мимиките му подсказват предпазливост. Сякаш постоянно е нащрек и се опитва да потисне истинската си същност.
Разказът е сърцераздирателен от край до край. Но "Планината Броукбек" издържа теста на времето не само защото на финала ѝ се изливат кофи от сълзи. Което преди 20 години май беше задължително условие, за да номинират даден филм за "Оскар".
••• Още филми, на които може да си поревете, ще намерите тук:
Голямата сила на филма е в начина, по който е представена връзката на главните герои - не като политическо послание, а като универсална история за любов и загуба.
Анг Лий се фокусира върху Джак и Енис с такава прецизност, че зрителят се чувства част от интимния им свят. Няма странични философски линии, няма общи приказки за човешките права и свободи. И затова филмът среща толкова широка съпричастност въпреки супер конкретния си сюжет.
Странно, но факт. В киното колкото по-специфична е дадена история, толкова по-универсално звучи. Толкова по-лесно е за зрителите да разпознаят себе си в преживяванията на героите, независимо от културата, времето или мястото.
Хийт Леджър и Джейк Джиленхол вдъхват живот на персонажите си с дълбочина и автентичност, която надхвърля рамките на жанра. А кинематографията добавя още един пласт към посланието, като показва колко живи и ярки са цветовете на планината Броукбек в сравнение със сивото ежедневие на Джак и Енис.
Преди "Планината Броукбек" гейовете в телевизията и киното си бяха гейове, а каубоуите - каубои. Едните мятаха китки, говореха на фалцет и се закичваха с пера. А другите размятаха револвери, гледаха сърдито и никога, при никакви обстоятелства не показваха уязвимост.
Твърде дълго екрана обслужваше обществените ни предразсъдъци, създавайки илюзията, че мъжествеността и хомосексуалността са взаимоизключващи се понятия.
"Планината Броукбек" не само промени представянето на ЛГБТ+ героите на голям екран, но и предизвика дебати за любовта като универсално човешко преживяване, а не нещо, определено от пол, сексуална ориентация или социални очаквания.
••• Кои са най-романтичните филми според Variety разберете тук:
Макар че не спечели "Оскар" за най-добър филм през 2006 г., "Планината Броукбек" остава културен вододел, доказвайки, че дълбоките и сложни любовни истории нямат нужда от етикети.
И именно затова продължава да вълнува - защото докосна нещо общочовешко, през което всеки преминава. Показа ни, че хората, независимо от разделителните линии, които хвърляме помежду си, в емоционално отношение сме еднакви.
Филмът е наличен в стрийминг платфотмата SkyShowtime.
ПРИСЪДАТА за "Планината Броукбек": 4 от 5 кафенца
••• Спечелилите "Оскар" тази година вижте тук:
