Той е символът на красотата и финеса за цяло едно поколение във футболна Европа. Дълги руси коси, премрежен поглед, филигранен техник на терена. Първата поп звезда в Бундеслигата!
Преди около месец - на 14 септември - Гюнтер Нетцер отбеляза своята 80-годишнина. Беше като национален празник.
Успял във футбола и в бизнеса, германецът е личност, достойна за пример.
През 60-те и 70-те е водеща фигура в състава на Борусия Мьонхенгладбах и с основен принос за двете титли на тима в Бундеслигата през 1970-а и 1971-ва. Европейски и световен шампион с ФРГ през 1972-ра и 1974-та.
"Не бих се нарекъл бунтар. Някои го отдават на дългите коси, но причината да започна да се нося така беше тогавашното ми гадже. Тя беше художничка и веднъж ми каза, че с къса прическа и формата на лицето ми изглеждам глупаво. Това ме накара да пусна дълга коса - разказва Нетцер. - Не мога да кажа, че ласкателствата на тема външния ми вид не са ми били приятни. Иначе ще изглеждам като пълен идиот.
Всеки ден ми се насаждаше някакъв образ на секс символ. Достатъчно беше да кажа "Добър ден" на някоя и веднага ми се приписваше афера. А трябва да заявя, че в това отношение бях много примерен. Доста други колеги бяха по-активни на този фронт."
Сериозния си бизнес нюх Нетцер демонстрира още на 26 години, когато отваря най-популярната дискотека в Мьонхенгладбах Lovers Lane.
Мениджърът на клуба Хелмут Грасхоф няма против - това е компромисът спрямо Гюнтер заради малкия стадион и генерално провинциалния изглед на града.
Треньорът Хенес Вайсвайлер реагира съвсем различно, когато футболистът му съобщава новината за предстоящото откриване. "Това е краят", отсича кратко легендарният наставник. Но не е краят, защото Вайсвайлер нито за миг не губи доверие в своя възпитаник. С едно-единствено изключение.
"Отворих дискотеката, защото не изкарвах достатъчно като футболист и трябваше да намирам други начини за трупане на пари - разказва Нетцер. - На откриването на Lovers Lane съотборниците ми заявиха, че заведението е като морга и уж щяха да си ходят, но останаха. Голяма част от тях сме изкарвали мъртвопияни в ранните сутрешни часове."
Впоследствие в биографията си германецът разказва, че годините в дискотеката са му помогнали чудесно в преговорите за футболисти с президенти на клубове и мениджъри от Източна Европа.
"За съжаление въпреки успеха на Lovers Lane парите заминаха с отварянето на ресторант La Lacque. Заведението щеше да има грандиозен успех, ако се намираше в Дюселдорф, но по онова време Мьонхенгладбах не беше готов за нещо подобно. Винаги съм се стремял към благосъстояние. И независимо, че бях обсебен футболист, от спорта тогава не се изкарваше кой знае колко. Затова, когато получих възможност да монетизирам популярността си, не съм се колебал и за секунда", ясен е Нетцер.
Заедно с дискотеката отваря и успешна застрахователна компания, а наред с всичко друго у луд фен на бързите коли.
Кара някои от най-модерните за времето си автомобили във федералната република. Със съотборниците си често си устройват рали състезание на път за тренировъчната база на Борусия. "Карахме като пилоти от Формула 1, въпреки че не нямахме нужните качества. Слава Богу, че не ни се случи нищо", разсъждава към ден-днешен Гюнтер.
На терена плеймейкърът се радва на безусловната подкрепа на треньора Вайсвайлер. "Гюнтер, днес направи 40 грешни паса. Подканвам те да направиш 41-вия в следващия мач. Не спирай да играеш рисковано", казва треньорът.
А съотборниците понякога мърморят за специалния му статут.
Като стана дума за единственото изключение - във финала за Купата на Германия през 1973 година Нетцер е оставен на скамейката. Вече е дал съгласието си да премине в Реал Мадрид и треньорът Вайсвайлер не вярва в пълната му концентрация и отдаденост.
А при 1:1 малко преди края на срещата Гюнтер се пуска в игра. Сам. И малко след това забива победния гол. Заговаря по темата едва след кончината на Вайсвайлер. "От време на време постоянното тичане при него ме вбесяваше. И преди един мач срещу Арминия, които бяха много силен домакин, хванах 4-5 съотборници и им казах, че ще разиграваме продължително топката без никакви спринтове. Победихме с 2:0. За награда в неделя имахме тренировка и извънредно събрание", разкрива Гюнтер.
Треньорът е бесен. Крещи му 15 минути пред целия отбор. Но така и не сваля доверието си към него. В националния отбор Нетцер бележи блестящо представяне на Евро 72, където Бундестимът печели първата си титла на континентален шампионат.
През 1974-та е по-скоро резерва на Волфганг Оверат. "Щастлив съм, че рано взех решение да сложа кариерата си в клубния отбор пред тази в националния. В Гладбах можех да играя футбол до най-висока степен на съвършенство, защото всичко се въртеше около мен. Волфганг беше по-добрият национален състезател, защото нямаше този статут в клуба си - добавя Нетцер. - За съжаление в днешно време на обществото ни липсват ярките фигури. Тези личности, които са в разрез с догмата и които го карат да върви напред. За които се говори години след това. Затова и ми е тъжно понякога, че все още се говори за моята смяна във финала за Купата срещу Кьолн, а оттогава са минали 50 години."