В гласа на Елиът Омозуси се долавя огромна тъга, докато разказва за начина, по който приключва престоя му в лондонския Фулъм. Но това, което продължава истински да съсипва бившия защитник, е несправедливата, по думите му, ефективна присъда от 2.5 години, наложена му преди десетилетие.
Говорим за банди, убийство, тормоз над свидетел... Но за това по-късно.
За да разберем защо се случва всичко, трябва да се върнем към детските години на Омозуси в размирния лондонски квартал Хакни - район, известен със своята престъпност и улични гангстери.
"В сравнение с хората, с които израснах, аз бях отгледан в дом с любящи родители, които работеха - разказва Елиът, който е син на майка англичанка и баща нигериец. - Това беше суров квартал, а ние не бяхме в цветущо финансово състояние, но никога не сме оставали без средства. Смятам се за един от късметлиите."
Като дете Омзуси е привърженик на Арсенал, но е харесан от скаути на Челси и е на път да започне да тренира в школата на "сините". Постоянното пътуване до Западен Лондон обаче не е по джоба на семейството. През 2001-ва обаче все пак щастието му се усмихва именно от този район на мегаполиса, но късметът се подава не от "Стамфорд Бридж", а при съседите от Фулъм.
"Току-що бяха влезли във Висшата лига и много от бившите служители на Челси бяха отишли да работят на "Крейвън Котидж". Един от тях се обади на мама и ѝ съобщи, че клубът ще финансира пътуването ми, което намали тежестта върху нея. Фулъм наистина се грижеше за своите възпитаници. Всичко се правеше както трябва, а персоналът насърчаваше родителите да се включват в процесите. Говорим за един истински семеен клуб."
Омозуси бързо си пробива път в новия отбор, като най-голямо влияние върху него оказват треньорите Рей Люингтън и Били Маккинли.
Времената са страхотни за Фулъм, който четири години по-рано е придобит от милиардера Мохамед Ал-Файед, а мениджър на представителния тим е френската легенда Жан Тигана.
Омозуси, десен бек, стига до първия отбор, когато Крис Коулман наследява бившия национал на "петлите" през април 2003 г.
"При Крис бях викан да тренирам на няколко пъти с мъжете и винаги ще помня как Били Маккинли и Рей Люингтън напускаха терена с резервите, за да идват да ме гледат как се справям. И двамата бяха доста строги към мен. Беше страхотно да се навъртам около първия отбор. По това време Лиъм Росиниър беше титулярният десен защитник и имах чудесни отношения с него. Лъсках му обувките, а той ми даваше ценни съвети. Лиъм е наистина страхотен човек, но всички момчета бяха невероятни с мен", спомня си Елиът.
Той дебютира за първия отбор в мач за Купата на лигата срещу Уикъмб Уондърърс през октомври 2006 г., след като заменя Карлос Боканегра след около час игра.
Омозуси, който вече се е преместил да живее в близкия и далеч по-престижен от неговия квартал - Кингстън - трябва да чака още цяла година за следващото си участие - равенство 1:1 като гост на Съндърланд.
Седмица по-късно дебютът му във Висшата лига завършва с победа с 3:1 срещу Рединг, при която е изгонен в 4-тата минута на добавеното време.
По това време вече е подписал тригодишен договор и си представя светло бъдеще с екипа на "котиджърс", които вече са водени от Лори Санчес.
Най-голямото изпитание за Омозуси идва в началото на декември 2007 г., когато започва като десен бек срещу Манчестър Юнайтед на "Олд Трафорд". "Дяволите" печелят с 2:0, а той трябва да се опълчва на посстоянните набези на Кристиано Роналдо, Уейн Рууни, Карлос Тевес и Райън Гигс.
"Те постоянно си сменяха местата, така че пазех всеки от тях в различни моменти от мача - спомня си Елиът. - При един корнер помолих Райън Гигс за фланелката му, а той ми каза: "Няма проблем!". След края на мача, когато тръгнах към съблекалнята ни, той стоеше отвън и ме чакаше с фланелката си."
Краткият период на Санчес приключва три седмици по-късно, а на негово място идва Рой Ходжсън. Рокадата изглежда приемлива за младока, тъй като за асистент на мениджъра е назначен Люингтън, бившият му треньор при юношите.
Омозуси започва предсезонната подготовка през лятото на 2008 г. като единственият "чист" десен бек в тима и смята, че през новата кампания ще е първи избор за поста.
Ходжсън обаче му съобщава съдбоносна новина - възнамерява да привлече двама нови десни бранители и да го изпрати под наем в Норич. Това се оказва и повратната точка в отношенията между Елиът и Фулъм, които рязко започват да се влошават.
"Ясно е какво е Рой да ти е треньор и нямах нищо против това. Освен всичко друго асистент му беше Рей - най-големият ми фен. Но започнах да чувствам, че ме пращат в миманса. Фулъм имаше защитник на име Деян Стефанович, който получаваше големи пари, и се опитваха да се отърват от него.
От Норич казаха, че ще го вземат, но само ако ме привлекат и мен под наем. Не бях сигурен, че го искам, а изпълнителният директор полудя, питайки защо едно 19-годишно момче си позволява да бави сделката. Реших да отида в Норич и ми хареса там при Глен Рьодер, но бъдещето ми във Фулъм беше предопределено.
Първоначално наемът трябваше да бъде за един сезон, но в договора имаше клауза, според която Фулъм имаше едноседмичен прозорец през януари, в който можеше да прекрати преотстъпването. Предложиха ми нов контракт, но условията бяха абсурдни и не го подписах. Затова ми казаха, че ще прекратят наема ми в Норич и ще ме върнат в отбора до 23 години, което и направиха."
Едва през октомври 2009 г. идва следващото преотстъпване, което е в Чарлтън, а Омозуси завежда дело срещу "котиджърс".
"Всичко, което ги интересуваше да си гарантират, бе да вземат пари за мен. Мисля, че ме искаха от Ковънтри и Уулвс, който току-що беше влязъл във Висшата лига. Шефилд Юнайтед и Уотфорд също се интересуваха от мен, но никой от тях не беше склонен да плати толкова висока сума, а отделно Фулъм отхвърляше всяка постъпила оферта.
Освен това ми казаха повече да не се връщам на тренировъчния терен, да изпразня шкафчето си. В крайна сметка Фулъм ме освободи, когато бях на 21, след цяло десетилетие в клуба. Това определено предизвика горчивина у мен. Всичко можеше да бъде избегнато, но не тая никаква злоба. Като се върна назад, мога само да си представя колко млади играчи са преминали и продължават да преминават през подобни неща."
Елиът подписва с Лейтън Ориент преди началото на сезон 2010/11 и се налага с лекота на "Бризбейн Роуд".
Светът му обаче се срива през ноември 2011 г., когато е тикнат в затвора.
Членовете на банда от стария му квартал Хакни са осъдени за убийството на 16-годишната Агнес Сина-Инакоджу в пицария през април 2010-а.
Обвиненията срещу Омозуси са, че е заплашил свидетел по делото срещу приятелите му от бандата при случайна среща в Ливърпул.
"Никога не съм бил член на банда - твърди той. - Никога не съм бил дори арестуван и не съм бил осъждан. А това нямаше да е така, ако бях членувал в банда, нали така?. За първи път видях полицейска килия, когато ме арестуваха. Изпратиха ме в затвора, защото бях в светлината на прожекторите и искаха присъдата ми да подейства възпиращо на останалите."
Елиът прекарва 16 месеца зад решетките в затворите "Пентънвил", "Уелингбъро" и "Оукууд", където среща стари приятели от Хакни, които разпъват "чадър" над него, и няма сериозни проблеми.
Друго, което му помага да се съхрани психически, е, че получава подкрепа от клуба си, а треньорът на Ориент Ръсел Слейд често му идва на свиждане.
"Приятелката ми тъкмо беше родила първото ни дете и тя също ме подкрепяше изключително много - казва Омозуси. - Позицията на Лейтън беше следната: "Знаем какво си направил и какво не си направил, и ще има място за теб при нас, когато излезеш". Фактът, че застанаха зад мен, беше безценен от психологическа гледна точка. Най-трудното нещо за мен беше чувството, че съм разочаровал родителите си, и мисълта, че ще ги съсипя."
През 2013 г. футболистът се завръща в Ориент, а година по-късно е номиниран за наградата PFA Player in the Community за работата си с подрастващи по общинска програма.
"Чувствах, че ми е даден втори шанс - споделя Омозуси. - Обикалях младежки клубове и училища и когато разговарях с децата, те наистина разбираха моите преживявания, защото идвах от същото място като тях. Това беше наистина ползотворно за мен и беше една от причините, поради които станах водещ специалист по въпросите на безопасността."
Елиът остава в Ориент до 2015-а, когато подписва с Кеймбридж. Задържа се в тима от университетския гранд две години, след което играе за аматьорски клубове.
Продължава да поритва и до днес и не съжалява за начина, по който се е развила футболната му кариера при професионалистите.
"Приятел съм с много играчи, които са по-възрастни от мен, и съм наблюдавал прехода им от професионалния живот към живота след това - казва Елиът. - Винаги съм си казвал, че искам нещата да се развиват по начина, по който аз искам. Така и приключих кариерата си - по собствено желание, а не принуден да го направя.
От гледна точка на способностите ми не достигнах висотата, която трябваше и можех да достигна, но няма как да искам повече от перспективата на възможностите, които ми бяха предоставени. Благодарен съм за всичко, което съм имал, и което имам сега."
