Когато не просто кривнеш от правия път, а изцапаш ръцете си с кръв, мръсни пари и наркотици, завръщането към нормалността е почти непосилна задача.
Нито дългият престой зад решетките, нито страданието на най-близките ти хора, нито суровите житейски удари са достатъчни за промяна.
Казват, че на вратата на подземния свят виси предупреждението: "Прекрачиш ли прага - връщане назад няма", а всеки, откопчил се от лепкавите му стени, е изключение от правилото.
В случая на страховития бивш футболен хулиган и гангстер Карлтън Лийч опомнянето идва след популярното в Англия тройно убийство край ферма в Ретендън. В надупчения на решето "Рейндж Ровър" загиват трима, а единият от екзекутираните е най-близкият приятел на Лийч - Тони Тъкър.
С ясното съзнание, че той може да е следващият, Карлтън решава да опита да се измъкне и като по чудо успява, а 22 години след тройното убийство преподава урок на младите как да не повтарят грешките му.
Криминалният път на Лийч сякаш е предопределен и е тясно свързан с футбола.
Роден в Есекс в края на 50-те години на миналия век, за Карлтън не съществува друг избор освен футболната религия на Източен Лондон - Уест Хем.
Тръгва по мачове от съвсем малък, а още в тийнейджърските си години е взет под крилото на Inter City Firm - една от най-крайните хулигански групировки на Острова в историята.
"Влязох в хулиганските футболни среди в ранна възраст и мачовете бяха всичко, за което живеех. С течение на годините насилието ставаше все повече и повече. През 70-те, когато още бяхме деца, беше голяма работа по стадионите. Хората бяха много зарибени, а неразделна част от подкрепата и любовта към отбора беше да се биеш за него", спомня си Лийч.
"Но не беше толкова лошо и страшно, колкото го описват. По-скоро ставаше дума за отстояване на територия и доказване пред другите. Е, понякога имаше и някой сериозно наранен. Когато 300 мъже си раздават тупаници, все някой го отнася", добавя бившият хулиган.
Едно от "отнасянията" на личната му сметка е забит нож в задната част на главата след лондонско дерби, а неговият зет едва не умира след поредния сблъсък с противникова агитка.
След повече от десет години като "хардкор хулиган", както се описва самият Лийч, постепенно се отдръпва от стадиона.
Но страховитата му репутация върви пред него и скоро след това става шеф на охраната на някои от най-страховитите клубове в Източен Лондон.
Неминуемо се замесва в процъфтяващата търговия с наркотици и най-вече екстази. Карлтън и хората му охраняват рейв партита и са гръб на дилърите.
"Понякога изкарвахме по 300 паунда на вечер, което бяха много пари. Рейв партита ставаха все по-големи и трябваше да си затваряме очите при продажбата на наркотици в заведенията. Купонът беше немислим без екстази. В началото беше до известна степен само движение по течението. В един момент обаче пазарът на дрога направо избухна. Започнах да бачкам като "мускул" на дилърите, охранявахме по времe на наркосделки и събирах парите", признава Лийч.
По това време той се среща с Тони Тъкър. Постепенно двамата завързват голямо приятелство и като партньори укрепват още повече позициите си в престъпния свят.
"Имахме уважение един към друг. Истинският Тони не беше търговец на наркотици. Той беше успешен бизнесмен, на когото можеш да се довериш, а когато нямаше външни хора дори беше много мил. Беше ми като брат".
Дружбата им е окъпана в кръв в началото на декември 1995 г., когато Тъкър и още двама от бандата - Пат Тейт и Крейг Ролф - са убити в Ретендън.
Случката променя Лийч, а един от най-коравите мъже на ъндърграунда проумява, че това, което прави, е заигравка със смъртта. Страхът, че следващият куршумен откос е за него, го променя тотално.
"В продължение на 4-5 години след тройното убийството живеех много параноично. Не вярвах на никого и се затворих в себе си. В края на краищата аз и Тони живеехме един и същ живот и шансовете ми да оцелея бяха такива като неговите. Това беше събуждане, отваряне на очите и кацане обратно в реалността. Осъзнах, че имам майка, баща и семейство. Когато видях как им се отразява всичко това, проумях, че е крайно време да порасна", казва Лийч.
Историята му е предадена по великолепен начин във филма "Rise of the Footsoldier", а бившият гангстер иска тя да е поучителна за младите.
Самият той има шест деца...
"Бандитите понякога изглеждат готини по филмите, но това не означава, че живеят добър живот. Има много болка, когато се замесиш в света на наркотиците и насилието и рано или късно плащаш цената. Нека моята история повлияе на младите по положителен начин. Няма нищо бляскаво и славно в това да си бандит. Напротив. Хората около теб ще треперят, а тези които най-много обичаш, ще бъдат обречени на страдание. И във всеки момент животът ти виси на косъм", завършва Лийч.
През миналата година той и още десетина от най-страховитите тартори през 70-те и 80-те години по стадионите в Англия застанаха пред обектива на фотографа Саймън Харсънт.
Вижте в галерията.
