Без никакво съмнение, колумбийският наркобарон Пабло Ескобар е една от най-видните фигури за съвременната световна престъпност. Но освен парите, сеньор Ескобар има и друга голяма страст - футболът.
Парадоксалното е, че подобен убиец и трафикант на дрога, на чиято съвест лежат атентати не само срещу министри, политици и ганггстери, а и бомбени взривове, довели до смъртта на десетки невинни жертви, и до днес е като светец за много хора в родния си град Меделин. В магазините за сувенири например магнитите с неговия лик се продават повече, отколкото тези с Исус Христос.
Най-богатият престъпник за всички времена беше ликвидиран от колумбийските власти още в далечната 1993 г. Но Ескобар има запазено място не само в историята на Колумбия, но и във футбола на южноамериканската страна.
Дете от семейство със седем деца, роденият на 1 декември 1949 г. Пабло Ескобар стартира престъпната си кариера с контрабанда на цигари, от която заедно с братята си бързо изкарват 100 000 долара, за да ги инвестират в трафика на дрога.
В апогея си като най-голям снабдител с кокаин в света, Ескобар разполага със състояние от 50 милиарда долара.
Но понеже престъпната му репутация се нуждае от изпиране, наркобаронът трябва да бъде щедър.
Той строи къщи за бездомни, училища в бедните квартали и опитва да се изкара меценат. За тази цел Ескобар почва да изгражда и футболни игрища, някои от които с осветление. Организира квартални турнири, на които присъства лично, застанал на тъча.
Всичко това му придава имидж на благородник, помагащ на народа. „Хората говореха какъв хубав човек е Пабло, когото властите сочеха като наркобарон", свидетелства Леонел Алварес, национал със 101 мача за Колумбия зад гърба си.
Не след дълго Ескобар усеща, че футболът е и доста подходящо средство за пране на пари. С брат му Роберто, който е счетоводител на престъпния картел, решават да завъртят схема с фалшиви приходи от билети и трансфери, за да легализират постъпленията си от кокаина.
Когато през 1973 г. Ескобар започва да изгражда империята си, Атлетико Насионал (Меделин) печели едва за втори път шампионската титла в историята си. Но с парите на боса през 80-те години отборът става един от най-силните в Южна Америка.
„Парите от дрогата ни позволиха да наемаме големи футболисти от чужбина. А Ескобар можеше да задържи всеки играч, поискал да си тръгне", твърди големият треньор Пако Матурана, водил състава между 1987 и 1990 г.
Наркобаронът практически слага ръка на целия футбол в Колумбия.
В Меделин той финансира и другия градски отбор Депортиво Индепендиенте. Партньорите му са пратени по останалите елитни клубове. Хосе Гача-Мексиканеца поема Милионариос (Богота), а босът на картела от Кали Мигел Орехуела финансира местния Америка. Така се ражда „наркофутболът".
Най-голямото парче от кокаиновата баница обаче се полага на отборите от Меделин. За свой кеф Пабло Ескобар организира частни футболни мачове на игрището в имението си, като противопоставя своя отбор срещу сборна единадесеторка, съставена от другия голям бандит Хосе Гача. „Пабло искаше от нас да съставим идеалния си отбор, и да играем срещу неговия. Залагаха се много пари, над милион долара", твърди братовчед му Хайме Гавириа.
През 1989 г. неговият Атлетико Насионал става първият колумбийски отбор, триумфирал като носител на южноамериканската Копа Либертадорес.
По пътя към финала хората на Ескобар елиминират аржентинския Расинг, после уругвайците от Данубио, за да стигнат до двата мача за трофея срещу Олимпия (Парагвай). Макар и да губят с 0:2 първия двубой в Асунсион, на реванша в Богота (стадионът в Меделин се оказва твърде малък за провеждане на двубой от такъв ранг) колумбийците печелят със същия резултат. Стига се до дузпи, първата от които реализирана от защитника Андрес Ескобар, любимия футболист на наркобарона. А пет успешни спасявания на прочутия вратар Рене Игита подсигуряват Копа Либертадорес за Атлетико Насионал.
„Пабло скачаше като луд след всеки гол. Никога не бях го виждал в такава еуфория, тъй като лицето му най-често беше ледено", спомня си Хайро Веласкес-Попай, наемен убиец на картела с повече от 200 трупа на сметката си.
Пабло Ескобар не си поплюва, когато става въпрос за футбола.
Няколко месеца по-късно наркобосът заподозира съдията Алваро Ортега, че е взел подкуп от противника Америка (Кали) в двубоя срещу Депортиво Индепендиенте (Меделин). „Пабло нареди да го издирим и убием", признава Хайро Веласкес-Попай, лично изпълнил мисията с два изстрела в черепа на арбитъра.
Същата година Ескобар поръчва още два знакови атентата - срещу лидера на либералната партия Луис Карлос Галан, ликвидиран от убийците на картела, и наследника му Сезар Трухильо. Галан е ликвидиран успешно, а за Трухильо е организирана бомбена експлозия в самолет със 101 пасажери на борда. Той обаче се отказва от пътуването в последния момент, и така оцелява. Впоследствие го избират за президент на Колумбия и именно той повежда борбата срещу наркокартела на Ескобар.
Дори когато влиза в затвора „Катедрал" през 1991 г. след споразумение с властите, Пабло Ескобар остава поклонник на футбола.
Нали в мястото за лишаване от свобода има игрище?
Под предлог, че му идват на свиждане, ред колумбийски национали играят срещу затворническия тим. „Веднъж Ескобар ни попита защо протестираме срещу съдията, след като така или иначе го е подкупил", разказва футболистът Оскар Пареха от Депортиво Индепендиенте.
Веднъж на свиждане в „Катедрал" довеждат и великия аржентинец Диего Марадона, който трябва да играе за кеф на Пабло Ескобар срещу отбора на Рене Игита. „Очаквах да видя някакъв бордей, но при Ескобар луксът беше като в петзвезден хотел. Вечерта след мача доведоха най-красивите момичета, които съм виждал през живота си. И всичко това се случваше в затвора! На другия ден ми платиха щедро и си тръгнах", спомня си Дон Диего.
Всичко това се случва в най-строга тайна, преди Рене Игита да сглупи и да почне да се хвали по вестниците.
Пресата веднага надава вой как така идолът на нацията е свързан с един престъпник. Самият Игита също влиза в затвора през 1993 г. като посредник за откуп при отвличане, заради което пропуска световното в САЩ 1994.
Все пак Пабло Ескобар успява да избяга, докато го местят от един затвор в друг. Но докато ги преследват, наркобаронът отново не забравя за футболната си страст. Хайро Веласкес-Попай свидетелства: „Правителствените войски бяха по петите ни. Скрихме се в един ров, където Пабло слушаше с едно портативно радио на ухото някакъв мач на Колумбия от световните квалификации. Видях как войниците наближават и заредих пистолета си. В този момент той се обърна към мен и каза: „Вкарахме гол!" Толкова си беше загубил ума по футбола..."
Но Пабло Ескобар няма да види отбора на Колумбия на световното в САЩ.
През декември 1993 г. босът е застрелян от полицията при преследване в Меделин. А след мондиала убиват и неговия любимец Андрес Ескобар, чийто автогол в двубоя срещу САЩ довежда до отпадането на Колумбия. Убийците не са разкрити и до днес, макар че следите сочат към наркомафията. „Ако Пабло беше жив, това нямаше да се случи. При него си имаше правила", споделя братовчед му Гавириа.
След смъртта на Ескобар футболът в Колумбия тръгва надолу, лишен от наркодоларите на кокаиновата мафия. Само за три години националният отбор на страната се свлича чак до 34 място в ранглистата на ФИФА. Чак през 2004 г. колумбийският Онсе Калдас печели Копа Либертадорес, подобен успех след това има единствено Атлетико Насионал през 2016 г.
И макар че впоследствие картелите се намесват в някои отбори, златните години на колумбийския футбол при Пабло Ескобар остават в миналото.
