Излезлият в началото на тази година минисериал "Гризелда" (Griselda) проследява истинската история на жената, която става известна като "Кръстницата на кокаина". Въпреки че фокусът е върху възхода и падението на Гризелда Бланко, продукцията на Netflix представя също така и братята Очоа, които са показани като нейни врагове.
Отвъд това обаче се крие много повече.
Тримата братя - Хуан Давид, Хорхе Луис и Фабио - са съоснователи на печални известния картел "Меделин" заедно с Пабло Ескобар и няколко други, а с времето се издигат като водещи фигури в трафика на наркотици между Колумбия и САЩ през 80-те.
Братята са родом от Меделин и израстват в богато семейство на потомствени животновъди с огромно ранчо в околностите на града.
Някъде в средата на 70-те в контекста на разширяващия се наркотрафик в посока САЩ, те също се ориентират към незаконния бизнес и бързите пари. Това става през най-големия от тях - Хуан Давид, който използва бизнес контактите на семейството си, за да организира собствена мрежа за международно разпространение.
Към началото на 80-те тази организация вече е сред най-влиятелните в Колумбия, редом с мрежата на Ескобар, което става повод за обединение и създаването на първия наркокартел в света.
Това се случва през 1981 г. след среща между тримата братя, Ескобар, Гонзало Гавирия, Хосе Родригес Гача и Карлос Ледер. Среща, дала началото на "Меделин".
До средата на десетилетието Очоа разполагат с около 55 самолета и хеликоптера за трафик на кокаин и контролират около 30% от цялата дейност на картела. Най-малкият от братята - Фабио, дори се премества да живее във Флорида, като се смята, че лично е пренесъл няколко тона кокаин.
Бизнесът е толкова доходоносен, че тримата влизат в милиардерския списък на Forbes със състояние, което се оценява на повече от 2 милиарда долара към края на десетилетието.
Междувременно Хорхе Луис се заема с организацията на собствена въоръжена милиция. Това става през 1981 г., след като сестрата на братята Очоа - Марта Ниевес, е отвлечена от крайнолеви партизани на организацията М-19.
Така се появява "Смърт за похитителите" (Muerte a Secuestradores - MAS). Тя обединява десетки колумбийски престъпни лидери, членове на службите за сигурност, политици и видни бизнесмени, които подкрепят чрез оръжие, хора и пари новата въоръжена групировка. След започналото безмилостно избиване на членове на М-19, Марта набързо е освободена.
В следващите години MAS под покровителството на Хорхе Луис Очоа се разраства и започва да води широка кампания срещу други комунистически организации като FARC.
Средният брат обаче не се занимава само с военна дейност. Той отговаря и за координацията на операциите на картела "Меделин" в САЩ и Западна Европа и по-късно дори се хвали, че е успявал да изнесе от Колумбия средно по 6 тона кокаин месечно.
Арестуван е в Мадрид през 1984 г., след като в американските медии изтича разследване на властите, даващо подробности за действията на информатора Бари Сийл. САЩ и Колумбия изискват от испанските власти Хорхе Луис да бъде екстрадиран, като съдът в Мадрид решава да го върне в родната му страна след година и няколко месеца прекарани в арест.
Обратно в Колумбия той изчезва, ден след като е признат за виновен по обвинение в незаконен внос на бикове за корида от Испания.
Междувременно американският натиск се засилва.
Това става най-вече след убийството на Сийл като отмъщение за предателството му срещу картела и обявената война срещу разпространението на наркотици от администрацията на Роналд Рейгън.
В САЩ са повдигнати обвинения срещу всички големи босове в Колумбия, а американските власти искат те да бъдат екстрадирани и съдени в Щатите.
Картелът отговаря със своя война срещу правителството в Богота, знаейки, че затвор в САЩ няма да бъде за тях като затвор в корумпираната система на Колумбия.
Очоа и останалите впрягат всички свои ресурси, а продължителната борба на картела "Меделин" да поддържа върховенството си над закона довежда до това, че Колумбия се превръща в страната с най-много убийства в света - 25 100 към 1991 г. и 27 100 към 1992 г.
В крайна сметка наркобосовете постигат целта си. Под ръководството на президента Сезар Гавирия е приета нова конституция, която забранява екстрадицията на колумбийски граждани в САЩ.
Постигнато е и споразумение с Пабло Ескобар той да се предаде и да преустанови престъпната си дейност в замяна на намалена присъда и преференциално отношение в затвора. Лидерът на меделинския картел се предава, същото правят и братята Очоа.
За разлика от Ескобар, който бяга от своя затвор, а впоследствие е издирен и убит, и Гризелда Бланко, която отдавна гние в американски затвор, братята имат малко по-различна съдба.
Те остават верни на уговорката си с правителството и всеки от тях изкарва по пет години и половина зад решетките. Освободени са през 1996 г., когато криминалните им кариери в голяма степен са приключили.
Най-големият Хуан умира от сърдечен удар през 2013 г. на 67-годишна възраст, докато за Хорхе не се знае почти нищо и се предполага, че живее в Меделин.
Единствено Фабио продължава с престъпната дейност, но не за дълго. Арестуван е през 1999 г. и две години по-късно е екстрадиран в САЩ, където е осъден на 30 години затвор.
