Какво очаква България през следващата година? Правителството залага на възстановяване на вътрешното търсене , което ще позволи увеличаване на бюджетните разходи с близо 2 млрд. лв.
Междувременно обаче Симеон Дянков започна фискални реформи, най-непопулярната от които е облагането на лихвите от депозитите на физическите лица с подоходен данък. Изглежда, че финансовият министър не е сигурен в приходната част на бюджета и отчаяно търси още пари.
Заложените за следващата година икономически параметри наистина са твърде оптимистични. ГЕРБ очаква ускоряване на растежа на брутния вътрешен продукт до 4.9% в номинално изражение.
При това в бюджета е заложен дефицит от 1.3% от БВП при инфлация от 3.4%, тоест реално е планиран излишък от около 2%.
Наистина депозитите в банковата система са близо до рекордни нива от над 51 млрд. лeва, но те твърде трудно се превръщат в кредити и поне в близка перспектива това няма как да се промени.
Съотношението на кредитите към депозитите (LTD) на неправителствения сектор е 106%. За сравнение в еврозоната то е средно около 110%, а в САЩ, след процеса на диливъридж и фалитите на много средни и малки регионални банки, е 78%. В Турция е около 100%.
За жалост високото ниво на LTD в българската банкова система не отразява текущ бум на кредитирането, а голямата задлъжнялост както на бизнеса така и на населението при липса на закон за индивидуалния фалит и свръх затегнати банкови регулации.
Тоест няма как да очакваме нов бум на кредитирането, а с оглед на системата на валутния борд и високите капиталови изисквания към банките в България, едва ли и лихвените нива по заемите ще се понижат значително в близко бъдеще.
Тогава какво може да стимулира потреблението, за да се сбъднат прогнозите на правителството?
От 2009 г. насам българската икономика е в кризисно състояние. Тя така и не можа да се възстанови от последствията от Голямата рецесия преди да бъде сполетяна от негативните ефекти на европейската дългова криза. Българската икономика е малка и отворена към външните пазари, което я прави силно уязвима от техните проблеми, но при стабилизирането им има значителен позитивен ефект върху нейния растеж.
Така че, за да отговорим на въпроса, какво очаква България през следващата година, трябва да видим накъде върви светът. Мнозинството от анализаторите не са оптимисти, но това едва ли е учудващо с оглед на това, че в момента Европа се намира в разгара на финансова криза, в САЩ очакват т. нар. "фискална скала", която може да потопи икономиката им, а в Китай се борят със забавянето на растежа си и балон в имотния сектор.
Но ако погледнем обективно, перспективите са 2013 г. са повече от добри. Големият проблем на Европа беше разпространението на дълговата криза и последствията му върху банковия сектор. Всичко почна от Гърция, но след нея като плочки от домино паднаха Ирландия, Португалия, Испания и Италия.
При всяка нова страна, сполетявана от кризата, пазарите реагираха панически и атакуваха еврото и облигациите на всички проблемни държави. И за да успокоят инвеститорите правителствата рязко затегнаха фискалните си политики, което имаше шоков икономически ефект.
Коя ще е следващата паднала плочка в европейското домино? Ако заложим на Франция ще загубим. Наистина френската икономика е в тежко състояние, но тя е твърде голяма и жизнено важна за съществуването на еврозоната.
Европейският банков съюз и позволяването на директен достъп на банките до финансиране от спасителните фондове ще помогне на вече попадналите във финансова криза страни, но няма да ги измъкне от нея. Целта на тези мерки е да се предотврати задълбочаване на проблемите на френската банкова система. А и Франция е най-големият пазар за германския износ, ето защо разпространяването на европейската криза ще спре до Испания.
През 2013 г. европейската икономика ще е в застой, но дъното вече е достигнато. Сега ще минат няколко тримесечния преди процесът на държавен диливъридж да завърши и строгите фискални ограничения да бъдат вдигнати.
Разбира се има и рискове, но те не са икономически, а политически. Техен източник е основно Германия. Ако политиците в Берлин решат да трупат дивиденти за предстоящите избори като бавят или спират мерките за стабилизиране на еврозоната, това може да се окаже фатално за валутния съюз.
В САЩ ситуацията е подобна. В края на годината изтичат различни фискални улеснения в размер на около 2% от американския БВП. А в началото на 2013 г. предстои сериозно затягане на бюджетните разходи.
Така американската икономика е на изправена пред риска от нова рецесия, който може да бъде предотвратен само ако американският Конгрес и президент заедно вземат мерки. Най-вероятният сценарий след изборите на 6 ноември е Барак Обама да получи втори мандат начело на Белия дом, а в Конгреса мнозинство да имат републиканците.
На пръв поглед това трябва да доведе до продължаване на политическата криза във Вашингтон. Реално обаче, дори при този сценарий, който на практика би запазил сегашното статукво, ситуацията ще е съвсем различна. Изборите ще са минали и на първо място както за демократите, така и за републиканците, ще бъде предотвратяването на нова криза в САЩ.
След няколко тримесечия на забавяне, китайската икономика вече показва признаци на възстановяване. През тази седмица започва XVIII-ят национален конгрес на Китайската комунистическа партия, на който вероятно ще се вземат решенията за предаване на властта от сегашното на следващото поколение партийни функционери. Преход, който почти сигурно ще мине плавно, но който също така крие политически рискове за икономиката.
Още в първите месеци на следващата година ще стане ясно дали кризите в основните икономически центрове на света са приключили, а от там и дали през 2013 г. българската икономика най-сетне ще се отблъсне от дъното, благодарение на стабилизиране на износа и ръст на чуждестранните инвестиции, който би довел до увеличаване на заетостта и засилване на вътрешното потребление.
