Спомням си един Гергьовден преди години, когато баба ми Виолета, мир на праха й, ни посрещна с трапеза с агнешки главички - по една за всеки. За да стигне до мозъка на агнето, тя разби нейната главичка с чук, докато брат ѝ, вуйчо Колчо, не се церемони да използва инструменти и директно разцепи челюстта на агнето - досущ като Кинг Конг, който раздвои челюстта на тиранозавър в едноименния филм.
Цялата сцена ми се стори варварска до такава степен, че консумирах само таратор пред зоркия мъртъв поглед на агнето в чинията ми.
Разбирам философията на вегетарианството. Уважавам я. Обичам животните. Гледам две кучета и една котка и съм готова да си служа с чук върху черепа на всеки, който се опита да ги нарани.
Също така вече 29 години ям месо. И поводът да напиша този текст е, че се чувствам дискриминирана от това, че една група хора ме етикетира като лош човек заради този мой избор.
Българското вегетарианско общество, което се обърна към Светия Синод с официална молба да се заклеймят кървавите жертвоприношения по Гергьовден, е група във Facebook, наброяваща 14,380 човека, между които редица мои приятели.
През последните няколко дни, наблюдавам темите в гореспоменатата група и месоядното ми сърчице се свива в шепите на вегетарианската агресия.
Четейки постовете и коментарите в този виртуален дом на защитници на животните, човек попада в паралелен свят с ценности и идеи, различни от тези на редовия месояден хомо сапиенс. И това, смея да кажа, е чудесно, прекрасно. Достойно за уважение и, дори бих казала, възхищение.
До момента, в който „различните" се отчупиха от масата примитивни хищници и ни атакуваха свирепо по линията „начин на хранене".
Всеки, който бива допуснат в групата, има възможността да се образова по теми като ползите за здравето от безогледната консумация на семена от чиа, преборване на анемията чрез магична смес от просо и дестилирана вода, анатомични доказателства за принадлежността на човешкия вид към тревопасните бозайници др. Което е напълно ОК.
Дни преди един голям християнски празник, обаче, темите се изместиха в религиозна посока. Перифразираните цитати от Библията зачестиха. Призивите към подкопаване на официалните религии и властта, които развращават народа-канибал станаха по-силни, по-крещящи, по-хистерични.
И ето тук се ражда моят проблем - изпълзява из недрата на жадната ми за месо същност и опипом започва да търси справедливост. Аз съм умерено вярващ и умерено съмняващ се християнин и считам за нередно група хора да се опитва да наложи на църквата норми, които се изповядват от малка част от миряните.
Подобно сексуалната ориентация и религията, начинът на хранене е неприкосновен личен избор. Както гей парадите са по-скоро компенсаторна демонстрация на предпочитания, така и инвазивните вегетариански скандирания налагат един начин на живот върху друг. Възможността да се възползваш от месодобивната индустрия е точно толкова избираема, колкото възможността да се възползваш от оръжейната, фармацевтичната, козметичната и други индустрии, създадени в хода на развитие на човешката цивилизация. За добро или за лошо.
И както аз приемам спокойно хората, които ядат спирулина и гречка, не използват шампоани и душ гелове и пият чай от черен бъз за пневмония, така изисквам и те да приемат моя избор да ям агне на Гергьовден. И не, това не ме прави убийца. И не, не ме прави зъл човек, имунизиран срещу болката и смъртта на беззащитни създания.
Омразата към другостта е дълбок, червен и парещ белег за незрялост на мисълта и на духа.
А точно това разчитам в отношението на агресивните вегетарианци към „другите". Изопачаването на библейски текстове, извисяването на фрутарианството като висша форма на живот, мрачното задоволство, породено от недоказания факт, че вегетарианците са по-здрави и живеят по-дълго - всичко това илюстрира модерните проповедници на безмесното хранене като озлобени и духовно обеднели хора, когато би следвало да бъде тъкмо обратното.
Нима някой, който е достатъчно човеко- и животно- любив, за да отстрани животинските продукти от диетата си, е способен на омраза? На заклеймяване? На позорно обединяване на милиони хора под общ знаменател? Не би трябвало, не. Ослепяването към другостта и липсата на уважение към личния избор са жестоки симптоми на задълбочаваща се личностна и духовна деградация. А аз винаги съм с възхищавала на онези, които са се отказали от месото, за да защитят животните.
Няма да навлизам в теми като научни изследвания на тема здравни ползи и вреди от вегетарианството. Нито в техническата част на животновъдството. Нито да правя паралел с дивата природа.
Според някои проучвания, месото съдържа незаменими за добруването на нашия организъм вещества. Според други - вредата от него е неминуема. От една страна, огромна част от животните, убивани за месо, за създадени единствено и само с тази цел. Това прави убийството им планирано отпреди създаването им и по този начин - логично и оправдано.
От друга, в един филм на Кадзуо Ишигуро, „Никога не ме оставяй", се създаваха и отглеждаха хора с цел донорство на органи. Логично и оправдано ли е това? В дивата природа хищниците се хранят с други животни. Това е естествено точно колкото раждането, размножаването и умирането. Ще кажете, обаче, „Да, но ние сме хора". Така е. Имаме право на избор с какво да се храним. За разлика от животните в природата, хората могат да толерират различността.
И за да не ставам многословна, ето го моя апел към крайните вегани и вегетарианци: благодаря ви, че с отказа си от месо заявявате категоричната си подкрепа към животните, но моля ви, не ми пожелавайте мъртвата плът на животното, което съм изяла, да се разложи и да умъртви и моята плът. Спасявала съм животни от улицата и съм извършвала много доброволна работа в приюти за бездомни животни.
Обичам пастърма и не смятам това за лицемерие, а за различен подход в демонстрирането на обич към животните. Не пожелавайте моята смърт, не пипайте религията ми и нека плодовете и зеленчуците ви бъдат сладки!
