Всичко ще се опоска до кокал под звучните аплодисменти на лумените, крещящи под такта на телевизора "комуняги" срещу служебно определения враг 
.
Все го повтарям и се надявам умните хора в България да го разберат - на нашата страна й трябва предпазна мярка, средство за възпиране на "политическите" напъни на тълпите далавераджии - постулирането на виртуална, но имаща реална сила партия "Никой"/"Срещу всички" може да послужи като неподкупна алтернатива, която - ако и да не може да прави нещо, може поне да отнема кворума и съответно правото на сбърканата власт да прави золуми.
Трябва и повече от това - конституционно заложена извънредна консервативност на законодателния процес, по-голяма откъдето и да е на света. Но всичко по реда си - и не ми казвайте, че като го няма по света, значи е тъпо - ние имаме наши проблеми и ни трябват наши средства за борба с тях.
Злобата и жаждата за отмъщение няма да направи друго освен да създаде още лумпени и още жадни за бързо забогатяване в държавните коридори. Трябва да си дадем сметка, че тая активна част, дето налита на политика, е главно от ония среди, за които собственото си е "мое", а държавното "ничие".
Не е страшно само по себе си, но облечено с власт е фатално, а това са хората, които умеят най-искрено да се възмущават от крадците, ограбили българския народ. Искреността им е непринудена, само че мотивът е не благото на народа, а завистта към ония, дето "са се уредили та са уредили и децата си".
Ако не се залъгваме с ляво-дясно и погледнем нещата в очите, би трябвало да ни е ясно, че няма да се намери никакъв Левски, който да поиска, да опита, пък и някакси по чудо да влезе в управлението на държавата ни и тъй като няма и няма да има, трябва да мислим за алтернативни методи, без да се срамуваме от това.
Надявам се, че не мислиш, че защитавам БСП, БКП и прочие? Натъртвам на думата "комуняги", защото е най-изтърканата безсмислица на нашето време, смисълът й е толкова субективен, че дори факта, че някой я е употребил на сериозно вече поставя под въпрос здравето на разсъдъка му. Анализа е бзсмислено губене на време - на всички е ясно, че няма комунисти наоколо, а и да има наистина такива, едва ли сме чули за тях, пък и те най-вероятно са безопасни наивници или полу-луди. Днес става въпрос за организация - капитализмът е организация, конкуренция мезду различни организационни напъни - формални и неформални, точка! Слабата страна на капитализма разбира се е, че се нуждае от общ знаменател - финансите, а те сами по себе си не са достатъчни, тъй че всяка корекция е лекарство със сума ти странични ефекти ..., но това е друга тема. Темата тук е организации в България и идеите, нуждите и настроенията около, които може да се създава успешно организацияв България. Нжно ли е да продължавам, а? Май като кажеш горното е ясно за какво иде реч - не е БСП, ГЕРБ или друго име проблема, а това около и върху какво можеш да създадеш функционална организация и в частност партия в България. Ако беше възможно това да е нещо, което да доведе до различен ефект от ефекта "комуняга" (т.е. с респект към преди казаното - пълна безсмислица) тогава можеше да говорим за corporeal/материализирана алтернатива, но сега за нас остава само варианта на нематериалните алтернативи. Знам, че звучи малко като за матр'яла, но дори не помислям да го нарека лош - напротив, ние българите имаме капацитет да променим света из основи, но може да пропуснем шанса си докато се опитваме даподражаваме на това, което в името на оцеляването на цивилизацията трябва да бъде унищожено. fata morgana, знаеш ли кое е то?
И за мен хората с вечното "комуняга" в устата са лумпени, сори. Тези поведенчески признаци и т.н. и т.н., за които се говори са нищо повече от оправдание за да мразиш определена група. И впрочем да се присъединиш към другата група на "мразещите комунягите", т.е. на "добрите" хорица, на които все някой им е виновен, но не поглеждат себе си.
Властта, fata morgana. Идеята, че е нужна неограничена макар и длегирана, избирана и идваща от някакво мнозинство власт. С времето ние хората израстваме и ставаме способни на различност, която вместо да експлоатираме посрещаме със страх и се скриваме в черупки на подражание. Всички принципи на досегашните общества идват от факта, че колкото и да са различни все пак хората са малко на брой слоеве с горе-долу предопределени интереси. С преминаването на границата на оцеляването и приличния живот икономиката и рехнологията ни постави в ситуация, в която интересите ни вече не се контролират от толкова малък брой фактори, както преди. Живеейки на границата ние виждаме как корпорациите търсят печалба в методи да въздействат на хората и да уеднаквяват интересите им, за да създават големи пазари за по-малко на брой стоки и услуги - нещо немислимо дори за най-смутните времена на дивия капитализъм. Държавата навсякъде се заплита в условности и опити с хартия и перо да пребори къде природните закони, къде рационалното поведение и мисъл ... обединяващото на всички тия явления е паническите опити да се удържи в разбираеми граници разнообразието, нуждите и поведението. Интеренет е онова, което изкара ефектите наяаве, така че никой да не може вече да се скрие от тях, но процеса е много по-стар и мрежата е най-вече следствие, а не причина. Огледай се наоколо и се опитай да намариш типажите, за които са изградени политическите и икономически теории - тях вече ги няма, самата идея за власт на мнозинството е безумна в общество изградено от безбройни малцинства и дори специфични индивиди. Ние се меним и вместо да търсим успокоение в някаква мечта за ред изсмукана от пръсти топнати в миналото трябва да прегърнем бъдещето си, каквото и да е то, колкото и да е различно от всичко, което сме свикнали да виждаме.