Доналд Тръмп сякаш засили агресивната реторика към някои съюзници с наближаването на встъпването си в длъжност. Тази седмица отново повдигна въпроса за приобщаването на Гренландия, Панама и Канада към територията на САЩ.
Този път спомена използването на икономически натиск и даже не отхвърли военната принуда относно Гренландия, което само по себе си би било абсолютен прецедент в историята на евроатлантическите отношения и със сигурност ще погази американската външна политика от края на Втората световна война насам.
През десетилетията е имало напрежение между Вашингтон и някои съюзници в НАТО, но винаги е спазвана култура на поведение, която да не подкопава идеологическите основи на Алианса.
Така е било, когато Шарл де Гол иска да изкара Франция от НАТО през 60-те, така бе даже преди няколко години, когато турският президент Реджеп Ердоган влезе в конфликт с останалите страни в съюза и си позволяваше да изнудва Европа чрез заплахата от бежанска вълна.
Сега ролята на изнудващия е взета от Тръмп.
Не че няма аргументи в думите му за нарастващото влияние на Китай в стратегически важния за световната търговия Панамски канал. Или пък за важността на Арктика като място, богато на природни ресурси, което тепърва ще открива алтернативни търговски маршрути на фона на глобалното затопляне и топящите се ледове. Русия и Китай отдавна настъпват в тази част на света.
Проблемът не е в аргументите на Тръмп. Нито в това, че САЩ искат отново да имат доминиращо влияние на места, където и преди са били водещата сила.
Проблемът е в начина, по който го прави, и дали наистина си въобразява, че може да прекроява граници, както той си реши.
---
Вижте тук по-конкретно защо Тръмп има претенции към Гренландия, Панама и Канада:
---
Всъщност самата идея е нелепа и опасна.
Оставям настрана абсурдността на това просто да купиш някаква област на друга държава заедно с населението там.
През XIX е било нормална практика, дори за самите Щати, и е ставало с няколко разговора между лидери или някоя конференция. Днес обаче такъв процес преминава през тежки конституционни промени, референдуми и в крайна сметка одобрение от международната общност.
За Панама и Канада е даже по-сложно, имайки предвид, че те са суверенни държави.
Дори самата реторика, идваща от лидера на най-голямата световна сила, е опасна и може да зададе лош пример за всеки, който някога, някъде е имал териториални претенции към съседни държави или други земи.
Даже у нас лидер на партия вече заяви, че напълно подкрепя Тръмп и България трябва да си върне обратно Македония и Южна Бесарабия. Ако САЩ може да си усвоява територии и държави, тогава защо и ние да не можем да предявяваме претенции към изконни земи? Вероятно мнозина по света мислят така в момента.
Само че две световни войни се случват заради такова мислене и неслучайно през последните осем десетилетия световният ред е конструиран по начин, който да не толерира големи териториални промени и те да се считат за голямо изключение, а не за нещо нормално. Иначе светът се връща обратно в 1914 г.
---
И у нас някои партийни лидери се вдъхновиха от претенциите на Тръмп:
---
Разбира се, реториката на Тръмп в случая не е провокирана от някакъв романтичен национализъм, а по-скоро от хладен прагматизъм, основан на външнополитически американски изолационизъм от XIX век в съчетание с типичния за Тръмп невеж и профанизиран начин на правене на политики.
Той е бизнесмен и единственият начин, по който е способен да осъзнава политиката, е през призмата на бизнеса и под формата на сделки.
Ако не може да договори добри условия, тогава залага на силата и няма да се поколебае да използва принуда, без значение дали срещу приятел или враг.
Така, както е готов да налага агресивни икономически санкции на Китай и Иран, явно по сходен начин е готов да се държи с Дания, за да я принуди да продаде Гренландия или иска да я накара да инвестира повече в сигурността там.
Или пък с Канада и с ЕС, защото не му харесват търговските отношения.
Не е случайно, че рядко има добри примери на успешни бизнесмени, които да са станали и добри политици. Освен умения за пазарене и рекет, се изискват и малко повече познания по история, култура, религия и дипломация, които са в основата на международните отношения.
Ясно е, че Тръмп не ги притежава, но поне може да разбере, че няма как да се справи с Китай, ако обърне срещу себе си най-старите американски съюзници.
