Според изчисления на някои историци в първите десет-единадесет години след девети септември 1944 година са репресирани около половин милион български граждани - безследно изчезнали, осъдени на смърт, депортирани към лагери в Съветския съюз, въдворени в затвори и новосъздадени концлагери, където намират смъртта си, лишени от избирателни права, с конфискувана или направо заграбена собственост.
За една малка страна като нашата това е чудовищно много.
Репресиите са извършвани основно от българи над българи, от съграждани над съграждани, от съседи над съседи.
Не, извършвалите ги не са чудовища, новият режим ги е подтикнал и е извадил наяве низки човешки черти като алчността, завистта, омразата към по-умния, по-богатия, по-талантливия, по-успелия.
Моят дядо изчезва на 7 октомври 1944 година. През нощта в дома му в Севлиево идват неколцина "другари" и го извеждат "за справка" в неизвестна посока. Никога не се връща, а през 1945 година задочно е осъден от Народния съд на смърт. Къщата му е конфискувана, а баба ми и четирите й дъщери са изхвърлени на улицата като са им дадени 24 часа да съберат личния си багаж.
Грехът на дядо ми е, че е бил свещеник и учител по латински и старогръцки в гимназията. Същата нощ в Севлиево изчезват седем души - кметът, директорът на гимназията, главният учител, директорът на банката, двама дейци на социалдемократическата партия и дядо ми.
В края на 1944 г. кръстникът ми и цялото му семейство от Габрово са арестувани и транспортирани в Русе, за да бъдат депортирани в Съветския съюз. Грехът на кръстника ми е, че е етнически германец, нищо, че е български гражданин и живее от дете в България, а жена му е българка.
Човечен комунист, негов съгражданин, сваля семейството от влака и го спасява от лагер в Сибир. Спасява него, но стотици други българи нямат този късмет.
Всеки род в България има поне по една подобна история.
Това, което се е случило в онези години, трябва да се изучава в училище.
Не за да се насажда омраза, а за да осъзнаят подрастващите младежи, че не трябва да се допуска да се възцари обществена система, стъпила на тоталитарно управление, защото то неминуемо води до терор и репресии.
*Текстът е от статус във Facebook на Светла Бъчварова
