Преди време имаше една статия на американска група икономисти, които бяха стигнали до извода, че държавните дългове и дефицити в демократичните страни са неизбежни защото по-голямата част от гласоподавателите са "искащи" и изборът им зависи само и единствено от това.
И като едно дете, което, колкото и да му угаждаш, никога не казва "стига", така и обществото винаги ще изпада в преразход поради постоянния натиск за нови и нови социални разходи. Тоест рецептата им беше - право на глас имат само хора, които внасят пари в хазната или живеят от собственото си богатство.
По същия начин, по който в едно дружество право на глас имат само инвеститорите собственици на дялове. Не може да живееш от социална помощ и да определяш съдбините на същата държава, която те издържа и твоят глас да е равен на тези, които те хранят.
Разбира се, тази статия се отнасяше за света като цяло. Тя не включваше пенсионерите като социална група, просто защото в нормалните държави парите, които са им отчислявали, докато са работили, не са "изчезнали" (както в България - бел.р.), но принципът е същият.
Абе, ако приемем за миг, че съществува животното "Честни избори" (щото иначе няма смисъл да говорим), за да разберем кой трябва да гласува трябва да погледнем по-отдалеч - да видим цялото, а не като едни "учени" или "икономисти" да се запъваме като магарета. Например трябва да си зададем въпроса колко точно ще просъществува това общество, ако изолираш искащите - т.е. кога ще запукат пушките. Да бе изглежда нечестно и странното е, че не само у нас възпитаното през социализма преклонение към труженика ни кара да оценяваме труда като абсолют - и на други места го правят и казват: "който не работи няма да яде". Тук идва голямото НО: Труда (абстрактно) се упражнява от много хора, но повечето от тях не получават твърде много разменими знаци за него - пазар! Да нямаш средства не значи непремено, че си мързелив, но следва още едно голямо НО - имало било свободен пазар - да, ама не, днешния пазар е замърсен като отходен канал на химически завод от неповлияеми от пазра интереси на големи корпорации и хора попаднали във властта, замърсен е и от методите на реклама и PR, каквито по времето на Адам Смит и Маркс нито е имало, нито някой е можел да си прадстави, пък и поговорката спомената по-горе е измислен от народа, докато от труда пряко е зависело оцеляването утре и в други ден, а днес зависи не от жътвата, а от колко ще ти дадат - повечето хора не живеят на субсистънс в някоя отдалечена ферма. Тоест, превода на мнението е - харесваните имат право да гласуват, тия, които не са достатъчно харесвани - нямат. Тъй, е защото в днешното разлигавено общество повече средства има този, на когото му ги плащат или му ги дават (ако той продава нещо - като например американски арабин продава айфони) - т.е. труда не е никак пряко свързан с имането, но ние все още се опитваме да налагаме традиционния морал от времето, когато е бил ... е, когато ни е удобно, разбира се.