Образованието е инвестиция в бъдещето! Държавата трябва да инвестира в образование. Толкова сме свикнали с тези клишета, че вече не разсъждаваме като ги чуем. Дали обаче клишето е вярно? Да помислим.
Какво е инвестиция? Влагане на пари в начинание с цел получаване на печалба за влагащия парите. Нека видим как седят нещата у нас във висшето образование. Само за него ще говоря тук.
Има държавна поръчка. Тоест - държавата плаща за обучението на специалисти по определени специалности, които счита, че са нужни. Студентите плащат такса, която покрива част от стойността на образованието.
Нека да разгледаме първо понятието "държавна поръчка". Как държавата определя от коя специалност колко души да поръча? Смея да твърдя, че държавата няма никакви маркетингови инструменти, с които адекватно да оцени броя на хората в отделните специалности.
Социализмът доказа, че инвестициите, правени от държавата, са неефективни и затова фалира. Но и сега държавните инвестиции са неефективни. Достатъчно е да си припомним "Цанков камък", където за 80 МВ инсталирана мощност се похарчиха близо 800 милиона лева. Тази неефективност на държавните инвестиции не е само български патент.
Изследвания на икономисти показват, че 70 на сто от правителствените проекти излизат по-скъпо или се строят много по-дълго, или и двете. Напоследък дори и някои ректори започват да твърдят, че системата на финансиране е безумна.
Например, ректорът на Софийския университет Иван Илчев. Той смята, че трябва да се въведе критерий "качество на обучението". На пръв поглед - добре, но не се разрешава проблемът. Ако един студент завърши скандинавистика и знае перфектно шведски, а работи в преводаческа агенция или в туристическа фирма, това е хабене на пари.
Той можеше да мине само с курсове по шведски език без всички останали предмети. Тогава защо държавата продължава да финансира висшето образование по този начин? То е ясно - всички управляващи обичат да харчат чужди пари, а ректорите предпочитат да се договорят с управляващите (които и да са те), вместо да се борят за парите на студентите.
Защо обаче ние, данъкоплатците, търпим? "Система, която одържавява загубите и приватизира печалбите, предварително е осъдена на неправилно управление на риска." По Стиглиц.
Сигурно ще кажете - какво общо има това с образованието? Ами има. Ние плащаме по-голямата част от образованието на една медицинска сестра, актьор, инженер и т.н. (одържавяване на разходите), а тя/той отива в Германия (или другаде) за по-висока заплата (приватизиране на печалбата).
Какво искаш, ще попитате? Искам всички, които ще учат висше образование да си плащат. Така те ще са инвеститори, ще се отнасят отговорно към парите, които дават. Ако са безотговорни, парите са си техни, проблемът си е техен. Ако са сбъркали в избора си - също. Ако са платили за едно образование, а работят нещо, за което не се изисква образование - пак техен проблем, парите са си техни. Ако си намерят добре платена работа или забогатеят от бизнес, чудесно - спечелените пари пак са си техни.
Да, но така ще могат да се образоват само богатите, ще кажете вие. Ами всъщност - не. Какво смятам, че може да се направи?. Всеки, който иска да следва, нека получи пари от държавата, за да покрие университетските си такси и някакви пари за живот.
Разбира се, студентът, ако има възможност, може да не взима изобщо този кредит или частично да се финансира сам (или с помощта на близки). След завършване на университета или след някакъв разумен срок, той трябва да започне да връща отпуснатата сума с лихва равна на инфлацията - от 2 на сто примерно.
Смисълът на тази врътка е именно отговорност на студента към похарчените пари. Когато студентът знае, че харчи свои средства, той ще бъде по-взискателен към себе си и към учебното заведение, на което дава парите си и които ще трябва да връща.
Кого не устройва тази схема? Първо - ректорите. Те ще трябва да се напрягат много, за да привлекат студенти. Ще трябва да се скарат и да махнат некадърни колеги, които са преподаватели. Няма да могат да раздуват щата защото, ако таксите станат прекалено високи, студентите ще избягат. Въобще, ректорите ще трябва да работят.
Второ - управляващите, които и да са те. При така описаната схема министерството става излишно или поне голяма част от отдела за висше образование. Те няма да могат да разпределят парите по университетите. Това ще е грижа на студентите. Цялата работа на министерството с висшето образование ще бъде на практика гише за отпускане пари на студентите и приемане на погасителни вноски.
Ето защо това няма да се случи.
Тоест половината българи да не могат да следват без студентски заем?
В статията е засегнат един съществен въпрос, защо ние като данъкоплатци да плащаме за образованието на млади хора, които, след като завършат, ще работят там, където са по-добре платени – в чужбина. И става така, както е писано в Евангелието: „Ще се вземе от бедните, за да се даде на богатите.” Ако питате мене, би трябвало всеки новозаписан студент да подпишв договор с държавата, че отивайки на работа в друга държава, освен в някоя мисия по света на ООН, примерно, да е задължен да възстанови действителната сума похарчена за неговото образование. Ако това не го устройва, да си плаща било в българско учебно завесение, било в чужбина.
АФтора определено го е подкарал по лумпенски - говори за образование уж, но цялата статия е само сметки и мрънкане как ни ограбват. Примерите му, разбира се не са от Н-ския университет, а от СУ и решенията според аФтора не са някъде в мисленето и организирането, както на програма, професорски елит и среда на приблизително кадърни студенти, в която да има здравословна конкуренция. Не! Решението според аФтора е как всички ще дават пари и тъй автоматично ще си дойде всичко на мястото. Това, че ще се приватизират още по-безсмислено от днес него (аФтора) явно не го интересува. Rowan ти го е казал - матряла има значение. Дори и с кофти преподаватели при добър матрял хората и сами тръгват да учат, при матрял, който се интересува само от социалното си пласиране и Господ не може да ги научи на нищо друго освен единствената желана от такива хора специалност - научен снобизъм. Ако не бъркам през миналата година я докарахме до там, че да има обявени повече места за студенти от размера на набора - и това заедно с циганите катунари. Има и чуждестранни студенти, ама ако наистина правилно съм разбрал, извинете ме но какъв матрял има по тия ВУЗове? За сравнение, вече две десетилетия физиката остава с незапълнени бройки и с минаването на семестрите съвсем оредяват, а там (по почина на аФтора) преподават много "излишни" допълнителни неща. Да ама тия излишни неща правят от физиците по-добри програмисти и от завършилите Информатика, например, а същото важи и за филолозите - не можеш да разбираш езика (дори и собствения си), ако половината неща казани на него нищо не ти говорят. Преводач без обща култура и теоретични лингвистични умения не може да превежда друго освен адмнинистративни безсмислици. Друг е въпроса, че точно същите настроения за китапи на едро доведоха до там, че се цени повече безсмисления труд, отколкото оня, който наистина може да се продаде извън лудницата, в която живеем и в която май и Европа се опитва да се превърне. Тънкостите и а правен текст и на научен не могат да се разберат често дори от средноинтелигентен човек, за който езика е роден, но според аФтора един курс е достатъчен. Абе аФторе, ти явно имаш проблеми, но ще ти кажа, че и тия дето създадоха тоя хаос в образованието са имали същите като твоите. Хората в ИТ сектора това го виждат ката ден, много други специалисти малко по-рядко, но също им е до болка познато - невежите все си мислят, че науката и техниката са средства за доброто старо вързване на връзки за обувки, ама малко по-добри и за туй няма какво да им се философства. Едно е прав Бойко - за такива като тебе загърлянето на картофи ще е по-достойна и продуктивна дейност.
Съгласен съм с едно: че повишаването на качеството (и въобще на адекватността) на висшето образование може да се постигне изключително на финансова основа. Друг начин не съществува. Апостолските инвестиции на Евлоги и Христо Георгиеви и Димитър Ценов са романтични стари истории. Тяхното предназначение е да напомня, че идеализъм, съчетан с визионерство, може да съществува. Ако обаче някой си въобразява, че за висшето (или за което и да е) образование може да разчита на апостолския принцип, да ходи да се прегледа. XXI век сме – което значи, че всяко ресурсоемко начинание трябва не само да има ясен, логичен и устойчив принцип на финансиране, а и ДА НЕ БЪДЕ НА ЗАГУБА. Иначе фалира и изчезва. Фантазиите, че висшето трябва да се финансира от държавата, за да бъде непременно общодостъпно, са левичарски глупости. Не казвам, че не трябва да бъде достъпно – но трябва да бъде точно толкова достъпно, колкото да привлича тези, които ИМА СМИСЪЛ въобще да притежават университетска диплома. И достатъчно НЕдостъпно, за да отказва останалите да правят калабалък, влошавайки качеството на академичната среда. Което не значи автоматично, че достъпността трябва да се регулира чрез играене със студентските такси. Те са само един (при това далеч не най-същественият) елемент от картинката. Университет, който разчита изключително на тях, за да съществува, е готов провален. Също такъв е и университет, който разчита изключително на държавни пари. И единият, и другият подход са показател за бюрократичност и дребно мислене. А с такива не се прави образование, особено пък висше. Университетите са места, през които минават значителни средства. В този смисъл те са стопански субекти: не е възможно да не бъдат. И като всеки стопански субект, те трябва да предлагат конкурентноспособен продукт на пазара. Продуктът, който университетите могат да продават и чрез това да се издържат, е един-единствен: техният ПРЕСТИЖ. Основната им дейност трябва да бъде насочена не към „прилапване“ на колкото може повече студенти, нито към умилкване на държавата, за да изкрънкат колкото може по-големи субсидии. Те са длъжни да се грижат на първо място за изграждане на престижа си. Нито броят на студентите или специалностите, нито обемът на държавното финансиране са определящи за него. Веднъж изградил престиж, университетът вече може да го продава: и студентите ще са готови да плащат по-високи такси, и държавата ще иска да възлага държавни поръчки, и бизнесът ще се реди на опашка да възлага научни разработки и да си търси кадри. Това е и начинът самите студенти да бъдат по-отговорни. Само с високи такси не става. Винаги ще има разни шматки с богати татенца, на които не им пука кое колко струва. Сигурно ги има и в Харвард, и в Кембридж. Но когато се намираш в престижен университет (и особено ако си минал през гъсто сито, за да влезеш), говориш по-тихо, стъпваш по-внимателно, и УЧИШ. Ако си отишъл там да купонясваш и да вземеш някакси някаква тапия, самият академичен организъм те маргинализира и изхвърля. Защото не ти е там мястото. Имайки предвид горното, статията е доста повърхностно втренчване в един от множеството параметри на университетското образование – с идеята, че е възможно чрез някакво негово регламентиране да се решат фундаментални проблеми на висшето образование. Не, не е възможно.
Начи доколкото разбирам, автора иска държавата да раздава пари на студенти, дето като завършат да ги връщат с лихва колкото е инфлацията(2%). Тва Ок, ама тогава какъв е смисъла да учи човек???? Лова 10 циганина, пиша ги студенти, взимам по 50000лв кредит= 500000лв. Слагам 500000 на депозит 6%= 30000 годишно от лихва Х 5 год= 150000лв. След 5 год си тегля 500000+150000 от лихвите=650000лв. Циганите и държавата го духат, а парите се инвестират в ядене, пиене и мадами. Верно сумата си е дребна, ама междувременно може си въртиш и нещо друго.
John Smith , както винаги е един Остап Бендер.
Образованието, културата и здравеопазването не са търговия. При тях ползите не са в моменталното пари прим.
Убаво де, как има хиперинфлация на дипломи , а има дефицит на кадри??? И ако си работодател, дипломите ли ще гледаш или уменията? Затва с диплома, без диплома- 3 месеца изпитателен срок с половин заплата. И работата се изяснява...