Образованието е инвестиция в бъдещето! Държавата трябва да инвестира в образование. Толкова сме свикнали с тези клишета, че вече не разсъждаваме като ги чуем. Дали обаче клишето е вярно? Да помислим.
Какво е инвестиция? Влагане на пари в начинание с цел получаване на печалба за влагащия парите. Нека видим как седят нещата у нас във висшето образование. Само за него ще говоря тук.
Има държавна поръчка. Тоест - държавата плаща за обучението на специалисти по определени специалности, които счита, че са нужни. Студентите плащат такса, която покрива част от стойността на образованието.
Нека да разгледаме първо понятието "държавна поръчка". Как държавата определя от коя специалност колко души да поръча? Смея да твърдя, че държавата няма никакви маркетингови инструменти, с които адекватно да оцени броя на хората в отделните специалности.
Социализмът доказа, че инвестициите, правени от държавата, са неефективни и затова фалира. Но и сега държавните инвестиции са неефективни. Достатъчно е да си припомним "Цанков камък", където за 80 МВ инсталирана мощност се похарчиха близо 800 милиона лева. Тази неефективност на държавните инвестиции не е само български патент.
Изследвания на икономисти показват, че 70 на сто от правителствените проекти излизат по-скъпо или се строят много по-дълго, или и двете. Напоследък дори и някои ректори започват да твърдят, че системата на финансиране е безумна.
Например, ректорът на Софийския университет Иван Илчев. Той смята, че трябва да се въведе критерий "качество на обучението". На пръв поглед - добре, но не се разрешава проблемът. Ако един студент завърши скандинавистика и знае перфектно шведски, а работи в преводаческа агенция или в туристическа фирма, това е хабене на пари.
Той можеше да мине само с курсове по шведски език без всички останали предмети. Тогава защо държавата продължава да финансира висшето образование по този начин? То е ясно - всички управляващи обичат да харчат чужди пари, а ректорите предпочитат да се договорят с управляващите (които и да са те), вместо да се борят за парите на студентите.
Защо обаче ние, данъкоплатците, търпим? "Система, която одържавява загубите и приватизира печалбите, предварително е осъдена на неправилно управление на риска." По Стиглиц.
Сигурно ще кажете - какво общо има това с образованието? Ами има. Ние плащаме по-голямата част от образованието на една медицинска сестра, актьор, инженер и т.н. (одържавяване на разходите), а тя/той отива в Германия (или другаде) за по-висока заплата (приватизиране на печалбата).
Какво искаш, ще попитате? Искам всички, които ще учат висше образование да си плащат. Така те ще са инвеститори, ще се отнасят отговорно към парите, които дават. Ако са безотговорни, парите са си техни, проблемът си е техен. Ако са сбъркали в избора си - също. Ако са платили за едно образование, а работят нещо, за което не се изисква образование - пак техен проблем, парите са си техни. Ако си намерят добре платена работа или забогатеят от бизнес, чудесно - спечелените пари пак са си техни.
Да, но така ще могат да се образоват само богатите, ще кажете вие. Ами всъщност - не. Какво смятам, че може да се направи?. Всеки, който иска да следва, нека получи пари от държавата, за да покрие университетските си такси и някакви пари за живот.
Разбира се, студентът, ако има възможност, може да не взима изобщо този кредит или частично да се финансира сам (или с помощта на близки). След завършване на университета или след някакъв разумен срок, той трябва да започне да връща отпуснатата сума с лихва равна на инфлацията - от 2 на сто примерно.
Смисълът на тази врътка е именно отговорност на студента към похарчените пари. Когато студентът знае, че харчи свои средства, той ще бъде по-взискателен към себе си и към учебното заведение, на което дава парите си и които ще трябва да връща.
Кого не устройва тази схема? Първо - ректорите. Те ще трябва да се напрягат много, за да привлекат студенти. Ще трябва да се скарат и да махнат некадърни колеги, които са преподаватели. Няма да могат да раздуват щата защото, ако таксите станат прекалено високи, студентите ще избягат. Въобще, ректорите ще трябва да работят.
Второ - управляващите, които и да са те. При така описаната схема министерството става излишно или поне голяма част от отдела за висше образование. Те няма да могат да разпределят парите по университетите. Това ще е грижа на студентите. Цялата работа на министерството с висшето образование ще бъде на практика гише за отпускане пари на студентите и приемане на погасителни вноски.
Ето защо това няма да се случи.
