Бях спряла на паркинг на един супермаркет в предградие на Виена и говорех по телефона. Към мен върви младеж и маха с ръка. Беше тъмно и не успявах добре да видя лицето му от разстояние.
Мислех, че куца, но когато се приближи видях, че всъщност влачи огромна и много, много тежка чанта, която изкривяваше цялото му тяло при ходене.
Изглеждаше смущаващо, как да кажа... като "ходещо разпятие"...
"От България ли сте? Може ли да поговорим?" - попита ме.
Очевидно беше чул, че говоря на български по телефона. Аз се вцепених. Дикцията му беше перфектна. Лицето му красиво, но измъчено и тъжно, колко тъжно.
Отговорих му - "От България съм. Вие, кажете... мога ли да ви помогна с нещо?"
"Ами аз пътувам на стоп до съседен град", каза той и продължи, "трябва да стигна дотам".
Обясних му, че пътувам в противоположна на неговата посока и го посъветвах къде е добре да излезе на булеварда.
"Какво ще правите там, където отивате?"
"Аз съм актьор от един малък град (умишлено не посочвам кой град, не ми се иска някой да припознае момчето). Трябва да отида там по работа, а после може и до Германия".
Не беше много убедителен. Слаб. Изтощен. С вид на човек, вървял пеш дни наред. Поговорихме кратко и си пожелахме добро по пътя.
Мъка, мили ми приятели. Мъка.
Новото лице на България пред Европа.
Млади, умни, одухотворени, красиви и много, много тъжни хора. Бродещи като корабокрушенци. Объркани.
Без да знаят точно къде и защо отиват. Все едно бегълци от тежка епидемия, пожар или война. И тези, които в момента си мислят, че драматизирам, моля да не се включват по темата, защото това, което днес видях мога да определя с една дума - страдание.
НЕуважаеми ръководители на българската държава, които така настървено сте се вкопчили в кожените си кресла... Как сте, удобно ли ви е, топло ли ви е, какво вечеряхте, колко годишно вино пихте, как спите? Колко шарана ще излапате? Вашите деца как са, командировахте ли ги в най-скъпите колежи?
Спестявате ли от "закуски" за благите си старини?
А подаръци купихте ли вече или предпочитате да са на влог? Какво правите вие за другите деца, не за вашите? Какво правите за младите хора на България, така че те да имат поне мъничко плам и надежда за бъдещето си?
Какво правите?
...никога няма да забравя очите на това момче.
* Текстът е публикуван като статус във Facebook-профила на Антония Ангелова.
"... Към мен върви младеж и маха с ръка. .. влачи огромна и много, много тежка чанта...."Ами аз пътувам на стоп до съседен град", ..., " Аз съм актьор" ...Не беше много убедителен. Слаб. Изтощен. С вид на човек, вървял пеш дни наред. " Значи се опитват да ни разплачат, обаче с доста нереалистично описание. Или младежът е бил лош актьор, та помощта , на която се е надявал, не е получил, а на нас ни се стоварва този епизод за измиване на съвестта, за отказаното съдействие. Госпожо! Сигурна съм, че бихте се почувствали по-добре ако бяхте на дело състрадателна и съпричастна към мъката и трудностите на този младеж, ако го бяхте взели с колата си и откарали поне до някъде, до магистралата, ей така дори за отбиване на част от номера. Обикновено помагащите, даряващите, подкрепящите , просто го правят, без да го афишират. А вие ни обяснихте през сълзи, сополи и яд към управници, как от супермаркета с телефон в ръка сте си се прибрали вкъщи. Ами да бяхте му предложили поне да пренощува у вас и да го нахраните поне веднъж.
Ранобудните студенти са повече от заспали, протестират по команда и не на място , не по съществени неща, пускат им муха и те я лапват като никулденски шаранчета. Има много по-важни постове от министъра на културата... Наистина трябва да отрезненем от красивата, но валшива представа за западното общество.
Ранобудните студенти са повече от заспали, протестират по команда и не на място , не по съществени неща, пускат им муха и те я лапват като никулденски шаранчета. Има много по-важни постове от министъра на културата... Наистина трябва да отрезненем от красивата, но валшива представа за западното общество.
под такава публикация най-красивият/красноречив/достоен коментар е ... мълчанието
да, когато излизаш навън трябва да си подготвен. мимимум езика на страната + някоя диплома за това което можеш добре ... тези които го имат - не минават през тези трудности! да, възпитанието ни е кофти - то не подготвя децата от рано да търсят пътя си в живота. на 18 се изтъпанчват и опулват - не знаят какво да пратят. тотално не подготвени. ... а сега накъде? .. и се почва "айде в Велико Търново че е по - лесно и че има купон" или Штут-гард (студенстки) .. 90% супер посредствени ВУЗове. ! да има всякакви ситуации в живота, но мързела не е оправдание. има бедни деца, сираци, или малоимуществени, от етнически малцинства - на тях им е трудно, НО на българче ... БЛАТОТО ТЕГЛИ И НЕ ПРОЩАВА ... сори... ама възпитание какво пречи да си успешен в БГ или навън? ето какво не му пречи, а напротив, би трябвало да му помага: 1) средното образованието в БГ е безплатно и задължително и е на нормално, да не кажа добро ниво. който се напъне - все ще влезе в елитна гимназия 2) езици в БГ се учат на поразия ... ама някой трябва да се труди 3) имаме добри школи по: математика, рисуване 4) добри медицински вуз-ове, добри технически вузуве успех!