Вие се трудите усърдно и си заработвате парите. Надявате се и шефът да ви забележи и да получите повишение. Времето минава, но никой не оценява старанието ви. Вместо това нагоре вървят разни дижджибайки, които се умилкват на началника.
Но дали причината е само в това? Нека проследим един ваш работен ден:
1. Закъснявате с 15-20 мин., защото: е ужасен трафик, тъкмо сте излезли от вкъщи и някакъв простак ви е напръскал с вода от локва, таксито е закъсняло;
2. Винаги си носите закуска в найлонка, сядате троснато зад бюрото и се храните шумно двайсетина минути, правейки кочина на бюрото като междувременно омазвате неволно поне пет официални документа;
3. След закуската имате остра нужда да изпиете едно кафе, за да се разсъните. За компания каните колега, тъкмо щеобсъдите някое риалити/мач/клюка/виц. Това, че има много работа и изтичащи срокове не е приоритет.
4. Кафе-машината се прави на интересна и пет минути не прави кафето, затова започвате да натискате всички копчета последователно, което не върши работа. След това ги натискате едновременно. След душманското отношение някаква гад потича от дъното на машината и прави огромна локва на пода, която залива краката на близко стоящата колежка.
5. Пуфтите ядосано, че нищо не работи като хората и предлагате да отидете до кафенето наблизо и да купите кафета, за всички желаещи. Заръчват ви 17 кафета. На сладка приказка с барманката плюс приготвянето ви отнемат 40 минути.
6. Офф, станало е 10:30 ч., а вие още не сте пушил. Нервни сте, взимате си празната чашка от кафе и увличате двама колеги „на по фас" в коридора. Пушите по две цигари. Общо двайсет минути с гивизилъците. Смеете се шумно и се чувате из целия етаж.
7. Сядате да поработите. Първо проверявате имейлите. Ебаааси- 23 имейла. 20 от тях служебни и три лични. Разбира се, разцъквате първо личните. Ооо-да, ето тези снимки чакахте, десет минути, за да ги свалите и още 20 минути, за да изпратите ония снимки, които вече цял месец ви дуднят да изпратите. Какво промоция на ...., в ...., до кога е ?
8. Двайсет минути си пишете и опппп, човещинка. Трябва да посетите тоалетната. Кафето, закуската и целият тоя стрес се обаждат. В тоалетната разцъквате социалните мрежи и се връщате на работното място.
9. Тъкмо да захванете службените имейли и настойчиво ви звъни телефона. Обажда се леля ви от Гирчеци, сигурно пак някой е умрял. Няма как - трябва да вдигнете и да говорите високо. С известно разочарование разбирате, че не ви търсят за погребение и ви пропадат всички сметки как ще се разходите до провинцията. Всъщност се обажда братовчеда, който няма какво да прави. Едвам му затваряте и звъни най-добрия ви приятел. Край нямат тия телефони.
10. Връщате се освежен. Винаги е приятно да се чуеш с добър приятел. Поглеждате си часовника и установявате, че на три пресечки в едно ресторантче от десет минути ви чака страхотен колега от предишната работа. Извинявате се, че имате служебна среща и излизате 30 минути преди началото на обедната почивка.
11. Връщате се двайсет минути след края на обедната почивка посърнал. В предишната ви работа всички са получили повишение на заплатите и имат страхотни командировки по морето. Копеленцата са се уредили. Защо ви беше да се местите. В тая работа всички са натегачи и се мазнят на шефа.
Само вие сте изпълнителен човек, затова тъпчете на едно място. Сядате троснато на стола си и мълчаливо обявявате бойкот на всички. Изведнъж така ви се доспива, защото на обяд ометохте порция спагети, една салата айсберг и една цезар, две маскарпонета и две чаши червено вино.
Аха да заспите и идва една колежка и ви пита лошо ли ви е. Да, лошо ми е, от една седмица съм болен, но заради оня проект избягвам болнични. Колежката ви предлага да отидете до склада да се отпуснете на диванчето. С драматична физиономия се тътрузите до склада. Там сваляте обувките, импровизирате си одеало с якето, завивате се и със сетни сили заспивате дълбоко.
12. По някое време /спали сте повече от час/ чувате говор отвън: "абе май има някой в склада, нещо като хъркане се чува". Колежката, която ви е дала ключа мрънка „ее, да му се не види, ключа ми е останал в другото яке". Разговорът продължава: "сигурен съм, че има някой, дайте да звъннем на Сот-а или да разбием вратата, ако оберат склада шефът ще побеснее като се върне в понеделник".
Ситуацията е напечена и решавате да се измъкнете през прозореца - сещате се бързо, понеже веднъж с колежка/колега след работно време в склад таман се бяхте уплели като змии и сота писна и.... Измъквате се навън и поръчвате 4 кафета, като предтекст, ако някой пита. Запъхтяно влизате в офиса и чинно сядате на бюрото си.
Междувременно тече разбиване на вратата. Колежката дето ви е дала ключа е напрегната, но ви сте на страната на колегите, които държат да се разбие вратата. Даже се обаждате на шефа, за да го предупредите. Накрая викате и полиция.
13. Полицията идва едновременно с майстора на кафе-машината. Целият офис е парализиран и е невъзможно да се работи. Текат разпити и ремонтни дейности. Полицаите решават да запечатят офиса за една седмица, а склададжийката е задържана за 24 часа в районното. За ваш късмет в склада няма камери.
Като благодарност и признание за адекватната реакция шефът ви предлага да му станете заместник. По-големите отговорности, разбира се, ще бъдат компенсирани с драстично увеличение на заплатата.
Отговаряте, че имате да довършвате спешния проект, но началникът настоява от първия работен ден след отпечатването на офиса да поемете длъжността. Ще прехвърлите дейността на други колеги /което ви идва дюшеш, всичко така сте го забатачили, че идея нямате как може да се оправи навреме/. Най-накрая си отдъхвате, дойде и вашия звезден миг.
Още в първия ден като началник ви звъни жената от склада и моли да угoваряте шефа да я върне на работа, че има две деца ученици. И сега какво, мислите си, пак почват цирковете, как да се работи с некадърници. Аман.
