Не много отдавна читателите на Webcafe.bg ме направиха на нищо, задето в един свой текст, в който разказвах за гостуването на майката на гаджето, в петия параграф я прекръстих от свекърва на тъща.
С право си заслужих подигравките, но в своя защита ще кажа, че хич не ме бива по роднинските наименования - както се вижда, дори когато става дума за близки семейни връзки, се оплитам като пате в кълчища. Свекърва, тъща, все тая.
Това пък представям си каква излагация ще е, ако участвам в "Стани богат" и въпросът за 200 лева гласи така: "Как се нарича съпругът на леля ви? А. Вуйчо B. Калеко C. Шурей D. Баджанак." Ще трябва да се звъни на приятел, който в случая ще е бившият ми преподавател по фолклористика. Ако още е жив де, че бая време мина, откакто съм завършила.
Сигурна съм обаче, че не само аз се обърквам, бродейки из малката вселена на роднинските наименования в българския език, което е срамота предвид факта, че съм доктор по социолингвистика.
Всъщност моите хора, лингвистите, както и колегите-антрополози от край време се интересуват и изучават системата на роднинските връзки в различните култури и езици. Сега няма да навлизам дълбоко в материята, но общият извод е, че всеки език си е башка луд сам по себе си, но именно затова е и невероятно вълнуващ.
Вуйчо Ваньо
Не, не става въпрос за героя от едноименната пиеса на Чехов. Това си е моят вуйчо Ваньо от Габрово, който отдавна не е между живите. Както и чичо Борката от Казанлък. Като бях малка, минах през един доста дълъг период на недоумение и негодувание защо и двамата не са чичовци, ами трябва да си усложняваме живота като им викаме различно.
Смътно си спомням един събор от началото на 80-те, който родата на баща ми организира в дъсчената барака за износачки, кацнала на един баир в село Усойка. Събитието беше знаменателно в младия ми живот не само с това, че за първи път ядох дроб сарма с агнешки дреболии, сервирана в пластмасова тарелка, но и с осъзнаването, че всеки един от седящите от двете страни на предългата маса е роднина на няколко човека и поради това се назовава по поне пет различни начина.
Бях шокирана да разбера, че баба ми Люба, освен майка на татко ми и баба на мен, сестра ми и братовчедите ни по бащина линия, е също свекърва на майка ми, тетка на децата на по-големия ѝ брат, както и етърва на неговата жена, балдъза на съпруга на по-малката си сестра, както и шуранайка на някоя си Стойка, понеже е жена на дядо ми, който пък се води шурей, понеже е брат на същата тази Стойка.
Егати.
Ами сложно е. Но не само при нас е така. Важна категория в много африкански култури например са братът на майката и сестрата на бащата. На езика зулу те са наричани съответно "умалуме" и "убабекази" или "мъжка майка" и "женски баща".
За разлика от български и зулу, в семейството на германските езици изобщо не се прави такава разлика между основни категории на фамилните връзки. В тях думата за чичо и вуйчо например е една и съща, затова ако тръгнете да четете "Вуйчо Ваньо" на английски, той ще си е просто "анкъл Ваня".
Toва опростяване на системата от роднински наименования обаче съвсем не значи, че тези езици си нямат своите особености, които често оставят в недоумение чужденецът в опита си да ги усвои. Също като шестгодишното мое аз отпреди много години.
Чудатостите на скандинавските езици
Ако в южните общества като италианското, гръцкото и българското на семейството не се гледа толкова като на най-малката градивна клетка на обществото, а по-скоро като на мултиклетъчен организъм на мастодонт, то в скандинавските страни положението е точно обратното.
В духа на горната метафора ще кажа, че всяко семейство е едноклетъчна амеба. Рядкост е, даже си е направо пълен абсурд да се види семейна къща на три етажа, под покрива на която се прескачат три-четири поколения народ.
Принципът на индивидуализма (versus клановия модел), върху който са изградени този тип общества, неминуемо се отразява в езика, съответно и в родовата терминология. Затова и всички хора, с които не си свързан пряко, т.е. по кръвна линия, а посредством брачната институция, не се считат за чак толкова важни, че да им се дават специални имена.
Всички калековци, балдъзи и прочее изтръскани от клоните на генеалогичното дърво членове на "другото" семейство, са просто Ева, Кристиян, Арне... Ако искаш все пак да назовеш каква точно е връзката ти с човек от страната на сватовете, в употреба влиза мултифункционалната дума sviger (нор.)/svåger (шв.)/ svoger (дат.).
Затова ако бях написала оня текст на датски, никой нямаше да забележи, че съм объркала тъщата и свекървата.
Най-близките роднини са по-облагодетелствани - както по отношение на личното отношение, така и в езиково отношение. Извинявам се за досадната тавтология.
Бабите и дядовците са конкретно дефинирани. Майката на майката е mormor, майката на бащата - farmor, бащата на майката - morfar, бащата на бащата - farfar. Човек не трябва да е член на Mensa, за да схване логиката в словообразуването, а чисто фонетично думите звучат така, все едно някой е изпуснал говорещия си папагал на главата.
Да поговорим с умалителни
Ами не можем всъщност, понеже в тези езици липсват такива. Няма обръщения като "маменце", "чеденце", "синче", "тати", "какче" и пр. Всички - деца, гаджета, съпрузи, домашни любимци и прочее, се титулуват с безличното skatt/skat (съкровище).
Аз лично избягвам да използвам думата в Дания, понеже в замърсеното си съзнание винаги я асоциирам със скатологията, която, направо ви казвам, няма да ви жаля, е дума от гръцки произход, дефинирaща сексуална девиация, при която хората се възбуждат от гледката на екскременти.
В скандинавските езици няма и умалителни за малки, сладки дечица, с които нашият език изобилства. Всички принцеси, принцове, сладурковци, прекрасници и пр. са заменени с полово неутралното lille venn, което буквално преведено значи "малки приятелю".
Новите термини
Попадали ли сте в Netflix на шведския сериал "Bonus Family"? Aко не, обяснявам набързо за какво се разказва. 30-и-няколко-годишните Лиса и Патрик отскоро са двойка - и двамата са прясно разведени и имат деца от предишните си връзки. През изминалите два-три сезона двамата се опитват да навигират, доколкото е възможно по цивилизован начин, отношенията помежду си, както и с бившите, докато общите им деца се приспособяват по техен си начин към новата житейска ситуация.
Общо взето тъповатичък сериал, но го споменавам, защото заглавието му е идеален пример за новото значение на думата "бонус". Знам, нормалната първа асоциация на всеки би била "бонус заплата". Но в случая парите нямат нищо общо, когато става дума за типа семейни взаимоотношения, който се описва с тази дума в скандинавските страни.
За да се елиминира негативната конотация, с която думите "мащеха" и "пастрок" отколе вървят в комплект не само в главата на затормозени полусирачета като Пепеляшка, но и в повечето култури по света, скандинавците са решили да ги заменят с модерните и неутрални "бонус майка" и "бонус баща".
Като алтернативни термини за небиологични родители се използват още "резервни", "допълнителни" и "всекидневни".
Предчувствам обаче, че по отношение на алтернативната родова терминология тези общества тепърва ще има с какво да допринасят към лингвистичното многообразие в глобален план. Бъдещето на половата неутралност ни дебне буквално зад ъгъла, което значи, че когато ни настигне, ще се наложи да прекроим разбиранията си не само за пола като цяло, но и за родителските функции.
Кой кой ще бъде в отглеждането на едно дете? Или по-резонният въпрос би бил кой как ще се нарича, понеже биологичният пол вече няма да бъде от значение.
Дали след десетина години "мама" и "татко" ще са вече изпразнени от съдържание понятия и как ще се наричат изобщо роднините на бъдещето предстои да разберем.
Но докато това стане, обадете се на баджанака да дойде да пиете по една ракия.
