Те са прелетели стотици, а понякога даже и хиляди километри, само за да те видят, понеже нещо са се затъжили (като че ли няма Skype за тая работа!). Но всъщност ти си по-скоро претекстът, за да видят малко свят, "че то само в България не се седи".
Носят ти много поздрави "от всички вкъщи" и вафли "Морени" - "нали са ти любими". Виждаш умилението в очите им и някак не върви да им кажеш, че са ти били любими в шести клас, а сега вече не ядеш никакви захарни изделия заради кето диетата. Докато си разопаковат багажа, казват да не се притесняваш и да си вършиш твоите си неща, тях все едно ги няма.
Само, ако обичаш, да им обясниш как да стигнат до Айфеловата кула/Малката русалка/фонтана с пикаещото момченце/"оная високата кула с часовника".
Обаче, колкото и да го играят невидими и ненатрапчиви, тях ги има. И ще ги има през следващите няколко дни (или, не дай Боже, седмици!), през които ще се опитваш да съчетаеш "твоите си неща" със задълженията на екскурзовод, преводач, аниматор и изобщо маймуна за всичко.
Само който не е трябвало да развежда по туристически забележителности и да посреща всичките духовни и физически нужди на гостуващ роднина, само той не е пожелал да има една пушка, за да се гръмне!
Какъвто беше моят случай.
Август, миналата година
Има-няма две седмици, откакто с гаджето ми Виктор сме се върнали от България в Дания и мама Божка вече реве по телефона, че много ѝ липсваме. Така де, той ѝ липсва, понеже тя е негов родител, а местоимението в множествено число го употребява от куртоазия - да не e чак толкова очевидно, че не ме харесва за потенциална снаха.
Виктор е свиреп финансов анализатор с душа на нежен художник-импресионист и с характерната за някои мъже на неговата възраст (христова) и с неговата външност (метро- към хомосексуална по БДС) привързаност към майката, която се крепи на ръба на Едиповия комплекс. Затова изобщо не се учудвам, когато ми заявява, че е купил билет за Божана, а.к.а. Божка, за сряда. Взела си била отпуска за един дълъг уикенд, за да се види "с децата" в Копенхаген.
За разлика от нея обаче Виктор не може да си вземе отпуска по същото време - като че ли без него финансовите транзакции на фирмата ще избягат в гората! А аз, понеже мога и да не пиша няколко дни моите си "глупости" (каквато е реалната формулировка на длъжностната ми характеристика според Виктор) и никой няма даже да забележи, затова "бъди така добра, душинка, и поеми мама поне до петък."
Егати дългият дълъг уикенд ще бъде!
Сряда
Кой посреща мама Божка на летището? Аз? Правилно, моето дете, седни си - шест.
Докато пътувам натам, преполовявам една бутилка вино на крак - буквално, понеже няма седящи места в метрото. Практиката е показала, че 13-градусовият алкохол ми действа като лидокаин преди срещите с Божка и затова те минават в заблудно отпускаща атмосфера.
Едвам я познавам, когато се материализира на изхода за "Пристигащи", първо защото изглежда по-ниска от обикновено и второ, защото си е пребоядисала косата от цвят презряла череша в патешкожълто. Впоследствие разбирам, че така я посъветвала фризьорката от гаража-салон в тяхната кооперация: щом щяла да ходи в Скандинавието, непременно трябвало да бъде руса, за да слее с местните.
Хамелеонският ефект обаче се оказва нетраен, понеже в момента, в който отваря уста и проговаря на западноблагоевградски диалект, цялата илюзия на мимикрията се изпарява.
Личи си, че е разочарована, задето вместо с кола, ще пътуваме с метрото, но какво да се прави, когато тоя нейният тъпак е зяпал по чавките и затова си е намерил жена, която не може да шофира! Ето, тя самата от 20-годишна има книжка. И може сама да сменя гума, масло, накладки... На мен ми идва да ѝ сменя лицето с ъглошлайф, понеже това го чувам вече за 125-и път, но уви, освен автомобил, и такава машина не мога да управлявам.
Виктор се обажда, за да пита дали да вземе нещо на път за къщи след работа. Ъглошлайф, казвам аз. Той се разсмива, понеже си мисли, че се шегувам.
Слава Богу, Божка не проявява желание веднага да хукне по забележителности. Причината е, че след бърза инспекция на жилището ни е забелязала, че кухненският абсорбатор отдавна не е чистен и веднага се заема с това. От кухнята се премества да чисти банята и за щастие заниманието така я поглъща, че откарва чак до шест вечерта, когато Виктор се прибира. Не носи ъглошлайф, но затова пък носи две торби с тайландска храна.
Виктор казва, че ще спи на дивана в хола, за да не ни буди сутринта, когато почне да се оправя за работа. Това значи, че аз ще съм на калъп с мама. След като изясняваме легловата конфигурация за следващите няколко нощи, за първи път от 18 месеца си обувам долнище на пижама.
Четвъртък
Пикантната салата от папая "сом тум" отмъщава вместо мен на мама Божка и тя прекарва почти цялата нощ на колене пред тоалетната чиния. Въпреки че сама си я изчисти предния ден, на мен се пада честта да я изчистя повторно след капитулиралата салата.
Надеждите ми, че след среднощната тайландска касапница Божка няма да е в състояние (и настроение) да обикаля града, рухват като пясъчен замък, когато в 8 и половина с Фон-Караяновски диригентски размах тя отмята завивката ми и заявява, че денят е прекрасен и е готова да щурмува града.
Великодушно са ми отпуснати 40 минути за душ и кафе.
Заклевам се в Господ, Великденския заек и Дядо Коледа, че има само едно нещо, което мразя повече от това да съм в бар в компанията на въздържатели и то е да обикалям туристически забележителности - особено ако са в града, в който живея!
В края на изтощителната туристическата обиколка крачкомерът ми отчита противоестествените за мен 11 хиляди крачки. Освен с мускулна треска обаче съм се сдобила и с мрачно настроение, слънчево изгаряне от втора степен и полуизпразнена банкова карта. Понеже, нали, не е учтиво да оставяш гостенката сам да си плаща за капучиното, просекото, скаридите, сувенирите, а, да, и за марковата чанта, която "толкова ми харесва, ама може да мина и без нея, макар че... толкова ми харесва."
Виктор се прибира към 7 и пита: "Момичета, добре ли си прекарахте?". Ам'чи как! Перфектно.
И става още по-перфектно, понеже този път нямаме take-away вечеря и аз трябва да я сготвя сама. Виктор обелва краставиците за салатата. На което аз реагирам с "Колко мило!".
Използвам случая, че гаджето ми е зает да качва 900-те снимки, които майка му си е направила през деня, във Фейсбук профила ѝ, за да се завия през глава в своята половина на леглото и да погледам малко разтоварващо порно на телефона си.
Петък
Виктор обещава, че днес ще приключи работа по-рано, така че той щял да забавлява мама днес - ще я отведе на кафе, на шопинг, а също и до "Нома", понеже много искала да се снима пред входа на най-добрия ресторант в света като доказателство, че (уж) е яла там. Разкошно. Значи най-после ще мога да отида на фитнес и да попиша малко "глупости", с хонорара за които да попълня образувания от разходките с Божка кратер в банковата си сметка.
Изобщо не ми се иска да си претупам тренировката, само за да преведа мамчето през половината град за ръчичка до офиса на Виктор, затова решавам да рискувам като ѝ обясня как да стигне сама дотам с градския транспорт. Тя казва, няма проблем, ще се оправя, не искам да те притеснявам, ти си гледай твоите си задачки, мен все едно ме няма.
Толкова убедително звучи, че направо се успокоявам. При това без помощта на бутилка пино гриджо!
Тъкмо си събувам мокрия от пот спортен клин в съблекалнята на фитнеса и телефонът ми звъни с непознат номер. Първата ми мисъл е, че Божка е била прегазена от луд велосипедист и сега ми се обаждат от болницата, за да поискат разрешение да ѝ направят спешна ампутация на главата. Обаче се оказва съвсем друга катастрофа.
Откъде мога да предположа, да му се не види, че, "без да иска", тъщата ще открадне бял пуловер за 200 евро от някакъв бутик и че ще трябва да търча до полицейското управление (браво, че съм с маратонките!), за да я освобождавам от ареста!
За първи път обаче оценявам със златна звездичка чуждоезиковата инвалидност на Божка. Опитите да комуникират с нея са ударили на камък и затова вместо нея лъжесвидетелствам пред блюстителите на реда. Обяснявам им, че търсейки касата, за да плати въпросния пуловер, роднината ми всъщност не е видяла къде свършва магазина и го е напуснала. Затова охранителят е трябвало да я гони чак до автобусната спирка.
Пускат я да си ходи, понеже очевидно си имат по-важна работа, отколкото да се занимават с гримирани като травестити източноевропейски лелки-крадли. На изпроводяк една едра полицайка ме черпи с домашна курабийка. По погледа ѝ личи, че ми съчувства и ме съжалява.
Цезаровото - цезаря, сиренето е с пари, всички щастливи снахи си приличат, но всички нещастни сме нещастни по своему.
Успявам да завлека палавата мама до офиса на Виктор точно навреме. Тоест преди да е разбрал, че е участвала в риалити епизод на "От местопрестъплението: Копенхаген". Секунди преди той да излезе, ухилен и готов за шопинг и селфита, успявам да ѝ просъскам в ухото да си мълчи за преди, иначе пак ще я нагостя със сом тум за вечеря. И това ще ѝ е последното хранене през живота. Следващото ще бъде варено жито, което обаче само опечалените ще опитат.
Събота
Предлагам на Виктор да си разменим спалните вагони за тая нощ и за моя (не особено голяма) изненада той с радост се съгласява да се гушка с майка си. На сутринта ме пита защо, след като съм станала преди тях, не съм изпържила филийки. Отговарям троснато, че не съм се напънала да снеса яйца.
Божка прави крива физиономия и с преправено хумористичен тон отбелязва, че ако не се бях мотала по фитнесите вчера, можех да напазарувам. Виктор казва, че няма проблем и хвърчи по джапанки и шорти до кварталния супер, за да купи яйца и хляб.
Разбирам, че мен не ме броят, когато ме оставят да се цупя в кухнята, а те излизат да закусват на балкона и да си бъбрят за братовчеди, баби, дядовци, унуйчовци и всякаква друга сган, с която са свързани чрез ДНК-то си.
След закуска и маникюр Божка изразява желание да се разходи "по главната", понеже чела в Уикипедия, че била най-дългата пешеходна алея в света и просто няма как да не си направи 900 снимки и там. Виктор казва "Супер, ходете вие двете, аз само ще отскоча до офиса за един час, че има някакво емърджънси, и ще ви намеря след това".
Къде ще ни намериш, братче! Съвсем забравих, че днес е Прайдът и по центъра ще е г*з връз глава от навалица. Още щом слизаме от метрото на площада пред Кметството, двама мъжаги, облечени като Снежанка и Бионсе, хващат мама Божка под мишници (сигурно заради грима и фризурата им е заприличала на друг приказен герой от тяхната партия) и я завличат в неизвестна посока да купонясват.
Чувствам се толкова изтощена, стресирана и преди всичко незаинтересована за съдбата на тъщата, че не изчаквам Виктор да ни "намери" и вместо това отивам да пия с едни лесбийки от Шотландия.
Неделя
Гаджето ми има пълното право да ми е бесен. Както разбирам от накъсания му разказ без елементи на разсъждение, първо е ходил да прибира от някакъв претъпкан гей бар майка си, надрусана с екстази и декорирана с хавайски венци от цветя, а после се е върнал за мен и едва успял да ме откопчи от здравата, любовна хватка на един, цитирам, "Александър Кличко, само че с цици и червило".
Докато реанимирам на дивана в хола с един пакет замразен грах на челото, той отива да качи Божка на самолета обратно за България.
Когато се прибира, ми казва, че между нас е свършено. Майка му споделила, че е разочарована от мен, понеже ме мислела за добро и интелигентно момиче, пък аз съм оказала алкохоличка, клептоманка и, извинете, хомосексуална. А мама винаги е права.
И като си говорим за роднини, които много настояват да ви дойдат на гости в чужбина, понеже страшно им е домъчняло, нали вече разбирате защо не трябва да избързвате да казвате "Welcome"?
Просто не си заслужава да преминавате през целия този ужас заради едните вафли "Морени".
