Всички сме чували как затлъстяването често бива наричано "епидемията на XXI в.". В един момент обаче се сблъскахме с истинска пандемия - тази от COVID-19.
Но докато Европа започва лека-полека да се изправя на крака след срещата с коронавируса, то нещата със затлъстяването не стоят така.
Срещу COVID-19 се предприеха и много спешни мерки за преодоляването му, които в крайна сметка доведоха до това, че в момента повечето страни се опитват да заживеят нормално със или без вируса. Но той повдигна отново въпроса със затлъстяването, което се свързва с хронични и съпровождащи заболявания като диабет тип 2, хипертония, атеросклероза. Епидемията показа и че именно страдащите от подобни заболявания са сред застрашените от по-тежки последствия, свързани с коронавируса.
Затова експертите по обществено здраве не бързат да се радват на отпадането на мерките, а напротив. Те нееднократно повториха, че трябва да се научим да живеем с вируса, поради което наблягат на важността от дългосрочна стратегия за превенция, в която да влезе и борбата с излишните килограми.
Техният апел е съпроводен от тревожните данни на Световната здравна организация (СЗО), че делът на възрастните (над 18 г.) в Европейския съюз, които страдат от затлъстяване или са с наднормено тегло, се е увеличил от 47% през 1990 г. до 60% през 2016 г. При децата положението не изглежда по-розово - средно по едно на всеки три деца на възраст между 6 и 9 г. е с наднормено тегло или затлъстяване.
Според данни на СЗО от март в България с наднормено тегло са близо 62% от населението. Отделно страната ни устойчиво следва световните тенденции за плавно повишаване на затлъстяването. По повод Световния ден за борба със затлъстяването (4 март) проф. Здравко Каменов от Александровска болница коментира пред БНР, че досега нито една страна не е успяла да докладва, че има тенденции към намаляване на теглото на жителите ѝ.
Проблемът със затлъстяването е, че то е своеобразен портал към поне 230 различни усложнения, обяснява пред Politico експертът Жаклин Боуман-Бусато от Европейската асоциация за изучаване на затлъстяването (EASO). Това включва 20% от раковите заболявания, докато 80 процента от хората с неконтролируемо или тежко затлъстяване развиват и диабет тип 2.
Изследвания на здравни организации във Великобритания отчитат връзка между наднорменото тегло и хората, озовали се в интензивно отделение, както и връзка с риска от смърт след заразяване с COVID-19.
Подобни изследвания са проведени в САЩ, Китай, Франция и резултатите са сходни и потвърждават, че хората със затлъстяване са по-склонни да стигнат до интензивно отделение от тези, които нямат излишни килограми.
Медиците в България отчитат същото - при хора с наднормено тегло коронавирусът протича с тежки симптоми и те често развиват сериозни клинични картини и летален изход, коментира пред БНР доц. Даниела Попова, началник на Клиниката по метаболитно-ендокринни заболявания и диететика в ИСУЛ.
Точните причини засега остават неясни и се търсят в посока на това, че повечето килограми затрудняват функционирането на белите дробове. Според доц. Попова коремният тип затлъстяване например носи "букет" от неблагоприятни съдови и метаболитни нарушения и е много лесна крачката към неблагоприятни последствия от една вирусна инфекция като COVID-19, която сама по себе си причинява микротромбози, хипоксемия, белодробни и съдови нарушения.
По-конкретната връзка между затлъстяването и усложненията от коронавируса все още са обект на изследване и тепърва ще се разбира повече по темата. Но според специалистите докато това стане, мерки трябва да се предприемат на държавно и общоевропейско ниво.
"Диетите на европейските потребители не са в съответствие с препоръките за хранене, което оказва влияние върху общото здравословно състояние", отбелязва говорителят на Европейската комисия Стефан де Керсмакер. Затова според него трябва да се работи още върху изискването за етикети на опаковките на храните и да се създаде кодекс на Европейския съюз, който да регламентира "отговорен маркетинг".
В дългосрочната програма EU4Health (2021-2027) е предвидена борба със затлъстяването, но засега не се уточнява какъв ресурс ще бъде отделен конкретно за този проблем. Освен това в документа има по-скоро общи насоки като това, че програмата трябва "да допринесе за намаляването на нездравословните хранителни навици и физическото бездействие и да създаде благоприятна среда за здравословен начин на живот". Отделно тя тепърва трябва да мине през Европейския парламент и Съвета на Европа.
Според евродепутата от Португалия Сара Чердас, която е консултант по EU4Health, програмата трябва да се занимава не само с най-големите директни "убийци", но и да разглежда условията, които причиняват съпътстващи заболявания. Тя смята, че COVID-19 не може да се разделя от по-широката дискусия за здравето и затова Европа не трябва да изпуска момента да заговори сериозно за проблема със затлъстяването на населението.
Действия по въпроса вече се предприемат. Например скоро се очаква да станат публични насоките, които Европейският център за превенция и контрол на заболяванията изготвя за това как да се защитят уязвимите групи, включително възрастните хора и страдащите от хипертония, диабет или затлъстяване.
Отделно част от усилията на Европейската комисия за справяне със затлъстяването досега бяха насочени към стратегията Farm to Fork, която се стреми към екологична хранителна система в Европа, а целта ѝ е в рамките на 10 години да се обърне тенденцията за повишаване на затлъстяването.
От 2015 г. ЕК е инвестирала повече от 16 милиона евро в 26 здравни проекта, свързани с храненето. Междувременно работи и с държавите членки за това до 2030 г. с поне една трета да бъдат намалена смъртността, причинена от незаразни болести, с поне една трета до 2030 г.
Но според някои темповете на промени в ЕС са бавни. Според старши вицепрезидента на Европейската асоциация за изследване на диабетa (EASD) Шантал Матийо, тъй като вирусът засяга население, което вече има други заболявания, общественият здравен отговор на пандемията "трябва да бъде вграден във всичко останало".
Първата стъпка би трябвало да бъде ЕС да признае затлъстяването като хронично заболяване - нещо, което вече е направено от Световната здравна организация, пък смята Боуман-Бусато от Европейската асоциация за изучаване на затлъстяването. След това да се създаде рамка за хармонизиране на плановете за реагиране срещу затлъстяването в различните страни членки, която да спомогне за укрепване на центровете за управление на затлъстяването.
Друга идея е на финландския евродепутат от Европейската народна партия Сирпа Пиетикайнен - за създаване на платформи, в които лекари и пациенти да обменят информация и да провеждат семинари относно незаразните болести затлъстяване, диабет и сърдечни заболявания.
Каквото и да се предприеме обаче, специалистите са единодушни, че трябва да се действа скоро, докато темата все още е на дневен ред заради вируса и важността от действия в тази посока е видима. Освен това докато васкина не бъде използвана масово, а най-точното лекарство все още се търси, най-доброто, което можем да направим като превенция, е засилване на имунитета, повтарят неуморно лекари.
А най-естествените средства за това са екологична храна и движение.
