Следващото правителство на Исландия трябва да се фокусира върху стимулирането на икономическия растеж, твърди лидерът на партията, която спечели най-много гласове на парламентарните избори миналия уикенд.
Бярни Бенедиктсон, председател на десноцентристката "Партия за независимост" заяви, че ще започне дискусии за коалиционно правителство с центристката "Прогресивна партия" веднага, след като двете опозиционни групи натрупаха малко повече от половината обществен вот.
"Трябва да върнем Исландия към растежа - това е най-важното нещо. Трябва да опростим и занижим данъците, а освен това трябва да се справим и с тежката задлъжнялост на домакинствата," допълни той.
Изборите регистрираха болезнена загуба за първото ляво правителство в историята на Исландия, като подкрепата към партията е повече от 50% по-ниска в сравнение с изборите през 2009 г., точно след като държавата се превърна в една от най-ранните и най-големите жертви на финансовата криза.
Макар и смятани за виновници за кризата, Независимите отново триумфират
Левите отстъпиха първото място на Партията на независимостта и прогресивната Центристка партия - двете традиционни политически сили на острова, които заедно са управлявали през почти цялото време, откакто Исландия получава независимостта си от Дания през 1944 г. Те успяха да си спечелят по 19 места от 63-членния парламент, въпреки всеобщото недоволство на гласоподавателите.
За последно двете партии управляваха заедно от 1995 до 2007 г., като именно те са най-обвинявани за зрелищния провал на Исландия заради мерките им за дерегулиране на банките и поощряване на закупуването на недвижими имоти.
Обсъжданията за коалиционното правителство започнаха в неделя, като голяма част от наблюдателите очакваха, че двете партии ще се договорят бързо. И все пак Бенедиктсон предупреди: "Не можем да приемаме всичко за даденост".
Прогресивната партия, която спечели най-много гласове в изборите и удвои броя на местата си в парламента, заяви, че ще преговаря с Бенедиктсон и левите партии - бившият правителствен дует на социалдемократите и "Движението на левите зелени", както и с новата партия "Светло бъдеще".
"Отворени сме към всички посоки в момента", заяви главният съветник на Прогресивната партия. "Все още предстои да разберем коя от партиите, които провеждаха толкова ожесточени кампании срещу нас, сега са склонни да управляват с нас. Не мисля, че ще бъде толкова лесно, колкото изглежда".
От решаващо значение за Прогресивните е задлъжнялостта на домакинствата, като едно от предизборните обещания на партията е опрощаване на до 20% от ипотечните заеми
Формирането на следващото правителство е в ръцете на президента на Исландия, Олафур Рагнар Гримсон, който е доказал, че е способен да изненадва политическия елит. Един от примерите за това е двукратното насрочване на референдуми по въпроса за диспута с Великобритания около фалита на Icesave/Landsbanki - и с Холандия за спестовните сметки онлайн.
Анализаторите твърдят, че партийните лидери и на двете партии-победителки: Бенедиктсон като лидер на най-голямата партия по гласове, и Сигмундур Давид Гунлаугсон - лидер на партията, която спечели най-много гласове в сравнение с предишните избори, биха могли да заявят, че имат мандат, с който да опитат да сформират следващото правителство.
Въпреки това резултатите от изборите отбелязват забележителен обрат за Бенедиктсон, който само преди две седмици драматично предложи оставката си след опит за вътрешнопартиен преврат, организиран от членове на Партията на независимостта.
Този ход му спечели общи симпатии - след нещо, което той самият описва като защитна кампания за ориентираната към бизнеса партия
Бенедиктсон заяви, че иска да сложи бърз край на преговорите на Исландия за присъединяване към ЕС, ала че все пак му се иска да се проведе референдум по този въпрос през следващите две години.
И Независимите, и Прогресивните държат да запазят кроната като валута на Исландия и смятат, че отмяната на капиталовите контроли - въведени "временно" в пика на кризата, за да предотвратят прекаления им спад, за задължителна стъпка.
"Трябва да отменим капиталовите контроли възможно най-скоро. Трябва да създадем както стабилност, така и растеж," заявява Бенедиктсон.
Основната причина, поради която това все още не се е случило е, че чуждестранните кредитори на трите големи исландски банки, които фалираха през 2008-а, имат да получават огромни суми, деноминирани в крони.
Политиците и Централната банка на Исландия се страхуват, че прибързаното им желание да продават дълговите си активи в крони ще доведе до колапс на валутата.
Бенедиктсон повтори, че настоява кредиторите да понесат известни загуби в активите си в крони, за да помогнат при отмяната на капиталовите контроли. Гунлаугсон изрази подобно желание, но подчерта, че би искал да използва парите, за да финансира опрощаването на ипотеките.
Когато икономическите показатели не са достатъчни за победа на избори
Социалдемократите и Движението на левите зелени проведоха маломащабни и безлични кампании, въпреки че държавата е една от най-силните в Европа по няколко икономически индикатори - миналата година отбеляза икономически растеж от 1.6%, а безработицата падна до 6.8%, под тази на Швеция, макар че през последните месеци отново се наблюдава положителен ръст.
При последното преброяване на гласовете, Партията на независимостта разполагаше с 26.7 на сто от гласовете, Прогресивните - с 24.4%, Социалдемократите - с 12.9 на сто и Левите зелени - с 10.9%. Светло бъдеще - новата лявоцентристка партия, успя да спечели 8.2 на сто от гласовете, а Пиратската партия - 5.1%. Около 10% от гласовете отидоха за партии, които не успяха да преминат 5-процентната бариера за влизане в Парламента.
Прогресивните са увеличили дела от гласовете си с 10 пункта, а Независимите - с 3, докато Социалдемократите са изгубили осезаемите 17 пункта, а Левите зелени - 11, в сравнение с предишните избори през 2009, които бяха проведени непосредствено след икономическия срив на Исландия.
Тези резултати ще дадат 3 места в парламента на Пиратската партия, което ги направи първото международно движение, успяло да стигне до национален парламент.
Дотук с Исландския модел.
Молоумието и бездушието ни докара до тук. Сегашното общество (по цял свят) е забравило за безгласния договор между поколенията и не му пука, кои ще плаща сметката след като умрем, важното е сега да живеем добре, независимо, че не можем да си го позволим. А очевадно не само в България забравяме бързо (както ще покажем и на следващите гербаджийски избори).