Няколко пъти съм сменяла посоката на своя живот. Понякога съм го предизвиквала аз, друг път - обстоятелствата. Винаги съм имала усещането, че поемам риск и точно това ме е подтиквало повече. Има поговорка, че който не рискува, той не печели и тя, като всички поговорки, е самата истина. Промяната, дори и да не донесе това, което си представяме, винаги е по-добра от застоя. Погрешно е усещането за сигурност, ако не поемем риска на промяната.
През целия си живот човек живее с някаква надежда, но, ако не прави нищо, на какво се надява? Обикновено се появяват възможности, които понякога дори не виждаме, но усетил ли ги, трябва да се хванем за тях и да не мислим има ли смисъл, ще стане ли...
Дори и причината за промяната да е лоша, помислете - може би точно затова тя да е дошла - да предизвика по-доброто.
Спомних си нещо от уроците по история в училище - за всяка война има повод и причина. Помислете си добре за някоя съдбоносна случка или начинание. Каква е причината да стане и какъв е поводът, който го е предизвикал.
Никога, никога не се отказвайте! Не може да знаем какво ни носи бъдещето, но това е хубавото. Разбрала съм, че от всяка ситуация има изход, а и наистина нищо не е случайно. Когато се развеждах, аз не го направих с мисълта, че губя нещо, а че започвам нов живот, вече с по-богат опит. По-късно, когато започвах собствен бизнес, имах усещането, че започва нещо вълнуващо.
Наистина, трябва да сме реалисти - животът е труден и няма нищо даром. Той ни е даден, за да се учим и усъвършенстваме. След време смених напълно бизнеса. Вече знаех, че не е лесно и романтично като във филм, но натрупах голям опит.
Когато дойде момент за промяна, той сам говори за себе си. Или усещаме досадата от застоя, или директно затъваме в неприятности. Тогава трябва да вземем нещата в свои ръце. Кой ще донесе промяната, ако не ние. Понякога тя е плашеща заради неизвестността, но тогава си задаваш въпроса "какво по-лошо от това?".
Когато годините ни се натрупат повече, се научаваме да пресяваме нещата според възгледите си. По-често си правим равносметка и се опитваме да извличаме поуки. С тях също трябва да внимаваме. Да не се окаже, че поуките не са такива, каквито си мислим.
С годините човек си променя "философията" поради натрупания опит. Как можеш да обясниш на младия човек какво значи да намериш себе си, да бъдеш себе си. Хората все търсят нещо, лутат се, борят се, страдат и пак започват. Падат и стават, повтарят грешките си и отново се опитват да се поучат, но каквото и да става, грешките учат, а и ни дават изкупление.
Важно е не точно на какво ни е научила една определена случка, а в житейското натрупване да отсеем основното. Като се обърнем назад, ще видим на общия фон какво остава след многото неща, които са ни се случвали. Правила съм много грешки в живота си и съм се ядосвала на себе си, но бързо забравям лошото и продължавам напред. Отчитам, че не умея да се „боря със зъби и нокти" за това, което искам, което значи, че не съм достатъчно амбициозна, но разбрах, че това ме е предпазвало в духовен план. Така започнах да гледам по-философски на живота.
Философстването не е нещо отвлечено и неясно, а точно обратното. Това означава да се научиш да си обясняваш нещата от живота и да разбереш истински важното, да се научиш да приемаш и да си учиш уроците. Тогава разбираш, че знанията, които трупаш не са случайни и са крачки към истината и съвършенството.
А ако успееш да правиш всичко с усмивка, ще имаш невероятен успех. Повярвайте, пробвала съм го, работи! На тези, които са настроени скептично, ще кажа само: нищо няма да спечелите от негативизма, само може да загубите.
Хората са различни. По-духовните са надраснали материалните стремежи и вече разсъждават по друг начин и тогава материалното се възприема по-различно. Няма да забравя една особено мъдра мисъл на Майк Тод, американец, известен в шоубизнеса: „Разорявал съм се, но никога не съм бил беден. Да си разорен е временно, да си беден е състояние на духа". По-точно и ясно не би могло да се каже. Ето какво значи начинът на мислене да определя нашата същност.
