Аз съм дезертьор, граждански дезертьор. Вероятно съм и предател, на Родината, враг на Отечеството, романтичен и меланхоличен хъш по Вазовски, гледайки България отдалеч и милеейки за несъстоялото й се прераждане.
Но аз съм човек, обикновен и смотан, способен на емоции, титанични и полярни, на обич и гняв. Същият този гняв, който преди 3 години надделя и "учтиво" ме изпроводи до Терминал 2, с един спален чувал и празно сърце. Защото не издържах!
Не издържах на покварата, на проядеността и на изгнилостта на държавата си. Защото се борих, с мои си средства, с моя си казуса, "продавах" словото си и слагах каузи в устите и под пръстите на политици и вярвах, че така мога да променя системата, да я преборя. Не успях, провалих се, дезертирах.
Но имах своята кауза, вярвах в нея и знаех, че словото ми въздейства, пък макар и на малцина. Няма нищо по-хубаво от това един млад човек да има кауза, да вярва и да мечтае. Всички тези глаголи, подредени като перлена огърлица не означават нищо, ако няма кой да ги облече в смисъл. Но за мен - те са смислени.
Мнозина мислят, че съм оставила каузата си. Че дезертирах и се отървах, бързо, леко и безпроблемно. Така е, направих го! Но само тези, които са минавали по този път, биха могли да знаят какво е. Да оставиш живота си зад гърба си, семейство, близки и приятели, да отидеш на панихида на погребаното си достойнство и уважение, което си градил с години, да се изправиш срещу страха си и да се втурнеш в мрачното и тъмно бъдеще, нарамил само едното си име и гордостта, че си българин.
Но го направих, имах смелостта да намеря начин каузата ми да заработи. Нали знаете, ако последователно се подхожда по един и същи начин, няма как резултатът да е различен. Днес тази Родина, за която ми капе кръв от сърцето, е разлюляна от протести и демонстрации, хаштагове и революции. Дълбоко вярвам, че ще успее, ако поне половината от тези хора имат кауза. Кауза за себе си и държавата, в която искат да живеят. Дано!
Но отдалеч, за жалост не разпознавам тази кауза, защото, за да имаш кауза, трябва кураж, здраво дупе и смелост да си напуснеш зоната на комфорт, да разбереш какво губиш и какво искаш. А не да ходиш на протест сутрин преди работа и вечер, пак след работа. Но пък виждам романтични искания, виждам едни хора, на които яко им е писнало и искат промяната на всяка цена. Почти като да си напуснеш работата в период на криза и да нямаш план Б.
За тези 3 години в Швеция, съм видяла и хубаво и лошо от този рай в Скандинавия. Срещала съм изключителни скандинавци, но и доста хаховци, преживяла съм емоции за цял един живот и не съжалявам. Имала съм моменти, в които съм живяла в спалния си чувал на пода, била съм бездомна и единственият ми "дом" е била компютърната зала на Стокхолмския университет.
Но не се отказах, защото имах кауза, лична и обществена. Срещала съм българи тук, които са оставили гражданството си и претендират, че милеят за България, без да са нейни граждани, срещала съм и такива, които се срамуват от произхода си.
Защото, видиш ли, шведите нямали добро мнение за българите. Наричали са ме циганка (просто с това свързват българите), имало е и едно тенденциозно отношение като към бедната роднина на юг, защото видиш ли каква е България, че да има отношение към "великите дела на Запада".
Отвръщала съм на всичко това с отношение, информираност, образованост и нормалност. Уважението се заслужава, то не идва даром, признанието също. Днес за тях съм "българката, която е умна и образована, говори езици и е нормална".
Научила повече за страната ми от тях самите, изкушена съм от знание за Швеция, което ми позволява да разбера обществото им, а не да го отхвърля. Винаги е по-лесно да отхвърлиш нещо, ако не го разбираш, отколкото да се опиташ да го разбереш и приемеш.
Всичко е въпрос на избор. Моят избор бе да дезертирам, да спя в спалния си чувал и да разказвам на чужденците за величието на страната си и произхода си. В този смисъл, аз изпълвам каузата си със смисъл. Разказала съм за България на стотици хора, граждани на света, от различни националности, раси и религии.
Изкушила съм стотици хора да прочетат повече за България и да искат да научат повече, повлияла съм им да дойдат и да я разгледат, начертала съм им маршрути, скици, и съм им разказала най-искрените си и лични истории за Родината си. Тези, в които вярвам и които са моята кауза. Защото моята кауза съм я изстрадала, и дълбоко вярвам, че съм направила много повече за България днес, отколкото преди, "продавайки" каузата си в слово.
Иска ми се всички тези граждани днес по улиците на София да имат своята кауза и да успеят. Заради себе си, аз вече съм дезертирала. Сега е важна тяхната победа.
Но това, което виждам е, че една хаштагната революция, при която всяко различно мнение онлайн бива блокирано, а коментарите за блокирания юзър са дълги, колкото новооткрито трасе от магистрала на Бойко Борисов. Не, благодаря, такава "демокрация" не искам.
Не искам демокрация и плурализъм на базата на отричането, в която мнението на "самопровъзгласилия се онлайн водач" е единствено. Не, това напомня на едни други времена.
Не искам да чета мнения на образовани и смислени хора, които според естественото на протестите през няколко месеца са ту с едните, ту с другите.
Не искам да чета "мълчанието им" през февруари и "агресивността" им през юни. Или обратното!
Не искам и да чета самозабравили се културтрегери и интелектуалци, които вярват, че тяхното мнение е единствено и меродавно.
Не, благодаря, такава "диктатура на гражданствеността" не ми е нужна.
Мнението ми, ще кажете няма значение, аз съм дезертьор? А и кой знае колко вече са ме блокирали от листата си с приятели в социалните мрежи.
Но не! Мнението ми има значение, заради мен самата, заради националността ми и заради онова, в което вярвам.
Швеция ме научи на много неща. Но най-вече ме научи да обичам България още повече и да ми горят ушите от разкази за нея. Не съм си хвърлила гражданството, както са го направила мнозина и милеят скришно и под сурдинка за нея. Не съм и герой и не очаквам благодарности, та аз съм просто един дезертьор.
Но дезертьор по граждански, от онези, които спят спокойно и щастливо с поредната история за страната си. От такива има нужда България днес - от смели граждани, готови да напуснат комфорта си, за да защитят каузата си. Чудя се, гледайки България от разстоянието на социалната мрежа, така както Вазовите хъшове са я гледали отвъд Дунава, колко ли такива има сред тези хиляди днес по софийските улици?
Да, аз съм дезертьор, но с кауза. А вие?
Стигнах до "с моя си казуса" и вече не ми беше интересно, а като прочетох коментарите, се убедих, че не греша.
Лъжеш аФторке, лъжеш! Никой в Швеция няма да те търпи със спалния ти чувал, а ще те наритат като балкански циганин от там.
"...Моят избор бе да дезертирам, да спя в спалния си чувал ..." Тая история сме я слушали вече.....май от Плевнелиев беше
Ей големи сте серсеми. Иска девойчето да се гордее със себе си а вие му се смеете. Същите сте като шведските бантускоти. Па и я като сите. Моме гордей си се, па нека ти се смеят и шведите и булгарите. Мое ли да готвиш и да переш или само на гола гордост я караш?
Добре де, и аз имам спален чувал и обща култура, имам кауза (сигурно), говоря няколко чужди езика и си обичам родината. Само че, драга Аделина, аз съм тук. Теб титаничния гняв те е накарал да заминеш, мен ме кара да остана. 'Щото и на мен ми е най-лесно да си хвана чувала, езиците и дупето и да замина, ама не го правя. Е така, на пук, на пуст инат. Защото докато ти си живуркаш в "този рай в Скандинавия" и обясняваш какви хора й трябват на България, ние тук сме на улицата. Преди и след работа, да, защото кашкавала е с пари. Не знам от кой ти е източника на новини, но не на всички протестиращи ни плащат от "ония-по-горе". А това гражданство, с което така усилено се хвалиш, можеш със същия успех да си го ползваш за шалте - да ти топли и да ти е меко под спалния чувал. Ти такава "диктатура на гражданствеността" не искаш. Ми, недей бе. Стой си в скандинавсия рай и се радвай на приятното време. Ние каквото искаме, ще си го получим. Или и ти си от онези с призива "Вие оправете държавата, пък ние може и да се върнем в нея". 'Щото, нали, сте такива полезни кадри, без които прогрес няма... Много ми хареса и момента с блокирането на различните мнения в социалните мрежи. Класика. Сметни, ако искаш, отговора ми за точно такова блокиране. Хаштагната диктатура. #zabranilichnotomnenie. На кратко - Ай сиктир, драги зрители, от такива "патриоти".
На мен пък ми прави густо целия форум да гракне срещу мен, когато защитавам пишещи емигранти. Вие като стоите в България, какво мислете че сте направили: нали ви знам как си убивате времето: до обят на кафе и цигари, след обед - ракия, салата и мезе, вечерта, вино или бира, и изобщо купона и мохабета не спира . . . ако някой изрази некакво по-специално мнение, разваля ви се кефа, нали ? Бях достатъчно обобщителен са поставя всаички под един знаменател, до степен да обидя всекого, но знайте че и Българите в чужбина също и те имат право да се обижат понякога. Айде, почвайте ме сега !
Баси, Slater, никой не те е почнал още
Интересно написана статия - поздравления!Разбрах че си смела.Успех. Да се гордееш принципно е нож с две остриета , но с месторождението е същото както да имаш комплекси."Просто човек" е твърде опростена функция на олицетворения живот - този който се измерва чрез това да бъдеш себе си , каквото и да значи това , и както и да изглежда някому. Има една тънка граница м/у опциите "не съм се предал" и "отказвам се" - тя е в мотивацията , средствата и стила на действие , останалото е път и развитие , колкото и обобщено да звучи. Резултат ли ? - ами всеки има някакви истини. Те са история - с л у ч в а т се , с много малки вариации и възможности за промяна , докато поставяме базата за развитие на онези в бъдеще време. В този план няма размах , няма творчество , още по-малко красота и хармония като светоусещане. Тънкият момент са онези - личните , изстрадани истини и моменти , осмислени и правилно разбрани , и без съмнение - проявени , защото не може иначе :00. Те са пълни с ф а н т а з и я и идват о т в ъ т р е. Това е скъпоценната ни свобода , но и голяма отговорност.Пак парадокс.Отново кръг - и все по-обширни граници откъм понятия , та дори лексика - то да бе само това - и все успоредно. (Геометрията е само едно от слабите ми места.))))) Но там някъде - в (не)родените ни мисли е ключето , също вратата , после прозореца , след това - простора и отвъд. Освен посоката - движението е определящо... http://www.youtube.com/watch?v=ZRip9M3qb-Q П.С.: "Войната на таралежите" е добро определение за писането по форуми. А и не само.
Благодаря на всички за коментарите. За мен те потвърдиха някои мои съмнения по отношение дали е възможна изобщо дискусия при ясно изразено различно мнение, но най-вече че народните представилите в този парламент не са избрани случайно и че техни ярки поддръжници, волно или неволно, могат да бъдат лесно разпознати в онлайн пространството. Аз съм свободна да изразявам мнението си публично, толкова колкото всеки останал. Няма по-голям комплимент за един текст от полярните емоции и дискусии, които предизвиква. Уважавам мнението на всеки от вас и ще се радвам да видя тази енергия да се вложи в доста по-градивни занимания, които да доведат до резултат. Иска ми се да прочета и текстове, ясни и категорични, „Аз съм останал”, както и такива какво правя за себе си и страната си, извън „полезните съвети” в работно време към „пишман патриоти” в мрежата. Благодаря и на тези, до момента 90 човека, харесали статията и стотиците прочели я. Осмислянето й е въпрос на възможности, опит, мироглед и способности. За мен бе чест, че сте направили труда си да я прочетете.
Заради това: 30 dedogo6 | 05.07.201301:42 и това: 32 vickpayne | 05.07.201308:50 си заслужава човек да попадне на този сайт.
42 Ben Dover | 05.07.201312:41 Ти па откога така гръмко хейтиш, бе биклик!?
vickpayne , ти си пиши, остави битките на професоналните войници, не омърсявай чистата си нежна душа, моля! На такива като теб трябва да им помогнем да се съхранят .
vickpayne Ей,момче аз съм страшно добър и известен писател.Това,че ти не четеш си е лично твой проблем.Образовай се малко. ___________________________________________________________________ Пишещите в този сайт в последно време направо избиват рибата. Абе в българия не са ли останали нормални хора?! Аз си мислех, че неонормалните са се изнесли със спалните си чували...
Започвам малко да се обърквам. Този vickpayne да не е част от една разконспирирана група, населяваща черепа на някакъв в Австрия.
пффффффффффф, поредният, преял с успехи и благополучие, леден кралиц.