Съпротивата срещу предложението за джамия край Кота Нула (мястото на кулите-близнаци) в Ню Йорк е в апогея си, след като на 3 август авторите на плановете за нея преодоляха и последната общинска пречка.
Комисия към кметството на Ню Йорк след анонимен вот одобри проекта. Досега единствената пречка пред реализацията му бе стара сграда в близост до Кота Нула, която е исторически паметник. Според бившия кандидат за вицепрезидент на републиканците Сара Пейлин построяването на храма е абсолютно недопустимо заради хилядите жертви на терористичния акт, дело на ислямски екстремисти.
Пейлин, сочена за една от възможните президентски кандидатури на републиканците през 2012 г., определи появата на джамията за "пробождане в сърцето" на обикновените американци, преживели трагедията.
Кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг страстно се изказа в полза на проекта. "Нека не забравяме, че сред убитите на 11 септември имаше и мюсюлмани - и че нашите мюсюлмански съседи скърбят с нас като нюйоркчани и американци," заяви Блумбърг в реч същия ден. "Бихме предали нашите американски ценности и бихме дали оръжие в ръцете на враговете си, ако третираме мюсюлманите различно от всички останали."
Предшественикът на Блумбърг не се съгласи. Бившият кмет на Ню Йорк Рудолф Джулиани казва, че проектът, който е предназначен да бъде междурелигиозен обществен център, би бил "светотатство," добавяйки, че "приличните" мюсюлмани не би трябвало да противоречат на неговото мнение.
Други републикански политици, които имат много по-малко общо със събитията от 11 септември - или примерно с Ню Йорк, се присъединиха към общия хор на недоволство, заявявайки, че джамия край Кота Нула би била паметник на терористите.
Плашилото за Запада
Подобна ислямофобия не е изненадваща в епохата след Студената война - епохата на Ал Кайда и "неактивираните разузнавателни клетки". И ислямът, естествено, от доста време е бил плашилото за Запада. От векове по-напредналият и по-силен ислямски свят е тормозил въображението на мръзнещото сред снеговете християнство.
Когато испанците пристигат в Америка, те носят със себе си езика на Реконкистата, отнасяйки се към ацтеките и маите като "маври" и наричайки техните зикурати "джамии." Султанатът на Мароко е първото правителство в света, което признава съществуването на независими Съединени американски щати - през 1778 г. Но американските морски експедиции до Северна Африка - двете варварски войни в началото на XIX век - са тези, които първи възвестяват появата на САЩ на глобалната сцена и кристализират нов американски патриотизъм в страната.
Ранната история на мюсюлманите в САЩ е самотна
Въпреки че има изолирани съобщения за "мавърски" мореплаватели и дори египетско местообитание в далечните колонии, първите значими населени места са на роби от Западна Африка. Билали Мохамед е роден в Гвинея около 1770 г. и умира през 1857 г. в плантация на остров Сапело в Джорджия, оставяйки след себе си документ на арабски под формата на пакет с 13 листа. Той представлява трактат по религиозна юриспруденция, специфична за обществото на мюсюлманска Западна Африка - и е един от най-ранните класически описания от роби.
Абдулрахман Ибрахим ибн Сори, подобно на литературния герой Орооноко в известния едноименен роман на Афра Бен от 1688 г., е принц от кралския двор на Гвинея, преди да бъде отвлечен и отведен в робство в Мисисипи. С разпространението на вестта за начетения величествен "принц на робите" из страната, Ибн Сори печели съюзници и приятели и в крайна сметка е освободен през 1828 г. със заповед на президента Джон Куинси Адамс. Той напуска САЩ и се насочва към бившата робска република Либерия в Африка, но скоро след това умира от треска - и така и не се връща в родните си земи.
Повечето мюсюлмански африкански роби имат доста по-малък късмет - и паметта за разнообразното им културно наследство се губи в поколенията на робство. Черният ислям е възроден през първата половина на XX век като кредо на освобождението и изкуплението.
Nation of Islam, основана през 1933-а, търси начин да отстъпи от униженията от миналото с цялостно отхвърляне на доминиращо бялата християнска нация, която ги заобикаля. В момента уебсайтът на вече силно намалялата група идентифицира черните американци като наследници на "изгубена азиатска нация." За видни активисти като Малкълм Екс ислямът е емблема на различието, на отличието и гордостта в лицето на някогашната несправедливост.
Първите заселници от Османската империя
Извън тези битки, други мюсюлмани са повече от склонни да се опитват да се впишат в обществото. Към края на XIX век, имигрантите от Османската империя започват да се заселват в изолирани региони из САЩ. Някои от първите активни мюсюлмански струпвания в страната се появяват в градове като Сидър Рапидс, Айова (доминиран от ливанци), и Бидърфорд, Мейн (доминиран от албанци).
През 1926 г. полско-говорящи татари откриват една от първите джамии в Бруклин. През втората половина на XX век мнозинството мюсюлмани, емигриращи се в САЩ, са от Южна Азия и арабските държави. Сега има приблизително 7 милиона мюсюлмани, живеещи в САЩ - от милиарди общности и с всякакъв обществен статус. Да се говори за тях с генерализирани обобщения е безсмислено.
Въпреки това от 11 септември насам акцентът пада върху американския ислям и потенциалните екстремисти насред страната. Има злодеи: от шейх Омар Абдел Рахман, слепия египтянин, осъден на доживотен затвор за участието си в атентатите срещу Световния търговски център от 1993 г., до родения в Ню Мексико Ануар ал-Аулаки - ислямистки преподавател, който се смята, че е проповядвал пред част от атентаторите от 11 септември и сега се укрива в Йемен.
Ал Аулаки е първият американски гражданин, оказал се в списъка с посочени за убийство на ЦРУ. Любопитно, но на очи бие фактът, че голям брой американски "бойци на вярата" имат не-мюсюлмански произход - като "американския талибан" Джон Уокър Линд, израсъл в процъфтяващо предградие на Сан Франциско. И Дейвид Хедли, роден във Вашингтон полупакистанец, който преди (според слуховете) да планира терористичните атаки в Бомбай през ноември 2008 г. е бил собственик на бар в Филаделфия.
Съгласуваните мерки от Министерството на вътрешната сигурност на САЩ изглежда включват обичайните заподозрени в тероризъм - като арестуваните 14 американски жители тази седмица, за които се твърди, че са свързани с бунтовната група "Ал Шабаб" в Сомалия. Но много мюсюлмански общности са под обсада, изправени пред артилерийския огън на медийното внимание и ксенофобски рев.
В този контекст фигури като имам Фейсал Абдул Рауф - арабско-американският църковен деятел, стоящ зад проекта за джамията край Кота Нула - изпъкват. Опитен и с умерен политически възгледи, градил кариера, проповядвайки съвместимостта на ислямските и американските ценности, Рауф е обявен за опасен радикал от противниците на джамията.
Малцина от тях се трогват от името на предложената от Рауф сграда: Cordoba House - на името на града в Андалусия, Испания, където мюсюлмани, евреи и християни някога са съществували в продължение на векове, в изключителен разцвет на култура и науки. В тези времена богатството и разнообразието на мюсюлманския живот - в САЩ и другаде, изглеждат твърде далеч от повечето американци.
