Кроткият идиот Мунчо е герой на Иван Вазов. И като такъв е безсмъртен.
Ката ден кажи-речи Мунчо дохажда при мене, но не от страниците на "Под игото", а от телевизора или от Интернет. Върти "широко изпулени очи, дето се изражава тъп страх" и реве: "Жа ма бий!"
Но, не, не Руссиян. Този път Брюксел щял да го бие.
Човекодни минават да го опровергавам и да доказвам, че не, никой няма да бие Мунча.
Това ми станало отделен жанр, който наричам "демунизация".
Ето последния пример.
България е обзета от трескава възбуда, защото Европейската комисия щяла да докладва извънредно и устно за нея на предстоящия на 18 юли в Брюксел Съвет на министрите по правосъдие и вътрешни работи.
Нищо подобно, казва Комисията. Единственото вярно в тази депеша е, че ще има нещо устно. Но то няма да е извъредно - Комисията го прави всеки шест месеца. Няма и да е пред Съвета, т.е. пред министрите, а пред негова работна група, на по-ниско ниво.
Предпоследното "жа ма бий" беше на 30 юни и принадлежи на икономо-енергийния министър Драгомир Стойнев. Глобите от 9 000 евро на ден (не знам как ги е сметнал) са ей там, зад ъгъла и ЕС почва да ни ги налага от юли, защото не сме отделили преноса от производството в енергетиката, както го изисква европейското законодателство.
Нищо подобно, каза на 1 юли Комисията. Вие това наистина не сте го направили, но за него няма дори процедура за нарушение, камо ли глоби, които са неин последен етап, до който се стига след месеци, а понякога - след години. Глоба заплашва България за съвсем друго нещо, но пък него министърът не го и споменал, а и Съдът на ЕС не се е произнесъл, за да знаем ще я има ли и колко голяма ще е.
Миналия септември - пак паника. Европа щяла да забрани ориенталски тютюн. Слухът тръгва от някаква браншова среща в Скопие. Стига до пресцентъра на Министерството на земеделието. Там го подемат ентусизирано. Министърът (тогава Мирослав Найденов) дава пресконференция. Как ще защити националния интерес в лицето на ориенталския тютюн. И как ще отиде при страшния Брюксел да се пребори за това.
На другата сутрин Брюксел чете шокиран прегледа на печата от България. Това министър ли го е казал? Ами защо не ни се обади преди това? Да му кажем че проектът за изменение на тютюневата директива засяга само химическите добавки, но не и ориенталския тютюн. Никой няма да го забранява.
Знам, че като чуят за ЕС, нормалните хора или изключват телевизора, или затварят вестника. Но дайте си труд и вижте с какво главно присъства Европа в българските новини. Само прочетете заглавията. Тя или ни "погва", или ни "заплашва", или ни "глобява", или ни подлага на "наказателна процедура" (няма такъв термин, казва се "процедура за нарушение").
Току ни плашат с Брюксел, както плашат децата с Торбалан. Няма да се изненадам, ако чуя някоя баба да се кара на внучето си: "Да слушаш, че ще те дам на Барозу!" Ако ме питате, по върховете на ЕС има по-страшни персонажи, които стават за плашене на внучета.
Във вестника, където работя, имаше едно време рубрика "Говори Брюксел". И аз съм писал "Брюксел ни погва". И като се сетя само, като ни "погне" как се "затичват" управляващите...Смех.
Но за публиката Брюксел се рисува като тотем - страшно, грозно, далечно и безсърдечно божество, пред което трябва да се просваме възнак и да му танцуваме с изрисувани лица и окичени с пера.
С него могат да говорят само избрани. Само привилегировани шамани могат да тълкуват тайнствените му слова - като например congratulations.
Ако то ни обърне внимание, или реши да ни разглежда, у дома настава паника. Всички скачат и сочат с пръст другия: "Той е виновен!"
Брюксел има две ръце. С едната дава. С другата взема. На добрите дава фондове. А на лошите праща "наказателните процедури". Затваря им казаните за ракия. Инкриминира им шкембе чорбата. Изправя им кривите краставици и банани.
Ако Брюксел не ти дава пари, не си мъж.
Защо българите, тези пълноправни членове, се отнасят полурелигиозно, полусуеверно към това, в което членуват? Ние ли сме селските идиоти на Европа?
Струва ми се, че хората, които днес протестират, им ме писнало да ги третират като дивашко племе. Протестират българите, които биха се чувствали у дома в Европа, но не се чувстват у дома в България. Те си искат страната обратно от мунчовците. Такава, каквато я искал да я види Вазов.
