Китайската икономика бележи растеж с такива смайващи нива през последните 30 години, че дори икономистите я наричат "чудо". БВП средногодишно е нараствал с около 10% от 1979 насам, на практика удвоявайки се на всеки осем години.
Китай сега има втората по големина икономика в света и може да измести САЩ от водещата позиция в следващото десетилетие. И все пак съмнения надвисват над всички тези шеметни цифри - без значение дали са от миналото, настоящето или бъдещето - защото те произлизат от слабоизвестно поделение на китайското правителство, наречено Национално бюро по статистика, чиито вътрешни механизми и структури остават вбесяващо тайнствени.
Властите не изгарят от желание да дават на външни хора да надничат какво става там - а има намеци, че там се прилагат не твърде коректни практики
Настоящият китайски премиер Ли Кецян признава в една грама, публично разкрита от WikiLeaks, че данните за БВП са "изкуствени". Националното бюро по статистика редовно е порицавало местни функционери за фалшифицирането на статистики от провинции с целта да получат повишение.
Това може би донякъде обяснява как Китай е постигнал математически невъзможното - всеки район да има по-голям растеж от страната като цяло. Освен това "твърде много неща се променят твърде бързо," казва Карстен Холц, икономист в Хонконгския университет за наука и технологии.
Холц дава за пример процъфтяващия сектор на услугите, включващ какво ли не - от бръснарници, през сервизи за компютри, до небанкови финансови институции - който добавя стойност по начини, които е много по-трудно да бъдат отчетени.
Преуморените статистици в китайското Национално бюро по статистика, свикнали със съветските показатели от рода на трактори и бетон, се затрудняват да проследяват промените в този гъвкав, бързо разрастващ се пазар, като разпространяват доклади, които по думите на Холц, са "съчетание от класическа статистика и приблизителни догадки."
За неудоволствие на чуждестранните инвеститори в Китай, те рядко могат да разграничат базираните на факти оценки от догадките
Това създава възможности за частна компания с офис в Ню Йорк, наречена China Beige Book, която запълва празнотата в оценката на правдоподобността на тези статистики със собствени данни.
Всяко тримесечие тя публикува около 70-странична "Бежова книга" - доклад, обобщаващ техните онлайн и лични анкети на над 2000 компании и банки в основната територия на Китай.
Китайската "Бежова книга" е базирана на преди съществувал американски еквивалент, без много шум подготвен от провеждащите национални преброявания и публикуван със също толкова малко шум от Федералния резерв на САЩ.
China Beige Book смятат, че клиентите им могат да надникнат под полунадеждните национални статистики на Пекин - и отвъд напълно ненадеждните регионални данни, до фундамент от показатели, важни за тях. "Официалните данни не са достатъчни," казва изпълнителният директор на компанията Лийланд Милър.
"Нужни са данни по-отвътре, за да се погледне под повърхността." Фирмата продава доклада си на мениджъри на хедж фондове, директори на мултинационални компании и всички, които разполагат с десетки милиони долари, въртящи се в китайската икономика.
Виртуозите на проучванията в най-горещите световни региони
Екипът на Милър има едно голямо предимство пред огромната бюрокрация в бюрото по статистика на Пекин: възможността да получи искрени отговори от китайските бизнесмени. За ръководство на тези си действия те са наели Крейг Чарни, професионален "кризисен анкетьор", чиято фирма е провеждала проучвания в някои от най-трудните условия за анкетиране в света: Йемен, Иран, апартейдовата Южна Африка и още около 40 други икономики - от "изгряващи" такива, до "цели държави в пламъци."
И навсякъде той отбелязва, че иначе дълго принудените да мълчат представители на населението, след като се почувстват по-удобно, имат изненадващо голямо желание да говорят.
Така че, когато той и Милър стартират първите си проучвания сред китайските бизнесмени, събирайки ги в шанхайска конферентна зала и наблюдавайки ги зад едностранно пропускливо огледало, докато те открито говорят за недостига на работна ръка, стачките на работниците и банките, които отказват да отпускат заеми, Чарни не е изненадан от тяхната искреност.
Анкетите са преминали гладко, "като дишане," коментира той, но Милър с усилие сдържа въодушевлението си от статистическите данни. "Смятаме, че сме обхванали цялата икономика," казва той.
Той дава за пример официалната безработица в Китай - страхотна, необезпокояваща цифра около 4%. За съжаление обаче в нея не са включени мигриращите и провинциалните работници. Милър сравнява тези данни с "посещение в Гринуич, Кънектикът и проучване сред белите мъже на възраст между 36 и 40 години."
Китайската "Бежова книга" от друга страна показва трудов пазар, пълен с пикове и спадове. Компаниите в някои провинции твърдят, че има огромен недостиг на работна ръка, в някои сектори пък част от работниците искат по-високо заплащане.
Карта на стачките показва лента на вълнения в южните и централни производствени региони, която се успокоява в миньорските области на запад. Тя показва нещо, което според Милър е обща тема на доклада:
"Китай всъщност е цял куп различни разновидности на Китай"
Дори и този поглед отвътре в сенчестата икономика на Китай да не успее да впечатли глобалната бизнесобщност, има една тенденция, работеща в полза на проекта: големи пропуски в официалните данни.
През декември, когато китайската икономика е била стабилна с ръст около 8% на БВП (по официални данни) и според докладите на китайското бюро по статистика кредитите са били лесни и масово достъпни, Милър споделя, че екипът му е регистрирал "огромни червени светофари".
Бизнесмените в проучванията му са заявили, че се затрудняват да си осигуряват заеми. Лихвите, реално плащани от фирми, данни за които са били събрани от банки и небанкови финансови институции, са продължавали да се покачват. Компанията е публикувала предупреждение за този факт в доклада си за първото тримесечие.
В следващото тримесечие, като по график, непредвиден от мнозина кредитен срив предизвиква рязък спад на цените на ценните книжа, забавяйки икономиката на Китай и завладявайки челните страници на световните медии.
Не всички все пак са убедени в надеждността на данните на China Beige Book. Холц е резервиран към идеята, че частна фирма може да бъде по-ефективна от огромните статистически анализи на китайското правителство, но все пак заключава, че "си заслужава да се опита".
Успехът на "Бежовата книга" донякъде зависи от гарантирането всеки път, че данните му отразяват по-добре реалността от официалните статистики.
Нищо чудно този тип услуги да се разпространят и към други страни с не особено надеждни статистически данни за икономиката. "Само бихме се радвали, ако има още бежови книги за в бъдеще," коментира Чарни.
Ако това наистина се случи, вероятно инвеститорите по цял свят скоро ще изтъкват бежовия цвят като най-добрия начин да не остават на червено.
