Над 60% от безработните у нас са без работа от повече от една година. Данните са от току-що приключилото национално представително проучване на ББСС "Галъп интернешънъл", проведено по поръчка на вестник "Класа".
Макар вече да се чуват сигнали за началото на края на икономическата криза, нейното отражение върху безработицата и пазара на труда продължава да се усеща.
Днес около 15% от всички пълнолетни българи или 18% от българите в трудово активна възраст (18-65 години) са безработни. Данните по показателя са относително стабилни от началото на годината.
Традиционно делът на безработните е значително по-висок сред българите с основно и по-ниско образование, ромите и българите от турски произход.
Най-ниско ниво на безработица регистрираме сред модерните хора (които говорят чужди езици, ползват интернет и пътуват - 3%), сред висшистите (6%) и сред жителите на столицата (7%).
Въпреки че демографският профил на най-застрашените от изпадане в безработица да не се е променил значително като резултат от кризата, регистрираме промяна по отношение на същността на безработицата - а именно в нейната продължителност.
Делът на дълготрайно безработните (без работа от повече от една година) е най-високият, измерен в последните четири години - 61%. Повече дълготрайно безработни откриваме сред жените, жителите на малките и областните градове, българите с основно и по-ниско образование.
Въпреки дългото пребиваване без работа, мнозинството от безработните българи не са се отказали да търсят работа - 74% заявяват, че търсят/ще търсят работа в следващите 1-2 месеца. Едва 13% са се примирили и заявяват, че нямат намерение да си търсят ново работно място в близко бъдеще.
За съжаление желанието и усилията невинаги гарантират скорошен успех и безработните българи са напълно наясно с това. Макар мнозинството от хората да възнамеряват да търсят работа усилено, сред над 60% от тях преобладава по-скоро песимистичната нагласа, че няма да успеят да намерят работно място в близко бъдеще - следващите 2-3 месеца.
Само един от десет българи без работа се надява бързо да успее да намери своето място на пазара на труда. Сред по-уверените в успеха си са мъжете, най-младите българи (18-25 години) и столичаните.
Изследването е проведено през първите десет дни на август, национално представително е и обхваща 1011 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на "Галъп интернешънъл" в България от 1992 г.
Данни на НСИ показват, че над половината от народа в трудоспособна възраст не работи. Според тях през второто тримесечие на годината заетите са намалели с 4.5% на годишна база до 2.93 млн. души, което прави 45.3 на сто от хората на възраст над 15 години.
Ако се сметне спрямо общото население на България, което е 7 364 570 души, излиза, че едва 40% работят. Намалението на заетостта е по-голямо при мъжете - с 5.7% до 1.53 млн. души, а при жените спадът е с 3.1% до 1.4 млн.
