Сещате ли се какво има на корицата на българското издание на „Одисей" на Джеймс Джойс? Мястото е центърът на Париж, времето е 1914-194*, а обектът е полу-книжарница, полу-библиотека и средище на прочутите писатели на това време. Това е, което обединява Хемингуей, Джеймс Джойс, Езра Паунд, Гертруд Щайн и много други - „Шекспир и Сие" ("Shakespear and Co.") на Силвия Бийч.
Вижте вдъхновяващата история на една литературна Мека!
Силвия Бийч е и единственият човек в бизнеса с книги през 20-те години на ХХ век, който не отхвърля ръкописа на „Одисей", въпреки нападките за непристоен език и заплахите от страна на цензурата. Каква е историята - въпреки че части от „Одисей" вече са излизали в списания като лондонския „Егоист" и американския „Литъл Ревю", издателите отказват упорито да публикуват подобна скандална книга. Тогава Джойс се обръща към добрата си приятелка и съдържателка на парижката книжарница „Шекспир и Сие" с молба да му помогне в издаването на книгата.
В писателските среди отдавна, Силвия Бийч веднага вижда потенциала на „Одисей" и започва неговото лансиране сред редовни клиенти на книжарницата си - изпраща им по от 4 до 100 страници с условието да поръчат специален екземпляр на цена от 150 франка. Заявките се оказват повече от очакваното и на 2 февруари 1922 „Одисей" излиза в тираж хиляда броя, като само осем месеца по-късно са отпечатани още две хиляди.
Съдбата на тези две хиляди, предназначени за Англия и САЩ, е жестока - и двете партиди са задържани на митниците, а делът за САЩ е и изгорен.
В Париж обаче няма такива проблеми и през 1924 и 1926 „Шескпир и Сие" прави още две допечатки. Междувременно забраната за разпространение на романа в САЩ и Англия важи с пълна сила заради обвинения в порнографско и сквернословно съдържание. Официално „Одисей" се появява в двете страни съответно чак през 1934 и 1936.
Така благодарение на Силвия Бийч „Одисей", едно от най-големите постижения на модерната литература, успява да види бял свят. „Шекспир и Сие" обаче има и други големи заслуги - в книжарницата са се срещали и са общували писатели като Ърнест Хемингуей, Езра Паунд (който взема под творческото си крило младия Хемингуей), феминистката Гертруд Щайн, Вирджиния Улф. Същинско ядро на западноевропейската литература!
Още по-любопитна е и историята около затварянето на книжарницата. По време на Втората Световна война Силвия Бийч, както много парижани, отказва да бяга и остава в града си. След навлизането на немските войски в Париж един нацистки офицер посещава „Шекспир и Сие" и пожелава да купи „Бдение над Финеган" на Джойс. Бийч обаче отказва с мотива, че това е последният екземпляр в книжарницата, който е неин личен и не е за продан. (В действителност в наличност има цели пет!) Офицерът обаче е категоричен в искането си и заявява, че е твърде голям фен на Джойс, за да се примири, и скоро ще се върне в книжарницата, за да си вземе „Бдение над Финеган" - със или без нейното съгласие.
Хладнокръвно и спокойно Силвия Бийч взема решението, което формално слага и края на „Шекспир и Сие" - за часове се уговаря със собственика на апартамент в сградата на книжарницата, наема го и томче по томче прехвърля в него повече от 5-те хиляди екземпляра в наличност. Представете си изненадата на нациста, който се върнал и заварил просто едно празно помещение!
Силвия Бийч така и не отваря отново книжарницата. Днес в Париж съществува друг „Шекспир и Сие", който обаче е заел единствено името и дори не се намира на оригиналното място.
