На фона на общото състояние на социалистическите и социалдемократическите партии в Европа надеждите им да овладеят управлението на ЕС догодина изглеждат твърде амбициозни.
Изборите за евродепутати са в края на май 2014 г., а наесен новата Европейска комисия и новият й председател трябва да поемат кормилото на общността. Отсега е ясно, че европейските социалисти ще номинират германецът и председател на Европарламента Мартин Шулц за мястото, заето в момента от португалеца и консерватор Жозе Мануел Барозу, чийто втори мандат изтича догодина. В момента Партията на европейските социалисти (ПЕС) има втората по влияние и численост фракция в Европейския парламент.
Социалистическите и социалдемократическите партии, които оформиха защитния европейски социален модел и управляваха по-голямата част от континента преди едно десетилетие, са сред главните политически жертви на финансовата и икономическа криза от 2008 г.
Това обаче може да е нещо повече от цикличен спад и да се окаже дългосрочен срив, защото левицата е изгубила голяма част от политическия си наратив.
Мнозина млади гласоподаватели от работническите среди са разгневени от масовата безработица и бюджетните съкращения и дезертират към партии на протеста от антикапиталистическата крайна левица или евроскептичната антиимигрантска крайна десница и политическият пейзаж се раздробява, сочат проучванията на избирателните нагласи.
Други се доверяват повече на умерени консерватори като германската канцлерка Ангела Меркел, отколкото на левицата за управлението на икономиката в тежки времена. А някои просто са престанали да гласуват поради разочарование.
Най-тревожното за движението, зародило се през 19-и век в синдикалната борба
за по-добри условия на труд и по-висок жизнен стандарт, е, че в развитите икономики е загубена голяма част от вярата в колективния социален прогрес.
По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие неравенството на доходите е нараснало в индустриализираните западни страни, откакто избухна кризата и е задълбочило социалните пропасти, които левицата се стреми да затвори.
"В наши дни социалдемокрацията на практика се изразява в защита на статуквото и избягване на най-лошото", казва Олаф Краме, директор на мозъчния тръст за прогресивна левоцентристка политика Полиси нетуърк.
Опозиционната Германската социалдемократическа партия (ГСДП) неотдавна отбеляза втория си най-слаб изборен резултат от Втората Световна война насам. Сега тя е изправена пред тежък избор - дали да влезе в широка коалиция с Меркел при неравнопоставени условия, да остане извън управлението, при което Меркел евентуално да се съюзи с естествения партньор на ГСДП - Зелените, или да бъде наказана от избирателите на нови избори.
Социалистите или социалдемократите все още са на власт в 13 от 28-те страни
от ЕС и са в управляващата коалиция в други пет, но те често са принудени да вземат непопулярни политически решения, от които страдат интересите на собствения им електорат.
"Това е изключително труден баланс. Направихме някои реформи, които се възприемат като много тежки, но бяха необходими", каза датската министър-председателка социалдемократ Хеле Торнинг-Шмит.
"Мисля, че сме намерили точната формула, не да сме популярни, защото всъщност още не сме достигнали това, а да правим каквото е правилно за страната", посочи тя.
Австрийските социалисти загубиха позиции миналия месец, макар и да остават най-голямата партия в страната. Левоцентристката италианска Демократическа партия, която сега води нестабилна коалиция между леви и десни партии, изгуби гласове в полза на протестното "Движение 5 звезди" на изборите през февруари и е раздирана от вътрешни спорове.
В Гърция, Ирландия и Испания левоцентристките партии плащат висока изборна цена
за подкрепата си за съкращенията на държавните заплати и пенсиите, направени по настояване на международните кредитори.
Във Великобритания все още цари недоверие към опозиционната Лейбъристка партия, защото тя бе на власт по време на дерегулирания финансов пазар, който завърши с краха от 2008 г., унищожавайки репутацията за икономическа компетентност, която бяха изградили Тони Блеър и Гордън Браун.
Във Франция, една от малкото страни с абсолютно парламентарно мнозинство на левоцентристите, президентът социалист Франсоа Оланд се ползва с малка подкрепа, тъй като правителството му се щура между старата политика на облагане и харчене и половинчатите социални и трудови реформи, като по този начин не задоволява никого.
Членската маса и финансирането на основните партии спадат в много страни, а левоцентристите в твърде малко случаи ползват умело новите вектори на политическа дейност чрез социалните медии и инициативи от обикновени избиратели.
Някои от левоцентристките грижи може да са временни.
Когато избирателите се уморят от политиката на бюджетни икономии
на десноцентристките правителства, а скандалите и дългото задържане на власт вземат своето, махалото може да се люшне обратно към главните опозиционни партии.
Левоцентристите обаче вече не могат да предложат кой знае какви перспективи за по-розово бъдеще чрез държавна намеса.
Има по-малко плодове от икономическия растеж за преразпределяне, глобализацията продължава да оказва натиск за намаляване на заплатите и влошаване на трудовите условия в развитите страни, а демографията на застаряващите общества с намаляваща работна ръка все повече затруднява осигуряването на социални помощи и пенсии.
Проблемите на левицата се усложняват от това, че някои консервативни лидери като Меркел и шведският премиер Фредрик Рейнфелд успешно заемат центристката територия.
"Меркел премахна всякаква политическа поляризация, като заимства социалдемократическата стратегия на Третия път. Подобно на Тони Блеър и Герхард Шрьодер през 90-те и 2000-те години, тя възприе най-популярните политики на опонентите си, поне на думи", каза редакторът на електронното тримесечно издание "Соушъл Юръп джърнал" Хенинг Майер.
Меркел прие постепенния отказ от ядрена енергия, увеличи държавните разходи за детски и семейни помощи и предложи смекчен вариант за минимално заплащане, за да неутрализира левоцентристите.
Залитането наляво не помогна на ГСДП да си върне кой знае колко гласове,
тъй като избирателите й все още са ядосани от мъчителните реформи през последното десетилетие, които орязаха помощите за безработица и повишиха пенсионната възраст, макар че сега се смята, че това е помогнало за възстановяването на германската конкурентноспособност.
Дилемата, пред която е изправена европейската левица по отношение на управленската политика, е как да предложи правдоподобна и модерна визия за социална справедливост.
Реформатори като Олаф Краме от Полиси нетуърк изтъкват, че единственото спасение е да се наблегне на "преразпределението" чрез инвестиране в детските помощи, образованието и професионалното обучение, вместо да се запазва раздаването на социални помощи на общо основание.
"Защитаването на придобити права може да е легитимно, но вече не ви прави партия, която да привлича избиратели от всякакви групи. Ако искате отново да сте голяма партия на широка основа, трябва да съчетаете реформите и социалната защита", каза Краме.
Това оставя на левоцентристите неудобни избори
Поддръжниците им обикновено са държавни служители и членуващи в синдикати индустриални работници със силна защита на работното място и сигурни пенсии, които се боят от приватизацията и се съпротивляват на облекчаването на правилата за назначаване и уволняване и на повишаването на пенсионната възраст.
В някои северноевропейски страни като Дания социалдемократическите партии са заложили съдбата си на приемането на отворена глобализирана икономика и по-избирателна социална защита.
"Опитваме се да направим четири неща едновременно", обясни министър-председателката Хеле Торнинг-Шмит.
"Фискални ограничения - наречете ги бюджетни икономии - а от друга страна, мерки за насърчаване на икономическия растеж. След това социални помощи за най-нуждаещите се и преструктуриране на модела ни на социални помощи", каза тя.
Холандската Партия на труда неотдавна на свой ред пое риска да си навлече гнева на гласоподавателите, като реши да се пренасочи трайно от щедра социална държава на "общество с участие", в което хората повече да се грижат сами за себе си, както се подчерта в речта на краля пред парламента миналия месец.
Неприятният опит на ГСДП да претърпява изборни загуби заради реформите на Шрьодер може би обяснява защото френският президент социалист Оланд и лидерът на британските лейбъристи Ед Милибанд възприемат по-традиционно лява платформа въпреки общоприетото правило, че изборите се печелят в центъра.
