Лятното висене на плажа с всякакви четива ме срещна отново с т.нар. „женска" преса. След десетина прехвърлени списания и вестници останах, меко казано, озадачена. Когато затворих последната лъскава корица с разголена женка и полуотворена уста, си зададох един прост въпрос: Ако трябва да се опиша като жена според подредбата, настроението и темите в българската преса за нея, как бих изглеждала?
Ето какво се получи.
Според женската журналистика българката на първо място е рафинирана клюкарка.
От кориците на което и да е списание или клето вестниче с дамски претенции висят отправки, в които винаги става дума за интимния, пардон, душевен свят на някой известен с известността си. Заедно ли са Валери и Николета, Гришо и Маша, Алекс и Иван, Дони и Нети, Куку и Пипи, Пижо и Пенда... С кого спи еди кой си (особено когато си изненадан, че той изобщо все още спи с някого в тоя живот), каква му е диетата, къде живее, как си е подредил къщата или къде почива, също са основни заглавия от първа корица.
Колкото по-стара, по-затихнала и по-чест гост в телевизионни формати с ниска репутация е звездата, толкова по-подходяща е. Малките клюкарски материали, за да не бият по достойнството на женската половина от човечеството, която по принцип се засяга на чест, винаги са облечени в лежерна приложна психология - журналистката пита за „нещата от живота", прави заключения с общочовешки характер и изобщо припява рефрена „и те са хора като нас, и те грешат".
Като прочетеш едно-две дамски списания, научаваш общо взето кой на кого и с какво е изневерил, къде и от кого си купува мебелите и колите, как се отнася към майчинството и свободната любов, какво чете или слуша в момента (за да е рафинирано все пак) и какво е ял, че е свалил 20 килограма за един месец.
Тук е време да кажа, че според българската преса българката, освен клюкарка, е и изключително повърхностна. Да не кажа направо тъпа.
Защото явно редакцията мисли, че читателката не може да се ориентира, че повече от половината материали са всъщност дегизирани реклами. В клюкарски текст, облечен в журналистическия жанр „интервю" или „портрет", се споменават леко разни марки, места, терапии и практики, чиято цел е трайно да се заселят в някоя мозъчна гънка на жената-читател и да не мръднат оттам, докато рефлексът не я отведе право до тях.
Звездата Нам-коя-си от еди-кой-си Брадър доволно споделя с аудиторията, че е влязла в дънките си (следва споменаване на марката), след като се доверила на доктор (име на доктора) в клиниката (име на клиниката), където й подготвили хранителен режим (дават се имена на ядки, добавки, брандове чайове и т.н.) и инструкторът (име) от клуб (име) направо я превърнал в нов човек.
Поместват се и разни международни практики, за да се придаде достоверност, а в секция Практически съвети директно се поместват координатите на тези, които са си платили да бъдат препоръчани. След това на дясна страница, тъй като е изчислено, че там първо попада погледът на читателя, когато разгръща, се публикува и самата рекламна визия на нещото, което вече няколко пъти е намекнато, че и натвърдено в текста преди това.
Ако прегледате набързо две-три списания, веднага ще установите, че според редакторите им жените у нас имат твърде слаба сексуална култура.
Не им е неудобно да обясняват на аудитория между 30 и 45 години как точно се прави фелацио, за кого е удобна задната прашка и къде, да й се не види, е G-точката. Темите се въртят по един и същи начин от години - и преди десетилетие, когато бях редактор в подобен женски редакционен екип, превеждахме избирателно статии, в които се говореше за неща, отдавна ясни и на тинейджърките.
Сексът за българката, представен на страниците на „женската" преса, е по-скоро някакъв сбор от мурафети, с които да държи мъжете във вечна почуда и тръпка, отколкото начин двама души да се забавляват заедно.
След нахлуването на псевдосексоложката с конска фамилия в тихия български сексуален хоризонт, по страниците на списанията и вестниците с дамска тематика се заговори за хетери, пантери, диви, самодиви, магьосници и богини в леглото. Мъжът там е свещен обект с ниска интелигентност, на когото трябва да му се прилагат хитрини и техники, за да се задържи у дома и никога да не ни напусне - нас, принципно несамодостатъчните си жени.
Но в лъскавите страници винаги трябва да има и по един мъж за мечтаене
Повярвайте ми, на редакторите им е много трудно да го намеря, когато се налага да е българин, защото тия с чисто минало, достойна кариера, здрави връзки и визия извън стилистиката „бодибилдър с търбух и бицепси баници" се броят на пръстите на едната ръка.
А като прочетете умните им мисли, изказани пред журналистка с разтреперани от преклонение колене, разбирате, че според тях на българската жена направо й трепка под лъжичката да е ревнувана до кръв, да върти по три манджи на ден, да гледа деца като английска гувернантка, да чисти като немска хигиенистка и да се отдава с подковано сексуално образование в миговете, в които на съвършения мъж му е подскочило либидото.
Българската дамска преса няма нищо против този образ, тъкмо напротив - поддържа го.
Когато прекарате един час с женски издания, ще останете с усещането, че българката по никакъв начин не се интересува от политика, икономика и наука. Спортните теми са част от периметъра й на интереси, ако са свързани с добра фигура или здравословен начин на живот.
По същия начин е и с науката - изданията не смятат за необходимо да я занимават с космос, физика, генетика, химия, техника или история, освен ако не говорим за астрология, козметични терапии, пикантни биографии на модни дизайнери и артисти, забавна психология с елементи на коучинг, езотерика и чисти магии.
Що се отнася до политиката, да забравим за всякакви геополитически и аналитични теми. Да завием рязко към конспиративните теории - и то само ако са пресъздадени в домашни интервюта с политички в костюми, челно сблъсквали се със световните проблеми.
Те задължително разказват за тях с откровението на близки приятелки и с простотата, с която обясняват как съвсем като обикновените гражданки варят лютеница и садят магданоз на балконите си.
В женско издание няма да ви предложат още социални анализи, защото те са прекалено сложни за ограничения мозък на читателката - всичко, що се отнася до обществото и неговите недъзи, ще е пресъздадено в сълзливи истории със снимки, в които отново жени-героини имат деца геройчета и геройски се справят с негероичната действителност.
След прегледа на „женската" преса, която се опита да ме убеди, че щом съм българка, съм глуповата женка с претенции за перфектен мъж, къща мечта, семейство бижу, сексуално майсторство и астро-магьосническо-психологически ищах, реших набързо да се огледам и в телевизонния си образ.
Нещата и там са същите - домакини на шоу програми обсъждат де-що може с приятелки квачки, бистрят теми от консервиране на зеленчук и лекуване на подагра с отвара от нахут. В най-интелигентния вариант интелектуалки с вид на портиерки в студентски общежития или възстарички хипарки говорят провлачено с чуждици за иначе ужасно интересни неща, които завидно добре превръщат в мега скука.
Истината е, че от години, ако изобщо реша да прекарам някой и друг час със списание, предпочитам да си купя мъжко такова.
Там поне лигавщините и вайканията ги няма, драматизмът е повече ироничен, а темите са свързани с истински интересни факти от науката, културата, политиката, историята и света като цяло.
Така че, ако трябва да се идентифицирам като жена според критериите на българските „лайфстайл" медии, аз съм по-скоро мъж, който има афинитет към модата, дизайна и кулинарията, не се притеснява да говори за секс, деца и връзки, може да живее сам, бори се за кариерата си и определено има женска визия... Така погледнато, аз всъщност съм просто интелигентен гей.
Много по-добре от куха лейка.
