Жълти плочки тип павета - не толкова здрави като пред парламента, но пък покрити с плътен слой мръсотия. По това ходиш, след като излезеш от лъскавата метростанция "Централна ЖП гара". Подлезът е част от огромния комплекс, построен през 1974 г. От тогава много влакове са минали през Централна гара, но пък не е правен нито един цялостен ремонт.
Сега се стяга такъв - ще е дълъг поне 2 години и ще струва (минимум) 20 милиона евро. Шестима го искат. За преобразяването на гарата се конкурират: "Главболгарстрой", "Доуш", "СК-13", "Балканстрой", "Трейс" и "Щрабаг". Не е ясно чии връзки са по-дълбоки, но победителят ще има да се бори и с резултатите от последния опит за частично освежаване.
На Софиянски гащите
Мърляво-жълтите павета са може би най-чистото нещо в подлеза на гарата. Построените преди няколко години десетки магазинчета пустеят. Работят най-много 20% - невзрачни бутици за турски и китайски дрехи, продавачници на баничка - или ракия...
Всеки търговски обект си има хубава витрина и даже санитарен възел. Усеща се обаче, че тъмните ъгли изпълняват функция на обществено WC. Носи се особена жепейска миризма на смазочни масла и урина. По-добре, че асансьорите не работят - вътре би било сюрреализъм.
На гараджийските павета в жълто към 12:30 по обед напред назад обикалят проститутки. Всичките са мургави, повечето на средна възраст, тук са най-евтините. "5, 14, 36, 44..." Гласът от бингото.
Трафикът в подлеза е под този на средно натоварен софийски булевард. Край пресушения фонтан се разминават забързани, със стегната крачка, слушалки в ушите и китайски куфари на колелца и хора с бавна стъпка, намачкани обувки и малко багаж.
И една прокъсана шатра е захлупила целия този екстериор. И името й е с вкус на гара - "Гащите на Софиянски", (по името на кмета, в чийто мандат е бил последният ремонт на подлеза) се появиха през 2003 г.
С годините тази псевдоархитектура се нареди сред най-опасните обекти в столицата (докато четете това, вероятно се опитват да ги махнат). Гащите са скъсани от едната страна и е въпрос на време цялата конструкция да се стовари върху празните търговски площи.
Ром на около 50 ме заговаря крайно услужливо: "Нещо да помогнем? Информация за автобус да ви трябва?" Друг се опитва да пробута видимо тъпи ножове и фалшиви парфюми на една жена.
Фасадата пред Централна гара е като с жълт гирлянд - таксита, които возят на максимално позволени и непозволени цени. Таксиметърджиите са особено вежливи, когато мернат някой от провинцията, на когото му личи, че не е идвал в столицата от края на миналия век.
Наредените отпред маршрутки са все от линията, която води до Студентски град. За студенти и пенсионери билетите са на половин цена. Затова и в чакалнята други хора почти няма. Из мърлявата огромна зала, над "препариран" стар локомотив с вагон, спокойно си прелитат гълъби. А новото табло макар и електронно, е малко и хич не се вижда - особено ако си в третата възраст.
И след края на света
Подлез номер 2 - този под коловозите на гарата, изглежда като второ издание на Оказиона от жк Дружба. Тук бутиците предлагат още по-нелепи дрехи, магазините - някакви колбаси, а дрънкулките са още по-китайски. Изхабени от първи смени и евтини цигари хора пият по нещо топло в кафенета, които никога не са виждали светлината на деня.
На пероните цигарата сближава всички (вътре не се пуши). Циганки, засукани студентки, възрастни мъже споделят огънчето пред подвижната стена за графити. Отгоре на перона - остатъци от табели, ъгловати, като всичко, направено през 74-а. От много години не работят.
Под влака е приятно зелено. По коловозите на Централна гара вероятно има повече трева, отколкото на "Герена". А върху релсите пуфти един локомотив "Шкода".
Представям си как след 2 години табелите ще са нови, пероните - излъскани, а в очуканите влакове, хвърляйки фаса преди това, ще се качват бавно все по-стари и все по-мургави хора.
