Ако управляващите намират утеха в стихването на протестите, ще трябва да ги разочароваме. Радостта им е доста прибързана. Защото 6-месечната улична съпротива, предизвикана от катапултирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, не е бунт на инат, а първо действие от сблъсъка на два свята.
Уж говорят един език, но те не се чуват, не се разбират и не се искат. Не, не става дума просто за "интернет-лумпени" срещу кабинета Орешарски, за "ранобудни студенти" срещу властта и всички подобни нарицателни, с които събитията бяха старателно брандирани. До степен, в която изразяването на мнение, различно от това на двата лагера, стана почти престъпно деяние.
Тази партизанщина обаче не променя факта, че цялата политическа класа е изправена пред нов противник, който не идва задължително от авангарда на обсадите и акциите пред парламента.
Непримирими, в държавата бушуват две души
Няма етикети. Той може да не се снима пред металните заграждения, да не се целува с полицаи и да не преследва кортежа на Пламен Орешарски, но със сигурност е различен от него и всичките му колеги.
Разломът е на ниво морал, ценности и начин на мислене. Същинската битка е повече от поколенческа - тя се води между свободолюбивите млади срещу възпитаната в стигми и самоизключителност партокрация. Непримирими, в държавата бушуват две души, би казал поетът. Психолозите Иван Игов и Пламен Димитров, председател на Българското дружество на психолозите, обаче ни предлагат научно обяснение.
Венера вика Марс
Протестиращите и политиците нямат допирни точки, просто защото се движат на различни плоскости. Сблъсъкът им е неизбежен, защото е еволюционен. Ако не заради Пеевски и това правителство, щеше да е заради нещо или някой друг, убеден е Иван Игов. Ръкавицата вече е хвърлена.
"Няма никакво значение дали целите на тези протести ще бъдат изпълнени. Видяхме едно младо поколение, което не е обременено от миналото и е по-свободно да взима решения, да казва какво не му харесва. Това са носителите на новите ценности и новия морал - и ги поставят над собственото си благо", коментира той.
Игов поставя диагнозата "научна безпомощност" на нашите политици: "Те са израснали в робство. Те не разбират другите, които не се страхуват да говорят това, което мислят, колкото и да ги заплашват, каквито и полицейски сили да хвърлят срещу тях. Не говоря само за тоталитаризма, а за това, че тези партийни структури се превърнаха в затворени общества, където никой не се чувства свободно".
Пламен Димитров изтъква друга част от проблема - дългото отсъствие на културата на диалога у нас и способността на институциите да ангажират по-голяма част от населението в правенето на политика. Това се превърна в професия за избрани - и част от тях се интересуват повече от личните си интереси, отколкото от проблемите на хората. Това Игов нарича ниско ниво на морална зрелост, което дълбае пропаст между политици и протестиращи.
Димитров описва ситуацията като "шизопараноидна" - разцепването на определенията за света в черно и бяло, добро и лошо, и невиждащото нюанси мислене. Според психолога хората трябва да бъдат по-възприемчиви към случващото се, за да изковат гражданската си позиция.
Старите трябва да си отидат
Моисей разхождал евреите 40 години през пустинята не защото нямало далеч по-кратък път към Обетована земя, а защото вярвал, че роденият в робство не може да бъде свободен. Когато си отишъл и последния човешки спомен за тези мрачни времена, израилтяните били готови.
Припомняйки тази библейска притча, Иван Игов настоява: "Трябва да се появи едно ново поколение, което да е по-свободно и да бъде на друго ниво на морална зрялост. Може и да не е в този живот, но това ще се случи".
Пламен Димитров допълва, че конфронтацията между поколенията е естествен процес заради порива на младите да вземат нещата в свои ръце. "Логично е те да не знаят как да постигнат исканията си, защото им липсва политическата подготовка на номенклатурата, но са много ясни и последователни в преследването им. И рано или късно ще ги постигнат", изтъква Иван Игов.
"Със своето упорство политическият елит, който се опитва да не вижда и чува какво се случва, създава благоприятна почва за освобождаването - за моралното, ценностното, човешкото освобождаван", казва той.
За утре е свикан протест под надслов „Да сложим край на мирните протести", който впоследствие беше преименуван на "Вече го правим и за основните ни свободи". Може би точката на пречупване не е кой знае колко далеч. Остава да видим дали протестиращите ще изберат вувузелите или камъните. Второто не е никак цивилизовано.
Я, Гюлеметов се е появил отново да ни поплаче как България изчезва. Колко трогателно! Че нали ти издигна Болен Сидеров да е това, което е! Ако някога и аз избягам от България ще е точно заради такива като него......и като тебе и Бойчев И точно те - най-големите патриоти, загрижени за България
Мануела Игнорирай ги тия. Нали помниш каква е целта на троловете с опорните точки. Изпратили са ни тука двама - един галфон Бойчев и един дето уж го играе спокоен и мъдър и всички нормални тука цял ден се дърлят с тях. Заеби ги. А за Гюлеметов - ИЗВИНИСЕБЕ! Извини се, че си работил за тоя психопат, вместо да ни хленчиш тука.
аaсsф fuck Кажи ми твоя личен принос в борбата срещу имигранти, ислямисти и т.н.? Да си спрял на границата емигрнат, да си обезвредил ислямист? С нещо да си допринесъл, та да се отличаваш от мен или Мануела?
Ся, полицаите ли бяха много или протестиращите малко?!
Frida, Не трябва протестиращите да се наричат соросоиди. Сорос е рисков играч, но чак пък толкова рискова инвестиция едва ли би направил.
Ся, Фридо, страхотен сценарий, начи. Позволи ми само една корекция, която още повече ще подсили пучителния елемент: хулиганът ще фане спид не от французойки, а от французин. Ся, що се отнася до бройката - ми то и аз очаквах 50 - 60 хиляди протестиращи. Тогава полицаите въобще нямаше да се видят.
В примера със зъболекаря най-доброто решение е най-простото: докато ти прави зъбите, с едната ръка го държиш за топките. Ако усетиш, че нещо не е както трябва, стискаш. Протестът НЕ Е ИНСТРУМЕНТ ЗА КОРЕКЦИЯ на държавното управление. Той е аларма, сирена, внезапна спирачка – която се задейства, когато стане ясно, че този, който управлява страната, я води към катастрофа. Задейства се от обикновения пътник/гражданин – който, дори да не е особено сведущ в политическите дела, усеща как го возят (а ако е с акъла си, усеща и НАКЪДЕ го возят). В развитите демокрации алармата я задействат даже когато започне просто да друса. Тук – едва когато стане очевидно, че отиваме към пропастта. Въпрос на критерии. Пътникът удря бутона на алармата или дърпа ръчната спирачка (респ. пациентът стиска зъболекаря за топките), БЕЗ ДА Е ДЛЪЖЕН ДА РАЗБИРА как се управлява държава или как се лекуват зъби. Не можеш да му кажеш „дай алтернатива“, това е абсолютна наглост. ТИ (управляващият, лекуващият) си длъжен да му предложиш алтернативи – и да му обясниш с какво са по-добри, и то на език, който той разбира. Затова си сложен там. А да му кажеш „образувай партия или излъчи лидери, за да можем да си приказваме“, е чиста проба опит за скатаване. На протеста не му е работа да ДИСКУТИРА с властта (камо ли да „постига компромис“), това не е профсъюз. Протестът единствено КАЗВА „има аварийна ситуация, вземи мерки“. Точка. Това му е функцията. И трябва да бъде чут, разбран, и да се направи необходимото. От тези, които са длъжни не само да се справят с подобни ситуации, а и въобще да не допускат появата им. В този смисъл самият факт, че възниква граждански протест срещу властта, вече е лош атестат за нея: това е недвусмислено предупреждение, че тя не си върши работата. Затова всички приказки колко „безплоден“ бил протестът, както и всички умувания как протестиращите да направят едва ли не паралелна власт, за да свършат работата на официалната, са пълни глупости. Протестът може да се усъвършенства само в една-единствена насока: да става ПО-ЕФЕКТИВЕН. Тоест, да започне да реагира по-бързо, сирената да стане нетърпимо силна, внезапната спирачка да заковава на място, хватката върху топките на зъболекаря да е още по-здрава. С две думи, протестът трябва да стане такъв, че ДА Е НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ ПРЕНЕБРЕГНЕ. Ако механизмът на протеста е ефективен, който и да управлява или да ти оправя зъбите, много ще внимава да не прави дивотии – без значение дали са вигите или торите, демократите или републиканците, левите или десните. Защото ще знаят, че ако не си вършат работата както трябва, ще стане лошо. И ще кадидатстват само такива, които са достатъчно компетентни и отговорни, за да имат увереността да поемат този риск. Стигнем ли дотам, можем вече да си ги избираме по концепции, идеологии, платформи и прочее по-луксозни подробности. Даже и по симпатия, ако щем. За възпитанието, казват, били особено важни първите седем години. През 90-те обаче не бяхме наясно, че трябва да си възпитаме властта – и я оставихме на самотек. И я изтървахме, разбира се. Сега трябва да се разправяме с 24-годишен дангалак, който си мисли, че всичко му е позволено. Няма да е лесно, кой е казал, че ще е лесно? Но ако не набием в главата на дангалака поне санитарния минимум от дисциплина и отговорност (за начало), утре може да продаде къщата. Или да я запали, защото тъй му скимнало.
Щрайха Май се повтарям, ама напъните да звучиш спокоен и ерудиран са покъртително нескопосани. Това ли е новата повеля към троловете - като не става с галфони като Бойчо, пратете им един дървен философ, та цял форум да се бори с него
@Шрайка: > Промяната трябва да дойде първо в главите. А върху това не ще да работи никой. По принцип вярно. Няма да те питам как точно си представяш въпросната промяна, защото темата е много обширна. Един въпрос само: как смяташ, дали коментарите ти под тази публикация работят по някакъв начин за такава промяна? Или точно обратното – работят против нея?
Шрайка, като те чета си мисля, че си на около 45 год. , бивш десен, викал си по митингите "Желю- Президент", гласувал си за Костов,изучил си Емил Кошлуков в Щатите, направил си си фирма с очакване да станеш милионер и след 20 години си осъзнал,че си от приебаното поколение. Докато си вярвал в демокрацията , някой я е осребрил Споко бро , ние се навоювахме, ред е на младите да си вземат петте пари
За съжаление не мога да продължа продължа дебата, защото от тази сутрин съм в чужбина (до петък), за интернет се закачам рядко, а и имам доста ангажименти и акълът ми е другаде. Но съм сигурен, че този същият разговор, макар и в други вариации и по други поводи, ще го водим още много пъти. Задължително е.