Отсъстващият родител

В социалните мрежи се върти един клип, в който поредица хора кандидатстват за най-трудната работа в света - тя е 24 часа на ден, не се заплаща, няма нормирано време и обедни почивки. Сещате ли се каква е?

Това правят майките по принцип. Всъщност, родителите като цяло.

Във възприятието на хората обикновено липсата на родител е свързана със смърт, физическо отсъствие, живот зад граница - има достатъчно такива случаи.

Отсъствието обаче може да бъде и различно - има ли значение дали си пред компютъра у дома или пред компютъра в офиса, ако така или иначе не си с детето си? Емоционално ти си на работа. А през тези часове детето е самотно, независимо дали край него са роднини или някоя бавачка.

Дори баба и дядо да се намесят, отсъстващият родител оказва влияние върху развитието на детето и неговата нагласа към света. Това може да повлияе на когнитивното му развитие, което е свързано с паметта, отношението с хората, комуникацията с приятели, роднини, близки, казва Руслана Анастасова - социален работник, който се занимава с проблемите на децата и семействата. Тя е слънчев човек с позитивно излъчване, който предразполага към разговор.

По думите й отсъствието на единия или на двамата родители би нанесло тежки щети върху детското развитие. А колкото и впримчени да са бабата и дядото в оглеждането на техните внуци, това е различно, защото децата ги проектират върху себе си и растат като възрастни.

В 60 процента от случаите, с които Руслана Анастасова се е сблъсквала, майките и бащите отсъстват заради страшна ангажираност. А това съсипва отношенията родител-дете, пречи и на нормалното развитие на децата. Децата в семейство, в което единият или и двамата родители отсъстват по-често, обикновено са по-напрегнати и по-нетърпеливи.

Това се отразява и върху техните отношения в детската градина, в училище. И изведнъж се оказва, че детето е с проблемно поведение, а всъщност зад това агресивно или разсеяно поведение се крие много голяма липса - на присъствието на родител. Не толкова на физическото, колкото емоционалното такова.

Присъствие, въпреки отсъствието

Дори и родителите с напрегнат ритъм има какво да направят, за да компенсират липсата си. Като за начало просто трябва да бъдат честни към децата си - това има не просто един голям плюс, а милиони плюсове, според Руслана Анастасова.

При всички положения не трябва да се търсят виновни за ситуацията, защото това е загуба на енергия, която би могла да се инвестира в прекарване на време с детето като реванширане за отсъствието. А родителят обикновено се чувства виновен, Логично и съвсем очаквано, Анастасова съветва родителите да изберат кое е по-важно за тях - хубавата работа или хармоничните отношения с децата. Колкото не му е лесно на детето, толкова не му е лесно и на родителя.

„Аз съм зает", но имаме своя ден

Важно е родителите да кажат на децата си как се чувстват, да им обяснят, че работят от 8 до 8, че са заети. Това не означава, че детето ще разбере напълно ситуацията - все пак то има различна социална способност да ги разбере. Разговорите са важни - дори детето да е много малко, то ще разбере.

Това да планират времето си обаче е не по-малко важно. "Работиш от 8 до 8, за да изкараш пари за семейството си и това в повечето случаи е жизнено важно. Но събота и неделя - това са дните за семейството и за никой друг", казва Руслана Анастасова. Независимо дали почивните дни съвпадат с уикенда, те могат да бъдат прекарани с децата. „Ние имаме някакви представи какви искаме да бъдат нашите деца, но не трябва да забравяме, че и те имат определени очаквания от нас", казва тя и допълва, че няма родител, който да се е родил научен.

Ако не си даде сметка за това, той се завърта в кръга от мисли: трябва да работя, да обърна внимание на детето си, толкова съм изморен - хиляди неща.

Ако единият родител е по-близък с детето, а другият работи повече, детето усеща тази липса

Например, ако майката работи много, а бащата е по-често покрай детето. „Бащата може да води детето при майката в обедната почивка. Или да подредят вкъщи снимки на майката, на бащата и на детето. Една снимка на майката, една на бащата, една на детето, една - всички заедно", предлага Руслана Анастасова. Идеята е да се сложат снимки от важни моменти, в които семейството е било заедно, като е важно и да са ги избрали заедно.

И все пак решенията не са универсални, а семействата трябва да търсят алтернативи, да пробват, да не се отказват. Колкото сме хората, толкова и различни подходи трябва да се намерят, казва Анастасова.

Какъвто и да е подходът обаче, вариантът „сам вкъщи" изглежда добре само в коледен филм. Реално децата имат нужда от родителите си и е добре понякога да се слиза от въртележката на всекидневната натовареност, в която те все още не са се качили. А колкото и да са важни парите, вниманието към детето е по-важно.