Да минеш на левия бряг

В България хомосексуалността, пардон, „хомосексуализма", продължава да буни духовете на средностатистическия гражданин.

„Да минеш на левия бряг" и да „се върнеш в правия път" са две реплики, които неотменно се свързват със стереотипното убеждение, че „обратните" бъркат някъде. И докато главата на Римокатолическата църква се опитва да убеди света, че хората с нетрадиционна сексуалност имат право да бъдат приети от църквата, то в деня на християнското семейство в България беше преподаден урок по лечение на хомосексуалност през честотата на Дарик радио.

Това се случва през същата тази година, в която националисти организираха рейд в манастир, за да „прочистят" обителта. Защото да си гей е нещо „мръсно".

Месец по-късно българската църква по традиция се възмути от гей прайда и му се противопостави.

Година по-рано пък режисьорът и обществено популярна личност Андрей Слабаков не отстъпи от думите си в национален ефир, че хомосексуалистите са по-опасни от тютюнопушенето, защото пренасят СПИН - мнение, заради което беше осъден от Софийския административен съд (и присъдата беше потвърдена от ВАС) за подбуждане на диксриминация. Въпреки това Комисията за защита от дискриминацията го оневини по-рано, с оправданието, че хумористичния характер на предаването, в което той направи това изказване, оневинява дискриминационното изказване.

Истината е, че в България думата „гей" предизвиква или смях, или агресия, или досада

Обикновено досадата се засилва около гей парадите, защото трябва да се мине през задължителните фази на това първо националистите да осъдят тези „лоши хора", след това църквата да ги отхвърли и накрая те да обявят, че обществото не ги приема. Междувременно социалните мрежи се пълнят с традиционните тъпи вицове, имитиращи английски хумор чрез вмъкването на някой лорд.

Смехът винаги съпътства телевизионните формати, в които някой се оказва с различна сексуална ориентация. Или когато се окаже, че на съседа синът му е „обратен".

Агресията, примесена с отвращение, се появява всеки път, когато някой „демонстрира", че е хомосексуален в нормална ситуация и без паради, знаменца и полицейски кордон, реши да прояви нежност към любимия човек - независимо дали става дума просто за хващане на ръка.

Или когато не на съседа синът, а нашият, се окаже увлечен по човек от своя пол.

Междувременно във форуми тип bg-mamma (там наистина има всичко!) се разпространяват теории за лекуване на хомосексуалността сред децата и тези неща минават за напълно „добросъвестни" съвети към майки.

Подобно отношение, за съжаление, има далеч не само в България. Затова е глупаво да се преструваме, че проблемът е само „балкански" и да обвиняваме една или друга медия за единично изказване.

В Германия Асоциацията на лекарите католици обещава лекуване на хомосексуалността чрез хомеопатия, в САЩ има специални клиники, посветени на това да карат хората да се чувстват виновни от това да бъдат привлечени от някой от своя пол.

Един от най-известните „лечители" Ричард Коен твърди, че се е излекувал от хомосексуалността, налегнала го в младежките му години.

И у нас именно книгата, за която стана дума по-нагоре, и която беше представена в интервю в Деня на християнското семейство, е посветена на „превенцията" на хомосексуалността ("Превенция на хомосексуалността", Доктор Джоузеф Николози и Линда Еймс Николози).

В сайтове и форуми като апокрифна литература се разпространяват 13-те „тези" на някой си Дон Роумсбърг за това как се лекува хомосексуалността през XIX и XX век.

Всъщност в западните медии също периодично се появяват „бомби" на тема хомосексуалност, независимо дали става дума за изказване на политически лидер (например Найджъл Фараж във Великобритания) или на псевдоспециалист.

Наред с това обаче има и разкази на известни личности, които са разкрили своята сексуалност и не се притесняват от това.

Доскорошният кмет на Берлин Клаус Воверайт не крие, че е хомосексуален. Нито бившият кмет на Париж Бертран Делано. Нито американският политик и говорител на общинския съвет Кристин Куин. Вероятно най-популярният гей политик е премиерът на Исландия Йохана Сигурдардотир.

Наскоро шефът на Apple Тим Кук обяви публично, че е гей - не, защото на някого му пука или защото това признание би навредило с нещо на компанията-гигант, която оглавява. А защото много хора не са готови да понесат реакциите на близките си и обществото, когато споделят тази информация.

В началото на 2014 година актрисата Елън Пейдж призна публично своята хомосексуалност.

Преди седмица Daily Beast публикува поредната статия за изследване, което доказва, че човек се ражда хомосексуален, а не го „избира" в по-късна възраст.

И това е поредното такова изследване от началото на 90-те насам. В същата статия се говори и за това, че обществото започва да приема хомосексуалността не заради изследвания, а заради познати или близки хора с различна сексуалност.

Не това обаче е важното, а констатацията, че през 2014-та нуждата от биологическо основание, за да се приеме различната сексуалност е изчерпана и няма значение дали съществува „гей ген" или не. А необходимостта да се търси генетично оправдание на хомосексуализма е обидна, защото човек е такъв, какъвто е.

И така трябва да бъде приеман.

През 70-те години френският министър на здравеопазването Симон Вей успява да убеди френските депутати (предимно мъже), че абортът не трябва да бъде престъпление. И оттогава много неща са се променили - не само откъм брой мъже-жени в институциите, но и откъм приемане на въпроса в обществото. Така се стигна и до момента да се поставят на дневен ред и дебатите за еднополовите бракове, които бяха узаконени миналата година.

Докато в западните държави тези дебати вече имат своето място, България е много далече.

Тук все още страниците на жълтите вестници се пълнят с псевдоинформация за сексуалността на този или онзи, а нито един политик публично не е обявил да е гей (което дава не само пространство за спекулации, но и за публично злепоставяне и сексистски обиди).

Може би и именно и заради постоянното мълчание и „публичното дамгосване" на различните хора, обществото ни все още не само че тъпче на едно място, но и сякаш се връща назад.

И вместо отдавна вече да се е изморило от пъхането между завивките на чужди хора, се чуди как да лекува сексуалната ориентация.