Наскоро в лъскав бар в Дъблин срещнах две сестри французойки, с които бях бегъл познат. Попитах ги какво ще пият. Отговорът: два коктейла "Космополитън" (18 паунда). По-късно едната от тях, Айша, каза: "Мисля, че ще пия още един." "Защо не?" отговорих аз, добавяйки многозначително: "Аз искам един "Карлсберг".
Настъпи внезапно мълчание. Казах на Айша любезно, но твърдо, че не е мой ред да купувам питиетата. Тя отговори с негодуваща лекция как, ако бях джентълмен, никога не бих искал от дама да си купува питие. "Очевидно не си джентълмен," каза тя. "А ти не си дама," отговорих аз.
За съжаление не само французойките не вярват в това да купуваш питие на мъж. И прекрасните британски дами също не играят честно на бара. За мъжете да предложат питие на жена е такъв рефлекс, че поне за първата поръчка рядко въобще се замисляме. Проблемът е във втората поръчка, и третата, и така нататък. Някои жени не възразяват мъжът да плаща за всяко питие, дори и ако току-що са се запознали. А още не съм попадал на мъж, който очаква жена да купува питиетата всеки път. Но вярваме, че жената от време на време трябва да ходи до бара.
Има две основни причини, поради които жените вярват, че не би трябвало да купуват питиетата. Едната е, че доколкото от мъжете се очаква да поемат сексуалната инициатива и да вложат всичките усилия, ние също така трябва да се занимаваме и с плащането. В това странно разбиране за ухажване, мъжете трябва да плащат, за да им бъде позволено да прекарват време на обществени места с жените.
Другото оправдание е съчетание от старомодна скромност и съвременно даване на право на другия. Но това е доста евтин трик. Мъгляво прикрит зад очакването, че мъжете би трябвало да бъдат "кавалери", на практика това е поредно извъртане на старата цинична поговорка "дръж се зле с тях, за да не губят интерес".
В прогресивни страни като Дания жените не само се наслаждават на привилегиите на половото равенство; те също така спазват и неговите етични задължения. Датчанките често с гордост ми купуват първото питие - и това никога не се възприема като нещо различно от очарование и щедрост. Което не изглежда зле, скъпи дами.
А още не съм попадал на мъж, който очаква жена да купува питиетата всеки път. Не познаваш братушки от бившия СССР, значи.